Р Е Ш Е Н И Е

 

690/14.12.2016г.,                     гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНХД № 2986 по описа на ШРС за 2016 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 186203-F-179769/14.03.2016 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 2 от КСО на С.Ю.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец октомври 2014 г. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.  

            Процесуалният представител на ТД на НАП – Варна, офис Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2015 г. по време на извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен било констатирано, че лицето С.Ю.В., ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец октомври 2014 г. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Видно от материалите по делото лицето е подало декларация образец № 1 за месец октомври 2014 г. едва на 27.08.2015 г. на електронен  носител. В цитираната декларация обаче некоректно бил посочен размера на вноската на ДОО, тъй като не отговарял на избрания вид осигуряване, поради което декларацията не била обработена. С покана изх. № 3779/31.08.2015 г. жалбоподателят бил поканен да се яви в 7-дневен срок от получаване на съобщението в ТД на НАП - Варна, офис Шумен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ във връзка с констатираното нарушение. Съобщението е получено на 06.09.2015 г. Тъй като в посочения срок лицето не се явило на 25.09.2015 г. в негово отсъствие е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN № F179769, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Актът бил връчен на жалбоподателя на 15.01.2016 г.  чрез Кмета на с. Нова Бяла и е  подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН във връзка с дванадесетте издадени му акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 186203-F-179769/14.03.2016 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 2 от КСО на С.Ю.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец октомври 2014 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.И.П., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелката също така не извлича никаква полза от твърденията си и не са заинтересована от изхода на делото, поради което липсват съмнения в тяхната достоверност.

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т. 1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, В. е следвало да подаде декларация образец № 1 за данните за месец октомври 2014 г. в срок до 25.11.2014 г.  Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а значително по-късно – на 27.08.2015 г. на магнитен носител е приложена декларацията. В цитираната декларация обаче некоректно бил посочен размера на вноската на ДОО, тъй като не отговарял на избрания вид осигуряване, поради което декларацията не била обработена, а на 13.09.2015 г. било връчено съобщение за подаване на коректни декларации образец № 1 за данните за периода от  месец август 2013 г. до месец юли 2015 г. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 28.04.2015 г. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, във вр. чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл. 355, ал. 2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лв. за всеки отделен случай. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на санкционната норма.

Съдът не кредитира твърденията, посочени в жалбата, че административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба административно-наказатепно производство не се образува, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриването на нарушителя. Нарушителя обаче е открит не както се твърди в жалбата в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се подаде съответната справка-декларация, а едва при извършване на данъчната проверка, по време на която е установено посоченото обстоятелство. Не би могло да се очаква от данъчният орган автоматично да узнае за извършеното нарушение със самото изтичане на съответния срок. Срокът по чл. 34, пр. 2 от ЗАНН започва да тече от момента, в който фактът на нарушението бъде установен от конкретен служител, овластен да съставя актове за този вид административни нарушения, а не от датата на извършване на нарушението, когато е съществувала само възможност същото да бъде констатирано. Проверката е била извършена на 31.08.2015 г., а актът е съставен на 25.09.2015 г., т.е. преди изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя.

Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя, че доколкото с деянието си не е причинил щети на държавния бюджет, наказанието се явява явно несправедливо. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е бил подал декларации образец № 1 и за други месеци, като за всеки един от тях са му били съставени различни актове. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно. В тази връзка съдът съобрази освен обстоятелството, че на жалбоподателя са били наложени наказания за общо дванадесет нарушения, същия не е заплатил дължимите за посочените периоди осигурителни вноски, което се ястановява, както от материалите по делото, така също и от събраните в хода на съдебното поризводство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И П.. 

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 186203-F-179769/14.03.2016 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 2 от КСО на С.Ю.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец октомври 2014 г., като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: