Мотиви към присъда по НЧХД № 2426 по описа за 2015г. на ШРС

На 17.11.2015г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от С.А.И., ЕГН********** от с.Звегор срещу Х. А. Р. ***, във връзка с извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по която е образувано производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че на 02.11.2015г. й причинил лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание обусловено от съчетана травма в областта на главата, ръцете, гърба , кръста и краката - престъпление по чл.130 ал. 2 от НК. Частният тъжител излага, че подсъдимият Р. който бил брат на покойния съпруг на тъжителката, след смъртта на съпруга й, често я обиждал и отправял спрямо нея закани като поводът за това бил съсъбствените им имоти. Тъжителката твърди, че на 01.11.2015г. подсъдимият хвърлял камъчета по прозорците на дома й, псувал и обиждал нейни роднини. На следващата сутрин – 02.11.2015г. около 09.00 часа отишла до хранителния магазин, който се намирал на площада в центъра на с. Звегор. При излизането й от магазина тя срещната подсъдимия, който за пореден път започнал да я обижда и да я псува. Казал й да се маха и да отива при синовете си в Турция. Започнал да й нанася удари ритайкия с крак в областта на краката й. В ръката си държал камък, с който й нанесъл удари в областта на главата, ръцето, гърба и кръста. В следствие на това тъжителката паднала на земята. Подсъдимият продължил да й нанася удари, ритайки я по цялото тяло. Посочва, че на инцидента са присъствали хора от селото, които стояли и гледали безучастно, тъй като ги било страх от подсъдимия. Посочва, че побоя над нея бил преустановен, поради намесата на магазинерите. За случилото се уведомила кмета на с. Звегор, който от своя страна уведомил полицейският служител отговарящ за с. Звегор, който по - късно посетил тъжителката в дома й. На 03.11.2015г. заедно със съседите си отишла в гр.Шумен, където била прегледана от съдебен лекар. Посочва, че наред с физическите страдания, нанесеният й побой й причинил и душевни терзания, изпадане в стресово състояние. Засегнато било личното й достойнство.

С разпореждане от 18.11.2015г. Х.Р. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба обвинение.

Преди началото на съдебното следствие срещу подсъдимия е предявен граждански иск в размер на 5000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието. Прави се искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа възведеното обвинение, както и гражданският иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение като му наложи справедливо наказание. Относно гражданският иск счита, че същият е доказан, поради което моли да бъде уважен в предявеният размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения. Защитникът на подсъдимият излага доводи, че авторството на деянието по чл.130 ал.2 от НК не доказано по безспорен начин, поради което моли подзащитният му да бъде оправдан. В тази връзка по отношение на гражданският иск моли същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тъжителката С.А.И. и подсъдимия Х. А. Р. са роднини по сватовство като подсъдимият е брат на покойния съпруг на тъжителката. Между двамата възниквали пререкания по повод наследствени имоти. Сутринта на 02.11.2015г. при случайна среща на тъжителката и подсъдимият, на площада на центъра на с. Звегор, последния упражнил физическо насилие спрямо тъжителката, нанасяйки й удари с ръце и крака в областта на главата, ръцете, гърба и кръста. За случилото се уведомила кмета на с. Звегор – св.М.Х.Т., който от своя страна уведомил полицейският служител отговарящ за с. Звегор – св.М.И.А., които по - късно посетили тъжителката в дома й, където разговаряли с нея. След което отишли в дома на подсъдимия, където св. М.А. устно го предупредил.

На 03.11.2015г. тъжителката помолила свидетелите Ю.Б.М. и Р.М.М. *** на лекар. Пред тях споделила, че с подсъдимия се скарали и , че била бита от него. В гр.Шумен била освидетелствана от съдебен лекар и й било издадено съдебномедицинско удостоверение №2346/2015г. При извършване на прегледа заявила, че на 02.11.2015г. около 9 часа й били нанесени удари от познат мъж – роднина нанесени й били удари с ръце, крака и камък, била съборена на земята, след което й били нанесени още удари с крака.

Св. Ю. Р. и съпругът й – внук на тъжителката, след като узнали за случилото се няколко дни по – късно от техни познати, отишли в с. Звегор. Преди да отидат в дома на тъжителката, срещнали подсъдимия. Съпругът на св. Ю. Р., в нейно присъствие, разговарял с подсъдимия за възникналия инцидент. Последният първоначално отрекъл да е удрял тъжителката, но впоследствие признал, че я бил ударил. След като посетили дома на пострадалата и разговаряли и с нея, последната обяснила за нанесения й побой от подсъдимия. Св. Ю. Р. видяла синини в областта на таза на тъжителката. Последната се оплакала и, че има болки.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице в с.з. и приета от съда, от извършеното освидетелстване се установява, че на тъжителката са причинени следните травматични увреждания: травматичен оток на ограничена площ в окосмената част на главата, кръвонасядания на ограничена площ по седалището двустранно, десния горен и двата долни крайника. Палпаторна болка по външната страна на двете рамена и по задната част на ляво бедро – под седалището. Вещото лице заключава, че всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари/или натиск и могат да бъдат причинени по начин съобщен от тъжителката. В резултат на получените травматични увреждания на тъжителката е причинена болка и страдание

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.Х.Т., М.И.А.,Ю. М.Р., Ю.Б.М., Р.М.М., заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице и приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства. Показанията на св. С. С. М. касаят единствено обстоятелството, че чула за възникнал скандал между тъжителката и подсъдимия на площада.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 02.11.2015г. тъжителката са били причинени травматични увреждания. Наличието на такива по безспорен начин се установява от изготвеното съдебномедицинско удостоверение, както и заключението на съдебно – медицинската експертиза. Доказва се и от показанията на св.Ю. М. Р., която е възприела синини в областта на таза на тъжителката, поради което показанията й в тази част са пряко доказателство по делото, относно наличието на травматични увреждания. Показанията на свидетелката в тази част кореспондират със заключението на съдебно – медицинската експертиза, от което е видно, че при извършеното освидетелстване са констатирани кръвонасядания по седалището, т.е. в посочената от свидетелката област. При освидетелстването от съдебен лекар, тъжителката е посочила нанесени удари с ръка, камък и крака, била съборена на земята, след което й били нанесени удари с крак. Същото е посочила и в депозираната до съда тъжба. Посоченият от тъжителката механизъм на причиняване на травматичните увреждания кореспондира със заключението на съдебно – медицинската експертиза, в която вещото лице посочва, че установените травматични увреждания са причинени от твърди тъпи предмети по механизма на удар и / или натиск, и могат да бъдат причинени по начин съобщен от тъжителката. Заключението на съдебно – медицинската експертиза кореспондира и с твърденията на тъжителката в тъжбата, че упражненото физическо въздействие спрямо нея се изразява в нанесени удар по главата, ръцете , гърба , кръста и краката. Всички констатирани увреждания са разположени имено в тези анатомични области. Това обстоятелство доказва твърденията на тъжителката какво насилие е било упражнено спрямо нея. Същите не са лъжливи, към тях не са прибавяни елементи, не е налице преувеличаване относно упражненото насилие.

Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено , че на посочената в тъжбата дата на тъжителката е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.

По отношение авторството на деянието съдът намира за установено следното: Съдът намира за установено, въз основа на показанията на свидетелите, че между тъжителката и подсъдимия възниквали спорове, относно наследствени имоти. Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че между нея и подсъдимия е възникнал конфликт на 02.11.2015г. на площада в центъра на с.Звегор.Твърденията на тъжителката, че е уведомила св. М. Т., в качество му на кмет на с.Звегор, за това и, че по този повод св. Т. и св. М.А. са посетили домът й, се доказват от показанията на свидетелите Т. и А.. В показанията си св. С.С. М. също сочи, че чула за възникнал скандал между тъжителката и подсъдимия на площада.

По отношение авторството на деянието не са събрани преки доказателства, а косвени такива – показанията на свидетелите М.Х.Т., Ю. М. Р., Р.М.М., Ю.Б.М.. Първият сочи в показанията си, че тъжителката е отишла в домът му и се е оплакала, че са се скарали с подсъдимия на центъра на селото и го помолила да се обади на кварталния полицай. След като с полицейският служител отишли впоследствие в дома й, видял, че ръката на тъжителката била увита с кърпа. По отношение на това дали тъжителката е казала пред тях, че била ударена от подсъдимия свидетеля дава противоречиви показания. Веднъж заявява, че тъжителката казала, че била ударена от подсъдимия, после че не бил чул такова нещо. От друга страна дава показания, че след като с полицейския служител отишли в дома на подсъдимия, св. М.А. попитал подсъдимия „как ще удряш тази жена“. Предвид на това съдът намира за достоверни показанията на св. М.Т., че при проведения разговор в дома на тъжителката тя е казала, че е била ударена. Свидетелите Р.М.М. и Ю.Б.М. в показанията си също сочат, че тъжителката е споделила пред тях, че с подсъдимия са се скарали на площада на с.Звегор и , че последния я е ударил. Била разстроена.Споменала, че я боли навсякъде. Помолила да отиде с тях в гр.Шумен на преглед. От показанията на св.Ю. М. Р. се установява, че при проведения разговор между съпругът й и подсъдимия, последният признал, че е ударил тъжителката. Тъжителката обяснила за нанесения й побой от подсъдимия на площада. Казала, че била удряна от подсъдимия с ритници, с камък. По време на деянието горепосочените свидетели не са присъствали на мястото на инцидента, поради което съдът като косвени доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания, относно споделеното за инцидента от тъжителката, касателно авторството на деянието. Показанията на посочените свидетели по отношение на това обстоятелство кореспондират помежду си. Не са установени каквито и да е данни тъжителката да е травмирана от някого другиго въпросния ден или в по-късен период, както и констатираните увреждания да са били причинени по друг начин. От анализа на събраните по делото доказателства ,съдът намира че са налице доказателства, макар и косвени, установяващи виновността на подсъдимият.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.2, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частната тъжителка като й е нанесъл удари по главата и тялото, с което й е причинил болка и страдание;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало;

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв, когато за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението по чл.130 ал.2 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил при условията на алтернативност наказания "лишаване от свобода” до 6 месеца, “пробация” или глоба от 100 до 300 лева. Освен това видно от справката за съдимост същият не е са осъждан, доколкото е бил амнистиран за предходни осъждания, и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма причинени имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност като наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът освободи подсъдимият наказателна отговорност като намери за справедливо да му наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000лв. Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частната тъжителка неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалата за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. На тъжителката са причинени травматични увреждания изразяващи се в травматичен оток на ограничена площ в окосмената част на главата, кръвонасядания на ограничена площ по седалището двустранно, десния горен и двата долни крайника. Палпаторна болка по външната страна на двете рамена и по задната част на ляво бедро – под седалището.Касае се за повърхностни увреждания на необширна ограничена площ, за чието разнасяне и пълно възстановяване са необходима до 10 – 15 дни.В резултат на получените травматични увреждания на тъжителката е причинена болка и страдание. Съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015г. В останалата му част до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на гражданския иск съдът съобрази вида и характера на причинените травматични увреждания, както и обстоятелството, че извършеното от подсъдимия деяние се е отразило негативно не само на физическото състояние на тъжителката, но й на психическото й. Касае се за жена на преклонна възраст – 78 години, поради което извършените спрямо нея действия на публично място, безспорно са унижили честта и достойнството на тъжителката.

Въз основа на направено искане от частния тъжител за заплащане на направените от него разноски, съдът осъди подсъдимият да заплати на тъжителката сумата от 799 лв., представляваща направените разноски по делото за заплащане на държавна такса, банкови такси, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: