Мотиви към присъда по НОХД № 2185 по описа за 2016г. на ШРС

Подсъдимият Р.Ю.И. е предаден на съд по обвинение по чл.196,ал.1,т.1, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.“б“от НК за това, че за времето от 30.01.2015г. до 01.05.2015г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи- 1бр. бутилка уиски „Савой“ от 1 л. от владението на В.В. И. от гр.Шумен, 4бр. кен бира „Каменица“ от 500 мл, 4бр. бира “Каменица“ от 1л., 7бр. кен бира „Астика“ от 500 мл. и 2бр. бира „Астика“ от 2л. от владението на П.В.Д.; 2бр.луканка „Чичовци“ и 2 бр. луканков салам „Амбарица-Чичовци“ от владението на С.Х.Х.; 1бр. бутилка „Сунгурларска“ ракия от 700мл. и 1 бр. луканка „Маджаров“ от 190 гр. от владението на Д.Я.Я., както и детска количка марка „Лео“, стерео- уредба без тонколони с неустановена марка, пръскачка за растения с вместимост 16 л. и 4бр. 10-литрови ПВЦ-туби с вода от владението на В.С.В., всичко на обща стойност 272.25 лева, без съгласие на владелците, с намерение противозаконно да ги присвои, като част от деянията останали недовършени по независещи от дееца причини.

Пострадалите лица не предявиха граждански искове за имуществени или неимуществени вреди.

Подсъдимият и назначения му служебен защитник правят искане да се даде ход на делото по реда на Глава 27 и по точно чл.371,т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като прецени, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание ”лишаване от свобода” при приложение на чл.55,ал.1,т.1 от НК, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 05.10.2014г. подс. Р.Ю.И. бил освободен след изтърпяване на наказание лишаване от свобода и се завърнал в гр. Шумен. На 30.01.2015г. около 19,00 часа, подсъдимият посетил магазин „Пени“, намиращ се на ул. Искър № 1 в гр. Шумен, стопанисван от „Пени маркет България“ ЕООД-с. Столник, обл.София. Подсъдимият решил да открадне от магазина бутилка уиски марка „Савой“ от 1л. на стойност 11.90 лева, като за целта я скрил под якето, с което бил облечен и се насочил към изхода. Там обаче същият бил спрян от охранител на обекта, който намерил вещта и върнал същата на управителя на магазина, след което подал сигнал в РУ-гр.Шумен за случая.

На 08.02.2015г. подс. И. и свид. М.И. И. отишли в бензиностанция „Петрол-Гривица“, намираща се на ул. Ген.Скобелев в гр. Шумен, стопанисвана от „Петрол“ АД гр. Ловеч. От хладилна витрина, поставена пред обекта, двамата взели общо 4 бр. кен бира „Каменица“ от по 500мл., 4бр. бира „Каменица“ от 1 л., 7бр. кен бира „Астика“ от по 500 мл. и 2бр. бира „Астика“ от по 2л. на обща стойност 33,11 лева. Поради ангажираността си с други задължения свид. П.Д. /продавач-консултант на бензиностанцията/ не забелязала тези им действия. Подсъдимият влязъл в обекта под предлог, че иска да си закупи цигари, но излязъл без да купи нищо и без да плати взетите стоки.

На 14.03.2015г. подсъдимият решил да извърши кражба на хранителни продукти от магазин „СБА“, намиращ се на ул. Август Попов № 54 в гр. Шумен, стопанисван от „ЕГЕ груп“ ООД гр. Шумен. Същият взел 2бр. луканка марка „Чичовци“ и 2 бр. луканков салам „Амбарица-Чичовци“ на обща стойност 20,00 лева, които скрил под блузата си. Действията му били забелязани от свид. С.Х. - управител на магазина. Подсъдимият се насочил към изхода, но свидетелката го пресрещнала и му казала да остави вещите, които е взел. Извършителят обаче избутал свидетелката с ръка, за да си направи път и бързо напуснал магазина, без да остави отнетите вещи.

На 18.03.2015г. около 17,30 ч., подсъдимият посетил магазин „Кауфланд“ в гр. Шумен, на ул. Бели Лом № 1, стопанисван от „Кауфланд България“ ЕООД-гр. София, с намерение да извърши нова кражба. Същият взел и скрил под якето си 1бр. бутилка „Сунгурларска ракия“ от 700 мл. и 1 бр. луканка марка „Маджаров“ от 190 г. на обща стойност 20,00 лева, след което се насочил към изхода. Там същият бил спрян за проверка от охранители на магазина, които му наредили да разкопчае връхната си дреха и установили наличието на отнетите продукти. Подсъдимият опитал да избяга със стоките, но бил настигнат и задържан от служител на „Телепол“ ЕООД-гр.Шумен, след което бил предаден на служители на РУ-Шумен, а отнетите вещи били върнати на управителя на обекта.

На 01.05.2015г. подсъдимият минал по ул. Димчо Дебелянов в гр. Шумен и забелязал, че вратата на гаража на дом № 12 не била заключена. Възползвайки се от отсъствието на живущите в дома – свид. В.С.В. и Г. В., същият влязъл в помещението и взел оттам 1бр. детска количка марка „Лео“, стерео уредба без тонколони с неустановена марка, пръскачка за растения с вместимост 16л. и 4бр.10-литрови ПВЦ-туби с вода, на обща стойност 183.24 лева. Впоследствие извършителят продал пръскачката на свид. Д.А.М., а с останалите вещи се разпоредил по неустановен начин.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371,т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите В.С.В., В.В. И., П.В.Д., Б.Х.Х., Д.Я.Я., Е.М.А., М.И. И., С.Х.Х., М.С.Д. и Д.А.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 272.25 лева.

От така установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че подсъдимия Р.Ю.И. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъпление по чл.194,ал.1 от НК, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на собственост;

- Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите от страна на собственика и установяване на фактическа власт от страна на подсъдимия, без съгласието на свид. И., Д., Х., Я. и В., което деяние представлява маловажен случай;

- От субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, тъй като деянието е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан многократно (с присъдите по НОХД№1655/13г. на ШРС, по НОХД№1544/13г. на ШРС и др.) за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за различни срокове, изпълнението на които не е било отложено, а същевременно при извършването на деянието не са били изтекли сроковете по чл.30,ал.1 от НК.

Квалификацията по чл.26,ал.1 от НК е налична поради обстоятелството, че отделните деяния са извършени в кратък период едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Кражбите, извършени на 30.01.2015г. от магазин „Пени“ и на 18.03.2015г. от магазин „Кауфланд“ следва да се квалифицират като недовършен опит по смисъла на чл.18,ал.1 от НК, тъй като подсъдимият, по независещи от него причини, не е успял да прекъсне владението на съответните длъжностни лица върху процесните вещи и да установи свое. Недовършените деяния обаче не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност /с оглед стойността на вещите, които И. е опитал да отнеме, а и с оглед по-високата обществена опасност на останалите деяния/, поради което и на основание чл.26,ал.2 и ал.3 от НК продължаваното престъпление следва да бъде наказано с оглед по-тежкия резултат, като довършено престъпление. За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че деянието, извършено на 14.03.2015г. от магазин „СБА“ е следвало да бъде квалифицирано като грабеж по смисъла на чл.198,ал.3 от НК, тъй като подсъдимият е блъснал свид. С.Х. и по този начин е употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи. Не би могло обаче подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на такова престъпление, предвид липсата на съответно обвинение. При това положение единствената процесуална възможност е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен. В практиката си ВКС изрично посочва, че когато правната квалификация е неправилно смекчена, тя трябва все пак да бъде запазена, тъй като търсенето на някаква вместо действителната по-тежка отговорност е наистина плод на противоречие, но то при всички случаи заслужава да бъде предпочетено пред алтернативата при извършено престъпление да не бъде носена никаква отговорност ( в този смисъл изрично е Решение №587/06г. на І н.о.).

По изложените съображения съдът прие, че престъпната дейност на подсъдимия следва да бъде квалифицирана по чл.196,ал.1,т.1 от НК във вр. с чл.194,ал.1 от НК във вр. с чл.26,ал.1 от НК във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.“б“от НК, поради което призна същия за виновен в извършването на посоченото престъпление.

При определяне на наказанието на подсъдимия И., съдът отчете като отегчаващи обстоятелства на първо място големия брой осъждания за престъпления против собствеността, извън тези, обуславящи правната квалификация на деянието. В практиката си ВКС приема, че когато признаците на състава са преизпълнени, това вече следва да се кредитира като елемент от обществената опасност на дееца / Решение № 272 от 5.04.2007 г. на ВКС по д. № 15/2007 г., III н. о./, а в случая квалифицирането на деянието като извършено при условията на опасен рецидив е обусловено от наличието на множество отделни осъждания. От изложеното се налага извода за повишената обществена опасност на извършителя, който се подкрепя и от обстоятелството, че процесните деяния са извършени в много кратък срок след освобождаването на подсъдимия от затвора, където е изтърпял наказание „лишаване от свобода”, от упражнената при едно от деянията сила за запазване на отнетите вещи. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете невисоката стойност на отнетите вещи, тежкото материално и семейно положение на подсъдимия - същият е безработен и не притежава имущество, има малолетно дете, за което полага грижи, абсолютно неграмотен и претърпял черепно –мозъчна травма през 2012г., а също и оказаното съдействие и направени самопризнания на досъдебното производство. При така установеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер на минималния, предвиден в закона, а именно - две години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което подс. И. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като счете, че на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС същото следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното наказание двете задържания по ЗМВР на подс. Р.И. за срок от по 24 часа със Заповед от 30.01.2015г. и Заповед от 18.03.2015г.

На основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия И. направените деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: