Мотиви към присъда по НОХД №2710 по описа за 2016г. на ШРС

 

Подсъдимият Д.И.М. е предаден на съд по обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 30.10.2016г., в с.Ивански, обл.Шумен,  управлявал МПС- лек автомобил марка “Опел Вектра” с ДК № Н 5527 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно-1,30 на хиляда, установено по надлежния ред.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда да определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият се признава за виновен и дава подробни обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 30.10.2016г., след като употребил алкохол, подсъдимият  управлявал лек автомобил  марка “Опел Вектра” с ДК № Н 5527 ВК по улиците на с.Ивански, обл.Шумен. Същият бил спрян за проверка от свидетелите И.Х.И. и В.В.Х.- служители на РУ-Шумен. Същите изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер-7510”, чиято скала отчела над 1,2 на хиляда, а имено 1,30 промила. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков №642788, подписан от него без възражения.  На М. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване, но той не се явил за даване на кръвна проба.  

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите И.Х.И. и В.В.Х., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан както при извършването на деянието, така и към настоящия момент.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият действително е извършил престъплението, в което е обвинен. Безспорно е установено, а и не се оспорва от страна на извършителя, че на посочената дата действително е управлявал автомобил след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, поради което съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, направените самопризнания и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, демонстрирано разкаяние и добрите характеристични данни (предвид липсата на други противообществени прояви), а като отегчаващи - наличието на наказания за нарушения на ЗДП, които обаче са извършени преди значителен период от време. Предвид изложеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи наказание под най-ниския предел, предвиден в закона, а именно-  лишаване от свобода за срок от три месеца. Предвид незначителната степен на обществена опасност на дееца съдът прие, че посоченото наказание е достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. По същите съображения, предвид личността на извършителя, съдът намери, че не е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. С оглед констатираните смекчаващи обстоятелства също така съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за минималния срок, предвиден в закона - от три месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по административен ред. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете и времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед №406/30.10.16г.  

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      Районен съдия: