Мотиви към присъда по НОХД № 2772 по описа за 2015г. на ШРС

Подсъдимата Н.А.И. е предадена на съд по обвинение по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, за това, че през периода от м. април 2014г. до м.ноември 2015г. включително, в гр.Шумен, след като била осъдена с Решение №990/07.11.2012г. по гр.дело № 2067/12г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 07.11.12г., да издържа своя низходяща- малолетната си дъщеря С.С.М. с ЕГН: **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две вноски-двадесет месечни вноски по 100,00 лева /общо в размер на 2000.00 лева/, като деянието е извършено повторно.

В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и със защитник, като представя доказателства, че дължимите суми са изплатени изцяло. Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на предпоставките за приложението на чл.78а от НК, да освободи подсъдимата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата и св.С.М.И. били съпрузи, като от брака си имали едно дете –С.С.М., родена на ***г. С Решение №990/07.11.2012г. по гр.дело № 2067/12г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 07.11.12г., бракът им бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение детето било предоставено на св.С.И., а подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 100.00 лв., считано от 27.06.2012г. Първоначално след влизането в сила на посоченото решение подсъдимата не заплащала дължимата издръжка, поради което по отношение нея било образувано наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. След образуването на делото подсъдимата изплатила дължимите вноски и на основание чл.183, ал.3 от НК наказателното производство било прекратено. Впоследствие обаче, през периода от м. април 2014г. до м.ноември 2015г. включително, подсъдимата отново започнала да не изпълнява задълженията си, като не заплатила двадесет месечни вноски в размер общо на 2000,00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа обясненията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетеля С.М.И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като, след като е бил осъдена да издържа свой низходящ, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Следва да се има предвид, че според константната съдебна практика не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят и са трудоспособни /Решение № 991 от 24.IV.1972 г. по гр. д. № 807/72 г., II г. о./.

Съдът констатира обаче, че деянието не е извършено при условията на повторност. Според разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. В случая по отношение подсъдимата е било образувано досъдебно производство за друго такова престъпление, но то е било прекратено по реда на чл.183, ал.3 от НК и същата не е била осъдена. След като подсъдимата не е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, процесното деяние не се явява извършено при условията на повторност, поради което съдът оправда подс.И. по повдигнатото й обвинение по чл.183, ал.4 от НК.

В същото време съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК, а именно:

-за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация

-подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК

-причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, като за пострадалата не са настъпили други вредни последици.

Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимата И. следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Не би могло същата да не бъде наказвана по реда на чл.183, ал.3 от НК, тъй като вече се е ползвала от тази благоприятна разпоредба, но съгласно константната съдебна практика в този случай следва да се приложи чл.78а от НК (Постановление №7/85г. на Пленума на ВС).

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, липсата на други противообществени прояви, както и обстоятелството, че същата е заплатила доброволно и преди падежа следващите пет месечни вноски, поради което намира, че наказанието следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в закона, а именно-1000 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: