Мотиви към присъда по НОХД № 2336 по описа за 2016г. на ШРС

На 20.09.2016г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 91/2016г., бързо производство, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Д. Л. Д. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.194 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 14.09.2016г. в гр. Шумен, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от плат, 1 бр. портмоне с две прегради, 1 бр. кутия за очила, 1 бр. очила с диоптър с вишнев на цвят рамки, 1 бр. дезодорант с надпис „Фантази“, 1 бр. ролан „Фа“, 1 бр. нож със зелена пластмасова дръжка, 4 бр. козметични кремове, 1 бр. гребен, 2 бр. червила, 2 бр. опаковки „къна за коса“ 7 бр. таблетки „Деанксид“, 6 бр. таблетки „Парацетамол“1 1 бр. нокторезачка с надпис „Тойота“, 2 бр. опаковки с носни кърпички“, 1 бр. пинсета и сумата от 700,12 лева и 2 евро и 44 евроцента, всичко на обща стойност 893,79 лева, от владението на Б.О.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Преди даване ход на делото, в досъдебното производство, при предявяване материалите, от защитата на подсъдимия е направено искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.

С разпореждане от 11.09.2012г. обвиняемия Д. е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение и е насрочено предварително изслушване по реда на съкратеното съдебно следствие.

В съдебно заседание подсъдимият Д.Д. се възползва от процедурата по чл. 27 на НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.Съдът като съобрази че самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 26.09.2016год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира повече доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по обвинителния акт срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “пробация” с пробационни мерки включващи задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа в рамките на една година, при условията на чл.55ал.1т.2 от НПК.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и че е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимия Д. моли за снизходителност и обещава повече, да не прави такива неща. заявява, че съжалява за извършеното от него.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: пострадалата Б.О.М. и подсъдимия Д.Л.Д. били съседи. Двамата обитавали апартаменти в жилищен блок находящ се на ул. „Ген. Драгомиров“ № 26, вх.3 в гр. Шумен, като апартамента на пострадалата бил на втория етаж , а апартамента на подсъдимия – на петия етаж на блока. На 14.09.2016г. около 10.30 часа пострадалата М. излязла да почисти стълбите в коридора на блока, като оставила входната врата на апартамента си отворена. В коридора на апартамента върху шкаф се намирала дамската и чанта в която пострадалата държала лични документи, дамски принадлежности и сумата от 700.12 лева. Докато почиствала стълбището, М. видяла съседи от първия етаж и спряла да разговаря с тях. След известно време , около 11.00 – 11.30 часа тя се прибрала в апартамента си. Още с влизането си в коридора , същата забелязала, че дамската и чанта липсва от мястото където я държала. Свидетелката се огледала, но не видяла лица наоколо и след като не открила чантата си съобщила в РУ гр. Шумен за извършената кражба от дома и. След проведени незабавни ОИМ, служители на полицията установили извършителя на деянието, а именно подсъдимия Д.,съсед на пострадалата.

Д. живеел на петия етаж в същата сграда. От неговите обяснения дадени в досъдебното и съдебното производство, се разбира, че същия ден около 11.00 часа, той слизал пеша по стълбището на входа и достигайки да втория етаж, той забелязал, че входната врата на апартамента на съседката му е отворена. Същият влязъл в коридора на апартамента и забелязал дамската чанта на пострадалата. Взел я и веднага напуснал жилището , след което отново пеша се качил до апартамента си. Отворил чантата и започнал да разглежда съдържанието и. Виждайки личната карта на М. същият я счупил на две части. Намелил и парична сума от 700 лв. и 12 стотинки, както и 2 евро и 44 евроцента. Същият вземал парите, като чантата накъсал, а вещите в нея, както и самата чанта поставил в чувал за боклук. С чувала и през асансьора същият слязъл до входната врата, където срещнал пострадалата, но не и казал нищо и продължил пътя си. Хвърлил чувала с отнетите вещи в контейнера за смет , поставен на ул. „Ген. Драгомиров“ пред блок № 13, след което се обадил на свид. Б. З. и поискал да се срещнат. З. пристигнал с такси пред механа „Хитър Петър“, подсъдимия се качил в таксито и двамата се отправили към центъра на града. Спрели пред магазин за обувки „Джани“, от където подсъдимия с част от откраднатите пари си купил два чифта обувки на стойност около 200 лева, след което продължили да вървят по централната улица на града. От магазин за кожени изделия „Арт“ подсъдимия си закупил мъжки кожен портфейл за сумата от 55 лева., а впоследствие си купил и 4 чифта мъжки чорапи, след което почерпил с кафе приятеля си. След това двамата отишли до ДСК, където свид. З. имал работа. При влизането им в банката те били спрени от полицейски служител за проверка. Същият попитал подсъдимия дали не е извършил кражба. Разбирайки, че в полицията са наясно с извършената от него кражба, той подробно разказал, за извършената от него кражба, от дома на съседката му. Завел полицейския служител – свид. Г. В., до контейнера, където изхвърлил вещите и сам ги извадил. Същите били подробно описани, като в последствие били върнати на пострадалата.

Видно от заключението на назначената съдебно икономическа експертиза общата стойност на отнетите вещи към 14.09.2016г. ведно с отнетата парична сума от 700.12 лева, е в размер на 893.79 лв.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подс. Д. страда от личностово разстройство, смесен тип / с диссоциални и емоционално-нестабилни черти/, което прихическо разстройство в широк смисъл на думата, което от своя страна не пречи на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Към момента на инкриминираното деяние и към момента психичното му състояние позволява пълноценно участие на наказателния процес.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия Д. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, където изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите М., В. и З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК такива. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 194 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност 893.79 лв. от владението на свид. Б.О.М., без съгласието на съответния владелец, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и е установил своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета:

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждата движима вещ, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и тежкото социално положение, в което е изпаднал подсъдимият.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като невисока, поради конкретната житейска ситуация в която се намира, степента на обществена опасност на подсъдимият - данните за личността - видно е че те са с незавишена обществена опасност, предвид настъпилата реабилитация, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

Съдът преценява, че за подсъдимият са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – има добросъвестно поведение в наказателния процес, прави пълни самопризнания и съдейства на органите на досъдебното производство, частично възстановени щети на откраднатото. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът констатира, предишни осъждания, макар и да е настъпила реабилитация.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.55ал.1т.2.от НК, а именно: За престъпление по чл.194 ал.1от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до осем години, което на основание чл. 55ал1т.2 от НК следва да бъде заменено с “заменява”.

Съдът съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание “пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година и шест месеца и обществено полезен труд в размер на 100 часа за една календарна година.. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК съда възложи на подсъдимият и направените деловодни разноски по делото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: