Р Е Ш Е Н И Е
№ 732/23.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На пети декември 2016 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2867/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Жалбоподателката била управител на търговско дружество
/“Рай релакс“ ЕООД/ и в това си качество се явявала самоосигуряващо се лице.
Въпреки че не била прекъснала дейността си, през периода 01-25.06.2016г. същата
не подала Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 05/2016 г. Впоследствие
от Д.П.Д.- инспектор по приходите била извършена проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство от страна на жалбоподателката, при която
изложените обстоятелства били установени. Тъй като не бил спазен законоустановения
срок за подаване на процесната декларация- до 25.06.2016г., на 07.09.2016г. проверяващият
съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката
за това, че не е изпълнила задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1
от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.05 /2016г. в
законоустановения срок. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
бил предявен и подписан от нея без възражения. Писмени такива били депозирани в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Междувременно, на 02.09.2016г. жалбоподателката подала съответната
декларация за м.май 2016г. Въз основа на съставения акт на 01.11.2016 г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Р.И. било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв. за нарушение на чл.5,
ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетеля Д.П.Д., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателката
е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, тъй като е управител
на търговско дружество. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите
се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната
агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1
от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите,
осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в
същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от
самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В
случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.06.2016г. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че това
задължение не е изпълнено в установения за това срок, а по-късно- на 02.09.2106г. При това положение
съдът намира, че жалбоподателката действително е нарушила разпоредбата на чл.5,
ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението в
наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
Санкцията също така е определена законосъобразно, на основание чл.355, ал.2 от
КСО, предвиждащ специално наказание за лице, което не подаде в срок декларация
с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, какъвто е и
настоящият случай.
Макар
и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче съдът
намира, че са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От показанията на
актосъставителя се установява, че жалбоподателката е била ангажирала
счетоводител, който е бил поел задължението за подаване на съответните
декларации и на когото тя е разчитала за изпълнението на това задължение. Макар
и нормативно именно жалбоподателката да е била натоварена с процесното
задължение, обстоятелството, че същата е овластила друго лице с изпълнението
му, което не е изпълнило поетите задължения, обуславя по-ниската тежест на
допуснатото нарушение. Няма данни също така жалбоподателката да е била
санкционирана за други нарушения на осигурителното законодателство. При така
установеното съдът намира, че допуснатото нарушение е инцидентна проява в
дейността на жалбоподателката, като е извършено не поради игнориране на
правноустановени задължения, а във връзка с неправомерно поведение на друго
лице. Жалбоподателката също така е предприела действия за изпълнение на
задължението си по собствени подбуди, незабавно след узнаването, че същото не е
изпълнено и преди подвеждането ѝ под административно-наказателна
отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е
постигната много преди факта на неговото налагане. Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая,
съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните
такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като санкция от 250
лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и не може да бъде
възприета като справедлива.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление №222153-F241510/01.11.2016г.
на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на Р.И. ***, ЕГН:**********, на основание
чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 250 лв., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: