Р Е Ш Е Н И Е

                                                         739/30.12.2016г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ш.ският районен съд, втори състав, на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание  в следния състав:

Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2842 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 217587F231533/06.10.2016г. на Зам. Директора на Териториална  дирекция на НАП -  Варна, с което на основание чл.53 във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч. на СД „Л. – Д., К. И С.“, с ЕИК 127012939, представлявано от М.Н.Д., със седалище и адрес на управление: от гр. Ш., ул. ******* № 4,вх.2,ет.3,ап.34 е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Излага доводи, че дружеството никога не е упражнявало дейност и съответно не е имало приходи и разходи и нямало как да се състави отчет за приходи и разходи.  В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява представляващ.

Процесуалният представител на Териториална  дирекция на НАП -  Варна -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

 Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2016г., при извършена проверка в база данни на НАП и на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, било установено, че “ СД „Л. – Д., К. И С.“, гр.Ш., с ЕИК 127012939 като регистрирано в Агенцията по вписванията – Търговски регистър лице, не е изпълнило задълженията си за публикуване в Търговския регистър на Годишен финансов отчет за дейността си за 2015г., съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в законоустановения срок предвиден в същата разпоредба, а именно до 30.06.2016г. Същият не бил заявен за вписване и публикуване към датата на извършване на проверката, както и към момента на съставяне на акта. На основание установеното административно нарушение, свидетелят В.И.М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F231533 на 11.08.2016г. за това, че в качеството си на задължено лице, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. не е изпълнило задължението да публикува, чрез подаване на заявление за вписване и предоставяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър, годишния финансов отчет /ГФО/ за 2015г. При предявяване на АУАН не са отразени възражения. Депозирано е било възражение, с което представляващия дружеството моли при определяне на наказание да бъде взето предвид, че дружеството никога не е развивало дейност и на практика нямало какво да се отчита, за да се състави финансов отчет, който да се обяви. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, описани в него.На основание чл.74, ал.1 от ЗСч. на СД „Л. – Д., К. И С.“, с ЕИК 127012939, представлявано от М.Н.Д., със седалище и адрес на управление: от гр. Ш., ул. ******* № 4,вх.2,ет.3,ап.34 е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Изложената  фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свид. В.М., както и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения:

Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. От всички доказателства по делото  изложената в НП фактическа обстановка по отношение ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е доказана по безспорен начин. Дори и да не е извършвана дейност, незаявяването за обявяване в Търговския регистър на ГФО за съответния период представлява административно нарушение. Законодателят задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да представят за обявяване в Търговския регистър ГФО, без значение дали са осъществявали или не търговска дейност. Не се спори по делото, че дружеството не е заявило за публикуване в Търговския регистър годишния си финансов отчет за отчетната 2015г. – до 30.06.2016г., както го  задължава разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Разпоредбата на  чл.74, ал.1 от ЗСч. предвижда наказание „глоба“ за лицето, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Съдът намира, че нарушената норма е правилно съотнесена към санкционната такава, като наложеното административно наказание е в минималния предвид размер.

Съдът намира, че в случая не следва да намери  приложение  чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни  за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Не може да се пренебрегне и факта, че в случая не се касае за неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а  за липса на изпълнение на задължението. След служебна справка в Търговския регистър и към настоящия момент, за дружеството не е подаден ГФО за 2015г. В жалбата се твърди, че дружеството никога не е упражнявало дейност и не е имало приходи и разходи, поради което на практика в указания в закона, срок не е имало никаква пречка след приключване на финансовата година с нулев резултат, да бъде изготвен ГФО и заявен за публикуване.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната  отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното  и  на основание  чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 217587 – F231533/06.10.2016г. на Зам. Директора на Териториална  дирекция на НАП -  Варна, с което на основание чл.53 във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч. на СД „Л. – Д., К. И С.“, с ЕИК 127012939, представлявано от М.Н.Д., със седалище и адрес на управление: от гр. Ш., ул. ******* № 4,вх.2,ет.3,ап.34 е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като правилно и законосъобразно.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Ш. на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 

 

    Районен  съдия: