Р Е Ш Е Н И Е

679/12.12.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На втори декември две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2882 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №16 – 0869 – 002307/24.10.2016г. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 пр.2 и чл.179 ал.5 от ЗДвП на З.М.П., ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и „глоба“ в размер на 50 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като недопустимо, немотивирано и необосновано като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован не се явява.

За АНО, редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 08.09.2016г. св. С.Б.С. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, в присъствието на св. И.Ц.К. – служител в сектор ПП, съставил срещу жалбоподателя З.П. АУАН №2019 за нарушение чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а именно за управление на МПС след употреба на алкохол. На основание чл.172 ал.3 от ЗДвП СУМПС на жалбоподателя било иззето при съставяне на АУАН. На 09.09.2016г. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16 – 0869 – 000644, с която на основание чл.171 ал.1 б.“б“ от ЗДвП СУМПС на жалбоподателя временно било отнето, считано от 08.09.2016г. Същата била връчена на П. на 17.09.2016г.

На 10.09.2016г. около 18.50 часа свидетелите С.С. и И.К. работели в екип. При обход на района около пл. Кристал в гр.Шумен, забелязали таксиметров автомобил „Шевролет Спарка“ с рег. № Н 3368 ВМ, който бил управляван от жалбоподателя П.. След като таксиметровият автомобил потеглил с клиент, свидетелите го последвали със служебния автомобил. На кръстовището на бул. „Славянски“ и ул. „Климент Охридски“ жалбоподателят спрял автомобила. Била му извършена проверка, при която било констатирано, че управлява автомобила, след като СУМПС му е било отнето със ЗППАМ по чл.171 ал.1 б. „Б“ от ЗДвП. Също така било констатирано, че на автомобила нямало залепен стикер към полица „Гражданска отговорност“. За констатираните нарушения на чл.177 ал.1 т.2 и чл.100 ал.3 от ЗДвП на П. бил съставен АУАН №2307/10.09.2016г.При предявяване на акта нарушителя саморъчно отразил в него, че няма влязло в сила НП, с което да е лишен от право да управлява МПС, няма връчена ЗППАМ, карал с акт. В законоустановения срок не е депозирал допълнителни възражения.

Докато била извършвана проверка на нарушителя и бил съставян процесния АУАН, П. самоволно преместил автомобила на находящият се на пл. Кристал паркинг, поради което св.И.К. му съставил втори АУАН за нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт №2307/10.09.2016г, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.1 т.2 пр.2 и чл.179 ал.5 от ЗДвП на З.М.П., ЕГН********** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушения на чл.177 ал.1 т.2 и чл.100 ал.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И.Ц.К., С.Б.С., както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните в акта и в НП нарушения на чл.177 ал.1 т.2 и чл.100 ал.3 от ЗДвП по следните правни съображения:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на визираната в АУАН и в НП дата се е намирал на посоченото място, както и че е управлявал посочения автомобил, по повод на което му е била извършена проверка на документите за правоспособност за управление на МПС. Не оспорва и, че не е представил СУМПС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 08.09.2016г. свидетелството на жалбоподателя било иззето на основание чл.172 ал.3 от ЗДвП при съставяне на АУАН №2019/08.09.2016г. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. На 09.09.2016г. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16 – 0869 – 000644, с която на основание чл.171 ал.1 б.“б“ от ЗДвП СУМПС на жалбоподателя временно било отнето, считано от 08.09.2016г., поради което към 10.09.2016г. П. е бил лишен от право за управлява МПС.

Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира за доказано, че жалбоподателя е управлявал автомобила в нарушение на чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, поради което правилно е санкционират съобразно същата разпоредба.Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна. Действително издадената ЗППАМ към 10.09.2016г. не е била връчена на жалбоподателя, но доколкото СУМПС му е било иззето със съставяне на АУАН №2019/08.09.2016г., той безспорно е съзнавал, че управлява МПС с отнето свидетелство. Наказанието е определено в рамките на предвидения от закона размер. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наказанието правилно е определен, доколкото от представената справка за нарушител се установява, че спрямо жалбоподателят многократно са налагани административни наказания за нарушение на ЗДвП, които явно не са повлияли поправително и превъзпитателно към спазване на законоустановените правила.

С оглед на установените факти по делото жалбоподателят е осъществил и състава на административното нарушение по чл.100 ал.3 от ЗДвП, за което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Съобразно тази норма, водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, като водач на МПС да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Жалбоподателят не оспорва вмененото му нарушение, поради което съдът приема, че така той признава извършеното нарушение, а именно, че на датата на нарушението не е имал залепен стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на предното стъкло на автомобила. Правилно съобразно нормата на чл.179 ал.5 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 50 лв.

Доводът на жалбоподателят, че са едно и също нарушение бил наказан два пъти като били издадени две НП, съдът намира за неоснователен. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, се установява, че на жалбоподателя са били съставени два акта за две отделни нарушения на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП. Първоначално е бил съставен процесния акт №2307/10.09.2016г. /серия Г бл. №591283/ за нарушения на чл.177 ал.1 т.2 и чл.100 ал.3 от ЗДвП, извършени на 10.09.2016г. около 18.50 часа. Второто цитирано от жалбоподателя НП № 16 – 0869 – 002308/24.10.2016г. е издадено въз основа на АУАН № Г591284/10.09.2016г. отново за нарушение на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, но извършено на 10.09.2016г. около 18.55 часа.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16 – 0869 – 002307/24.10.2016г. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 пр.2 и чл.179 ал.5 от ЗДвП на З.М.П., ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и „глоба“ в размер на 50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: