Мотиви към присъда по НОХД № 2437/2016г. по описа за на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по незабавно производство № 1098/2016г. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу К.Е.А., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан /реабилитиран/ за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 03.10.2016г. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Опел Вектра“ с ДК № НАМSH747 с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.56 на хиляда, установена по надлежния ред – с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARВВ 0003.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание „глоба“ в размер на 600 /шетстотин/ лева. Също така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК да не му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС”, тъй като не е правоспособен водач на МПС.

Подсъдимият А., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си. Защитниците на подсъдимия, считат че подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като молят съда на А. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание разпоредбата на чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години, както и наказание „глоба“ в минимален размер. Подсъдимия се присъединява към предложението на защитниците си, като моли съда за минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.Е.А. е осъждан трикратно за извършени от него престъпления от общ характер, две от които за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, както и за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 от НК, във вр. чл.142, ал.1 от НК. Към настоящия момент подсъдимият е реабилитиран за посочените престъпни посегателства. Въпреки, че е неправоспособен водач на МПС подсъдимият системно управлявал МПС, като по отношение на същия били налагани множество административни наказания за нарушения на ЗДвП.

Въпреки това, ранните сутрешни часове на 03.10.2016г., след като употребил алкохол, подсъдимият А. поел управлението над лек автомобил, марка “Опел Вектра“ с ДК № НАМSH747, с неустановена собственост, като се движил по улиците на гр.Шумен. Около 02.00 часа на бул. „Славянски“ в близост до Историческия музей се намирал дежурен екип от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Шумен в състав свидетелите И.Х.И. и М. И.Р.. Полицейските служители с управлявания от тях служебен автомобил последвали автомобила, управляван от подсъдимия. На пл. „Кристал“ двата автомобила се изравнили, при което свидетеля И.И. подал сигнал със стоп палка за спиране на МПС и проверка на водача. Подсъдимият К.А. не спрял на подадения сигнал и ускорил скоростта на движение насочвайки се в посока ул.“Климент Охридски“. Полицейските служители веднага предприели преследване със служебния автомобил подавайки звуков и светлинен сигнал с цел спиране на водача на МПС и осъществяване на проверка. Подсъдимият обаче продължил да ускорява скоростта на движение и криволичейки препречвал пътя на служебния автомобил, като продължил движението си по ул. „Марица“. На кръстовището с ул. „Седма“ подсъдимия А. бил застигнат, но автомобилът на последния поднесъл и служебния полицейски автомобил леко се ударил в областта на преден десен калник и броня. На посоченото място подсъдимия бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB 0003, като била установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.56 промила. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 642523/03.10.2016г., подписан без възражение от негова страна. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 0039053. Впоследствие, А. ***, но отказал да даде кръвна проба. Със заповед за задържане на лице № 1729з 358 от 03.10.2016г. А. бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на част от обясненията на подсъдимия К.Е.А., който в съдебно заседание се признава за виновен и дава обяснения относно деянието и причините, поради които е поел управлението над автомобила, от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство И.Х.И., М. И.Р. и О.А.Р., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите И.И., М. Р. и О.Р.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и разкриват една ясна фактическа обстановка, а също така показанията на посочените свидетели, освен, че кореспондират помежду си се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с подсъдимия, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. От показанията на посочените свидетели се установява също, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни и с регистрираната с него алкохолна концентрация подсъдимият е бил запознат непосредствено след това, без да направи възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в акта за установяване на административно нарушение. В него изрично е вписано, че подсъдимият няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис.

Същевременно съдът счита, че обясненията на подсъдимия А. следва да бъдат кредитирани частично, доколкото същите не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия К.А. в частта, в която същият излага твърдения, че не е спрял на подадения от полицейските служители сигнал със стоп - палка въпросната вечер, защото не ги е видял, както и че е забелязал светлинния сигнал на полицейския автомобил едва при спирането на управлявания от него автомобил. В тази си част тези показания имат характер на защитна версия на подсъдимия срещу обвинението, по което се защитава и имайки предвид, че същите са изолирани и не се подкрепят, а дори и противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечими и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – в случая 1.56 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия К.Е.А. за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта - касае се за управление на МПС с висока концентрация на алкохол в кръвта. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява като завишена с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е осъждан за други транспортни престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, като са му наложени наказание „пробация“ и административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК, както и обстоятелството, че е бил осъден с влязла в законна сила присъда и за престъпно посегателство по чл.142, ал.2, т.2 от НК, видно от свидетелството му за съдимост, за които на основание чл.86 от НК е реабилитиран. Действително реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /в т.см. Решение № 430/07.10.1996г. по н.д. № 468/1995г. на ВКС/. Обстоятелството, че до момента подсъдимия е осъждан, очевидно не е допринесло за предотвратяване извършването на престъпление с висока степен на обществена опасност и до корекция в поведение на подсъдимия. Същото се отнася и до наличието на налагани наказания за нарушение разпоредбите на ЗДвП. Същият въпреки, че е неправоспособен водач на МПС, има множество предходни нарушения на правилата за движение /видно от приложената Справка за нарушител от региона - стр.11 от досъдебното производство/, в т.ч. за нарушения, свързани с липса на правоспособност, които го определят като недисциплиниран водач на МПС. В крайна сметка, изключение от правилото е да се живее незаконосъобразно, а не обратното. Разпитан в хода на съдебното следствие се признава за виновен и прави самопризнания за случилото се, както и изразеното критично отношение към процесното деяние. Съдът отчете и финансовото състояние на подсъдимия, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които става ясно, че същия се грижи за издръжката на две малолетни деца. Подсъдимият е с основно образование и се занимава с обществено полезен труд, както и подбудите за извършване на престъпленията и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Съдът преценява, че за подсъдимия А. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – тежко материално и семейно положение, прави пълни самопризнания /разпитан в хода на съдебното следствие се признава за виновен/, критично отношение към деянието. Съдът обаче констатира наличието на лоши характеристични данни, предвид многобройните му нарушения на ЗДвП като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на него, както и обстоятелството, че е бил осъден с влезли в законна сила присъди за престъпни посегателства от общ характер, макар и реабилитиран за същите.

Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Мрачната равносметка е, че е ежедневие по пътищата на страната водачи да управляват МПС след употреба на алкохол, оповестена от обявената статистика – явление, изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и санкционирането с премерена строгост на провинилите се водачи на МПС предвид социалния отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе оттекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на смегчаващите такива. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление е справедливо да му бъде наложено наказание в размер на средния, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а именно “лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години “лишаване от свобода” и „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

Съдът намира също, че с оглед данните за личността на подсъдимия и по-специално изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК в настоящия случай не е необходимо определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно от А. и че една присъда при приложение на чл.66, ал.1 от НК ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. Същевременно съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия К.А.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения А. към момента на извършване на процесното деяние, същият е осъждан, но реабилитиран и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в среден размер, предвиден в посочената разпоредба. На това основание съдът отложи изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок 4 /четири/ години.

На основание чл.59, ал.2 от НК, във вр. чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № 1729з 358 от 03.10.2016г.

При определяне размера на наложеното наказание „глоба“ съдът съобрази освен посочените по-горе обстоятелства и материалното положение на подсъдимия, което се установява от дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Според практиката на ВКС съдът не може да наложи наказание “лишаване от право”, ако извършителят няма такова /Решение № 320/1998г. на ІІІ н.о./.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: