Мотиви към присъда по НОХД № 2186 по описа за 2016г. на ШРС

Подсъдимият Д.Д.Д. е предаден на съд по обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 31.08.2016г., в гр.Шумен, управлявал МПС- лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с ДК № Н 3940 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно-1,31 на хиляда, установено по надлежния ред.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи наказание при условията на чл.55 от НК.

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият се признава за виновен и дава подробни обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 31.08.2016г. подсъдимият употребил известно количество алкохол. Въпреки това около 00,50 часа същият управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с ДК № Н 3940 ВК по ул.”Странджа” в гр.Шумен. На кръстовището на посочената улица и ул.“Дедеагач“ подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски автопатрулен екип. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер-7510”, чиято скала отчела над 1,2 на хиляда, а имено 1,31 промила. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №591435/31.08.2016г., подписан от него без възражения. На същия бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване, но Д. отказал да даде кръвна проба.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетеля С.Б.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан както при извършването на деянието, така и при постановяването на присъдата.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият действително е извършил престъплението, в което е обвинен. Безспорно е установено, а и не се оспорва от страна на извършителя, че на посочената дата действително е управлявал автомобил след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, поради което съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимия Д. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската му обществена опасност, предвид липсата на предходна съдимост, а и на други противообществени прояви; направените самопризнания и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, демонстрираното разкаяние, както и липсата на вредни последици. Концентрацията на алкохол в кръвта на извършителя също не надвишава значително количеството, обуславящо съставомерност на деянието. Като отегчващо обстоятелство съдът отчете единствено наличието на наказания за нарушения на ЗДП, сочещи на повишена склонност към незачитане на нормите, установени с оглед безопасността на движението по пътищата. Предвид изложеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи наказание под най-ниския предвиден предел, а именно- лишаване от свобода за срок от три месеца. Предвид невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. С оглед констатираното отегчаващо обстоятелство обаче съдът намери, че не следва да прилага разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба, в минимален размер от 200 лева. По същите съображения съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок над минималния - от шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по административен ред. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът също така зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед №311/31.08.16г.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: