Р
Е Ш Е Н И Е
701/16.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На четиринадесети декември през две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2897 по описа на ШРС
за 2016 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-0042579/03.10.2016
г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП,
с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14,
представлявано от Д.В. са наложени 2 /две/ отделни „имуществени санкции”
в размер на по 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 9а от
същия закон и за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В жалбата си
санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата.
В проведените
по делото открити съдебни заседания представляващия дружеството не се явява
лично. Явява се упълномощен представител – адв.
Вл. Б. и адв. Ел. Й. от САК, които поддържат
жалбата и молят
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Депозира молба, в която излага
допълнителни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
За Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632 е със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14 и се представлява от управителя Д.В..
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр. София, извършва дейност като финансова
институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и
отпускане на кредити. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало
в офис на банка „Уникредит Булбанк“, находящ се на бул. “Славянски“ № 8. На 27.04.2016
г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.
Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М.Д.Д. с Вх. № В–03-1216 от 20.04.2016
г. При проверката било установено, че между посоченото лице и
дружеството-жалбоподател бил сключен Договор за потребителски кредит № 2172862/15.03.2016
г. със стойност на кредита 35 000 лева, срок на договора 9 години, при плаваща лихва, годишен лихвен процент – 7.99
%, ГПР - 10.42 %, пазарен лихвен процент – 0.43% /тримесечен SOFIBOR/, фиксирана надбавка – 7.56 %, обща сума на плащане 53 416.17 лева,
която следвало да бъде изплатена на 108 бр. месечни вноски от по 494.60 лева. Освен
това, в цитирания договор е посочено, че лицето Д. дължи такса за разглеждане
на кредит в размер на 1 750 лева. При преглед на предоставения екземпляр
от договора било констатирано, че в същия липсват задължителни реквизити – 1. Не
било посочено дата и място на сключване на договора; 2. Не била посочена
информация за методиката на изчисляване на референтния лихвен процент,
доколкото по договор лихвата е плаваща, т.е. в даден период може да се променя,
но не е изписана методиката на промяната й и 3. Приложените към договора - Общи
условия и погасителен план, които са неразделна част от същия са изписани със
шрифт по-малък от 12.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 10.05.2016 г. за приключване на проверката. На 10.05.2016 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр.Шумен се е явило лицето Г.А.А. предоставяйки Становище Изх. № 0911-16-001550 от 05.05.2016 г., което обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи № К-084576/10.05.2016 г. към Констативен протокол № К-0205985/27.04.2016 г. На 30.05.2016 г. била изпратена покана до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, за явяване на 07.06.2016 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като на 07.06.2016 г. не
се явил управител или друг представител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, на същата дата на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № К-0042579/07.06.2016
г., като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал
нарушенията като такива по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Цитираният
акт за установяване на административно нарушение на 08.08.2016 г. бил връчен на
лицето С.М.В. – упълномощено лице и подписан от
него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството - нарушител се е
възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е изложило, че акта е издаден в противоречие с
процесуалните правила и материалния закон, поради което е незаконосъобразен и
неоснователен.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № В-0042579/03.10.2016 г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В. са наложени
2 /две/ отделни „имуществени санкции” в размер на по 3 000 /три хиляди/ лева на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение
по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 9а от същия закон и за нарушение по чл. 10, ал.1 от
ЗПК.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г., на свидетеля Н.И.Й. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетеля А.Г.Д.
- свидетел при съставяне на акта и на свидетелката А.И.А.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите В.Г., Н.Й., А.Д. и А.А. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна по отношение, описаните в пункт първи на наказателното постановление нарушения, следното:
Безспорно установено по делото е, че „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и
съгласно разпоредбата на чл. 11 от същия закон е имал задължението при
предоставяне на потребителски кредити да изготвя договори на разбираем език,
съдържащи изрично предвидените в посочената разпоредба задължителни реквизити. В
т. 1 на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
договорът за потребителски кредит като задължителен реквизит на договора е
посочено - датата и мястото на сключването му, а в т. 9а от цитираната правна
норма е посочено - методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.
33а.
В настоящия случай от материалите по
делото се установява, че действително в сключения с потребителката М.Д.Д.
Договор за потребителски паричен кредит № 2172862/15.03.2016 г. не е посочено
мястото на сключване на договора, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1
от ЗПК. Същевременно обаче, видно от останалите събрани по делото писмени
документи се установява по безспорен начин, че този реквизит се съдържа в
съпътстващи сключването му документи – Общи условия /ОУ/ за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /УКФ/,
ведно с представения към него Погасителен план. В процесния случай става въпрос
за сключен договор под общи условия съобразно разпоредбата на чл. 16 от ЗЗД.
Ето защо под „договор“ следва да се разбира както неговата индивидуална част,
така и ОУ и погасителния план към същия. На страница 5 от 13 /л.60 от
материалите по делото/ в долната част на договора е предвидено поле, в което се
съдържат данни както за потребителя, така и за кредитния посредник, като е посочено,
че договорът се сключва на дата – 15.03.2016 г., а като мястото, на което е
сключен договора е посочено Шумен.
Законът не поставя изискване да бъде конкретизиран точен адрес на сключване на
договора, а е достатъчно да фигурира мястото на сключване, което е обективирано
и закрепено в договора. Освен това, в Договор за потребителски паричен кредит,
лицето М.Д.Д. е подписала декларация, според която е прочела, разбрала и
безусловно приела написаното на всяка една от страниците на договора, в това
число Общите условия и Погасителния план, които представляват неразделна част
от договора. Следователно процесния договор съдържа ясна и точна информация,
като за датата, така и за мястото на сключването му. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че дружеството не е допуснало нарушението изразяващо се в липса
на реквизит, посочен в чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, а именно посочване на датата
и мястото на сключване на договора.
Съдът намира, че дружеството не е
допуснало нарушението, изразяващо се в липса на реквизит, посочен в чл. 11, ал.
1, т. 9а от ЗПК, а именно посочване на методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а.
В процесния случай, както бе отбелязано по-горе, става въпрос за сключен
договор под общи условия съобразно разпоредбата на чл. 16 от ЗЗД, като
индивидуалната част на договора и неговите ОУ, които са неразделна част към
нея, представляват „договор“ по смисъла на ЗПК и не следва да се разглеждат
като два отделни документа. В този смисъл е и Решение от 18.07.2011 г. по КНАД
№ 194/2011 г. по описа на Адм. съд – Сливен,
Решение № 271 от 19..06.2014 г. по КНАД № 183/2014 г. по описа на Адм.
съд – Кюстендил и др. Информацията за методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент се съдържа в чл. 6, ал. 1, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от ОУ на
страница 2 от 13 и на страница 3 от 13
/л.57 и л.58 от материалите по делото/, като е посочено, че методиката за
определяне на плаващата лихва е заложена в ОУ и не може да бъде променяна
едностранно от УКФ. От б.“а“ на чл. 6, ал. 1 от ОУ става ясно, че Годишен лихвен
процент /ГЛП/ означава приложимия към всеки период на олихвяване на Кредита
лихвен процент, формиран от Пазарен лихвен индекс, представляващ Референтен
лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, плюс
Фиксирана надбавка. Следователно Пазарния лихвен индекс, представляващ
Референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК. А в разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
б. „б“, „в“ и „г“ от ОУ на договора се съдържа информация за методиката на
изчисляване на референтния лихвен процент – пазарния лихвен процент +
фиксираната надбавка. В този смисъл не липсва яснота за потребителя относно
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е допуснало
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК.
Поради изложеното, настоящият състав
намира, че дружеството-жалбоподател не е допуснало нарушения на чл. 11, ал. 1,
т. 1 и т. 9а от ЗПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление в тази част се явява неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
По отношение на третото, описано в акта и в
наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ визира задължение за сключване на договора за
потребителски кредит в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора.
За съставомерността на деянието е
необходимо всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Целта на законодателя е защита на
правата на потребителя посредством гарантирането на четлив и ясен документ,
обективиращ волята на страните при сключването на сделката.
В настоящия случай от материалите по
делото се установява, че действително между размера на шрифта на сключения с
потребителката М.Д.Д. Договор за потребителски паричен кредит № 2172862/15.03.2016
г., в това число Общите условия и Погасителния план и размера на шрифта на
подписаната от нейна страна декларация, находяща се на стр. 5 от 13 от ОУ /л.60
от материалите по делото/, според която е прочела, разбрала и безусловно приела
написаното на всяка една от страниците на договора е налице различие. В същото
време обаче е налице идентичност на вида, формата и размера на шрифта на всички
елементи както в Договор за потребителски паричен кредит № 2172862/15.03.2016
г., така и съпътстващи сключването му документи – Общи условия /ОУ/ за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД /УКФ/, ведно с представения към него Погасителен план. Още
повече, че единствено текста в декларацията към Договор за потребителски паричен
кредит, подписана от лицето М.Д.Д., според която е прочела, разбрала и
безусловно приела написаното на всяка една от страниците на договора, в това
число Общите условия и Погасителния план, които представляват неразделна част
от договора е изписан с различен размер на шрифт по-малък от 12, но в
цитираната декларация не се съдържа информация за елементи на договора. В тази
връзка настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени формални
нарушения на цитираната правна норма при посочване на фактическите
характеристики на договора, които обективно водят до ограничаване на защита на
правата на потребителя и се налага
извода, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗЗП.
В същото време, от показанията на
актосъставителя Г. става ясно, че преценката за размера на шрифта е извършена
„на око“, т.е. твърдяното нарушение е извършено без никакво изследване, а
заключението е дадено без да е обсъдено без нито едно обстоятелство, което да
определи как е установено, че размерът на шрифта е по-малък от 12 и на база на
какви критерии.
От друга страна обаче, дори и да
приемем, че е налице допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗЗП, настоящият
състав намира, че така посоченото нарушение е формално и само по себе си не е
довело до нарушаване правото на защита на потребителя. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че посоченото нарушение осъществява белезите на
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в
сравнение с останалите случаи на нарушения на ЗПК и по-конкретно на разпоредбата
на чл. 10 от същия. За разлика от изписването на някой от всички останали елементи
на договора изписването с размерът на шрифта по-малък от 12 на текста в
декларацията към Договор за потребителски паричен кредит не води до съществено
нарушаване правата на потребителите, доколкото въпреки допуснатата неточност по
отношение на шрифта на декларацията на същият е предоставен договор, който е
разбираем, ясен и четлив на изискуемият по закон размер на шрифта.
Доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Поради
изложените по-горе правни съображения настоящия състав намира, че деянието,
предмет на обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в нарушение на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други подобни случай.
В същото време съдът съобрази и факта,
че от страна на административно-наказващият орган са изложени само бланкетни
мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Процесуално задължение на съда е
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона. Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента
на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен
съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014 г.,
постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено
по КАНД № 109/2014 г. и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № В-0042579/03.10.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, с ЕИК 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Сердика, ул. „Гюешево“ № 14, представлявано от Д.В. са наложени 2 /две/
отделни „имуществени санкции” в размер на по 3 000 /три хиляди/ лева на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение
по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 9а от същия закон и за нарушение по чл. 10, ал.1 от
ЗПК, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: