Мотиви към присъда по НОХД № 2769 по описа за 2016 г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 864/2014 г. по описа на РУ- Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Л.Д.Л., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***, български гражданин, с полувисше образование, безработен, неженен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер, а именно против против транспорта. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 25.07.2014 г. в близост до гр. Шумен, на път І-2, км.112+155 при управление на МПС – влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ с прикачено полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде готов да спре пред всяко предвидимо препятствие/ и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди: в размер на 25 415.00 лв. на „Метеор“ АД, гр. Попово /за щети на влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ и полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ/, 7 250.00 лв. за унищожена пшеница, собственост на „Мегатед“ ООД, гр. Разград и 104.50 лв. на Областно пътно управление гр. Шумен за повреден бетонен бордюр, всичко на обща стойност 32769.50 лв. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Преди началото на съдебното следствие ощетеното юридическо лице Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, Областно пътно управление гр. Шумен своевременно е предявило граждански иск срещу подсъдимия Л.Д.Л. за сумата от 104.50 лв. /сто и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като ощетеното юридическо лице е конституирано като граждански ищец

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, а именно за престъпното посегателство по чл. 343, ал. 1, б. ”а” от НК да определи наказание “пробация” чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ предлага на подсъдимия да бъде наложено такова в размер на 1 /една/ година. В пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока. Освен това относно предявеният граждански иск представителят на Районна прокуратура – Шумен предлага на съда същият да бъде уважен изцяло.

Представителят на гражданския ищец - ощетеното юридическо лице Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, Областно пътно управление гр. Шумен в съдебно заседание поддържа предявеният иск, като моли да бъде уважен в пълния предявен размер.

Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяния, като моли съда на Л. да бъде наложено наказание “пробация”, само чрез прилагане на задължителните пробационни мерки, но за срок от 1 /една/ година. Подсъдимия се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, както в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по възведеното с обвинителния акт обвинение. Присъединява се към предложението на защитника си, като в последната си дума моли съда за справедливо наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.Д.Л. е правоспособен водач на МПС от 11.03.1978 г., категория А, М, С, СЕ, В и Д, като до настоящия момент няма налагани наказания за нарушения на ЗДвП.

На 25.07.2014 г., около 21.40 ч. по път І - 2 в посока гр. София - гр. Варна подсъдимия Л.Д.Л. управлявал товарен автомобил - влекач “ДАФ 428” с рег.№ Т 71 80 ТТ с прикачено полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ, натоварен с 23 тона пшеница. Управляваният от подсъдимия товарният автомобил приближил кръговото кръстовище на път І-2, км.112+155 с разклонение за гр. Силистра и с. Лозево със скорост около 53 км/ч. Непосредствено преди кръстовището подсъдимият Л. предприел намаляване на скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил. Товарният автомобил преодолял десния завой при навлизане в кръстовището със скорост от около 38.5 - 39 км/час. След това, при движението в зоната на левия завой, водачът не успял да се впише в неговата кривата, съответстваща на геометрията на кръстовището, като товарният автомобил се ударил в десния бордюр и се преобърнал на дясната си страна, а пшеницата се разпиляла върху терена.

На место пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен. След пристигането на служители на сектор „Пътна полиция“, на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 619784/25.07.2014 г., който е подписан от последния без възражения.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия Л.Д.Л., на показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание – С.А.А., А.Д.П., С.Б.К., Й.В.П. и А.М.А., на прочетените на основание разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетелите С.Б.К. и А.М.А., дадени в протокол за разпит пред орган на досъдебното производство, на прочетените на основание разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелят С.А.А., дадени в протокол за разпит пред съдия в хода на досъдебното производство и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Фактическата обстановка, изложена по-горе се потвърждава и от назначената в досъдебното производство и приета от съда съдебно – автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице проф. д. т. н. инж. Ст. К., която дава заключение, че скоростта на движение на товарния автомобил от 53 км./час преди навлизане в кръстовището е била технически несъобразена с наличния радиус на кривина на пътния участък и превозвания товар. Според заключението на експерта по цитираната експертиза намаляването на скоростта от водача към момента на навлизане в кръстовището в зоната на десния завой до около 38.5 - 39 км./час е достатъчно да се преодолее десния завой при навлизане в кръстовището, но не и левия завой след това. Критичната скорост, над която настъпва загуба на устойчивост на автомобила - странично преобръщане е около 38.5 км./час. Експертът заключава, че реалната скорост на движение на товарния автомобил е технически несъобразена с параметрите и височината на товар, като сочи, че технически съобразената скорост на движение в дадените условия и товар на автомобила е не по - висока от 33 - 34 км./час. Според вещото лице, основната техническа причина за възникването на ПТП е изборът на скорост от водача Л. на товарния автомобил преди участък на кръгово движение от 53 км./час, при критична скорост на преобръщане на автомобила в кръстовището 38.5 км/час, тъй като технически съобразената скорост на движение на композицията е 33 - 34 км./час. Експертът излага също, че при избора си на скорост водачът не се е съобразил с наличния товар, неговата маса и височина, като заключава, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да управлява със скорост, при която безпрепятствено да преодолее кривината на завоите в кръговото кръстовище. Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди кръстовището своевременно намали скоростта на автомобила до технически съобразената с радиуса на кривина в кръстовището 33 - 34 км./час. Вещото лице заключава също, че количеството товар има пряко отношение към възникването на произшествието. Излага, че критичната скорост на преобръщане на автомобила без товар е около 46 км./час, като при избраната скорост на автомобила от водача 53 км./час преди да навлезе в кръстовището и след намаляването на скоростта в момента на навлизане в кръстовището и след намаляването на скоростта в момента на навлизане в кръстовището до 38.5-39 км./час, при ненатоварен автомобил не би възникнало ПТП. Експертът заключава също, че преди възникването на ПТП товарният автомобил е бил технически изправен. Според заключението на вещото лице по цитираната експертиза причинените щетите по автомобила ДАФ и полуремаркето възлизат на общата стойност в размер на 25 415 лв.

От заключението на назначената по досъдебното производство автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. П. П., става ясно, че водачът на автомобила не е намалил скоростта до безопасна такава и навлизайки в кръговото кръстовище не е успял да се впише в кривата на завоя. Експертът заключава, че водачът не е съобразил скоростта си с кривата на завоя и с натоварването на автомобила. Според заключението на вещото лице по цитираната експертиза стойността на нанесената щета на бетонен бордюр, повреден при ПТП в размер на 104.50 лв.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице по посочената експертиза стойността на 25 тона унищожената пшеница, тъй като съобразно обвинението, обективирано с обвинителния акт същата е станала негодна за употреба по предназначение вследствие на настъпилото ПТП, е в размер на 7 250 лв.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Л.Д.Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. ”а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по „управление на автомобила“, което съгласно константната практика на Върховния съд е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му“;

- безспорно се установи, че при управлението на лекия автомобил подсъдимият Л. е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде готов да спре пред всяко предвидимо препятствие. Подсъдимият Л. при избора си на скорост е бил длъжен да се съобрази с наличния товар, неговата маса и височина, с оглед безпрепятствено да преодолее кривината на завоите в кръговото кръстовище;

- вследствие на това допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата подсъдимият Л. става причина за ПТП, в резултат на което на влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ и полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ, собственост на „Метеор“ АД, гр. Попово са причинени щети на стойност 25 415.00 лв., като е причинена повреда и на бетонен бордюр, собственост на Областно пътно управление гр. Шумен в размер на 104.50 лв., според кредитираното от съда заключение на вещото лице за оценка на щетите нанесените на този влекач и полуремарке, както и на бордюра, като имуществените вреди са в пряка каузална връзка с нарушение на правилата за движение, допуснато от подсъдимия Л..

Между страните по делото не съществува спор относно механизма на ПТП, относно причинените на ощетените юридически лица имуществени вреди: на „Метеор“ АД, гр. Попово в размер на 25 415.00 лв. /за щети на влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ и полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ/ и на Областно пътно управление гр. Шумен в размер на 104.50 лв. за повреден бетонен бордюр, както и за част от фактите по делото. Единственият спорен момент е размера на причинената вреда на „Мегатед“ ООД, гр. Разград касателно превозваната от подсъдимия пшеница. В този смисъл, съобразявайки събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства съдът намира, че се налага категоричния извод, че именно пшеницата, собственост на „Мегатед“ ООД, гр. Разград не е унищожена, а е повредена. Вследствие на ПТП върху нея са настъпили изменения. Според съдебната практика “вещ” е всичко онова, което има известна субстанция и тази субстанция има стойност. С деянието си подсъдимият е повредил посочената по-горе пшеница, тъй като е изменил структурата на предмета и го е променил отрицателно по отношение на първоначалното му предназначение и това е направило същата частично негодно за използване по нейното предназначение /в този смисъл са Решение № 369/08.11.1980 г. от І н.о. на ВКС; Решение № 813/17.12.1973 г. на І н.о. на ВС, Тълкувателно решение № 50/12.11.1989 г. на ОСНК/. Именно поради тази причина съдът приема, че превозваната от подсъдимия хлебна пшеница не е унищожена, а е повредена, тъй като се е превърнала във фуражна пшеница. Разпитано в хода на съдебното следствие, вещото лице С.Б., изготвило съдебно - икономическата екпертиза дава заключение, че цената на тон хлебна пшеница реколта 2014 г. възлиза в размер на 290 лв./тон, докато цената на фуражното зърно е на стойност 60 % от стойността на хлебното зърно и възлиза на цена от 175 лв./тон.

Същевременно от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че количеството хлебна пшеница, собственост на „Мегатед“ ООД, гр. Разград, при натоварването й на влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ с прикачено полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ, управляван от подсъдимия не е теглено. Превозваната от подсъдимия пшеница е била теглена само и единствено в с. Белоградец след ПТП. В тази връзка следва да бъдат напълно кредитирани показанията на свидетелят А.А., който единствен от разпитаните свидетели е присъствал при тегленето й на кантара и който пряко е възприел възпроизвежданите от него факти и обстоятелства. В тази връзка свидетелят А.А. заявява, че тонажът на пшеницата е бил около 22 тона и нещо, но не повече от 23 тона. Безспорно е, че при преобръщането има разпиляно зърно, но доказателства за количествата на разпиляното зърно липсват. Ето защо, съдът приема, че превозваното от подсъдимия количеството пшеница възлиза на 23 тона, както посочи свидетелят А.А., който единствен твърди, че има теглене на зърното. Също така, от разпита на този свидетел е видно, че процесното зърно по разпореждане на собственикът на фирмата на „Метеор“ АД впоследствие е било продадено на собственика на язовира в с. Лозево /с неустановена по делото самоличност/, където е било разтоварено зърното и свидетелят е получил сумата от 2 000 лв., т.е. самият представител на дружеството сам е преценил, че може да го продаде на такава цена.

Поради гореизложеното съдът приема за установено, че превозваното от подсъдимия количества пшеница възлиза в размер на 23 тона. Следователно имайки предвид цената на 1 тон хлебна пшеница реколта 2014 г. – 290 лв./тон, то стойността на превозваната от подсъдимия 23 тона хлебна пшеница възлиза на обща стойност 6 670 лв., а цената на същото количество пшеница оценена като фуражна възлиза на обща стойност 4 025 лв. предвид цената на 1 тон фуражна пшеница реколта 2014 г. – 175 лв./тон. Ето защо съдът приема, че причинената на Мегатед“ ООД, гр. Разград вреда възлиза в размер на 2 645 лева, представляващ разликата между цената на 23 тона пшеница оценена като хлебна и 23 тона пшеница оценена като фуражна, доколкото превозваната от подсъдимия хлебна пшеница не е унищожена, а е повредена, тъй като вследствие на ПТП и наличните примеси се е превърнала във фуражна пшеница.

Именно поради изложеното съдът прие, че подсъдимия следва да бъде оправдан за разликата по първоначално повдигнатото обвинение, че причинил значителни имуществени вреди: в размер 7 250.00 лв. за унищожена пшеница, собственост на „Мегатед“ ООД, гр. Разград. Поради това подсъдимия следва да се признае за невиновен на основание чл.304 от НПК, като бъде осъден за причинени значителни имуществени вреди в размер на 2 645 лева за повредената пшеница, собственост на Мегатед“ ООД, гр. Разград.

Съдът счита също, че от деянието са причинени значителни имуществени вреди. Според Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС, такива са налице, ако причинената щета е на стойност не по-малко от 1 000 лева, а в случая щетите са на стойност, значително надвишаваща посочената, а именно на обща стойност 28 164 лв. Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимият Л. е осъществил и състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”а” от НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност – подъдимият Л. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. В този смисъл нарушаването на правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движението са длъжни да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде готов да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което е управлявал посоченото МПС със скорост 53 км/час преди участъка на кръгово движение при технически съобразена скорост на движение на композицията 33 – 34 км/час, т.е. технически несъобразена с параметрите и височината на товара скорост е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – причинените значителни имуществени вреди в общ размер на 28 164 лв. При преценка на извършеното от страна на подсъдимия нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП съдът съобрази заключението на двете експертизи, които са единодушни относно механизма на ПТП и по категоричен начин потвърждават факта, че основната техническа причина за възникването на ПТП е изборът на скорост от водача Л. на товарния автомобил преди участъка на кръгово движение и е допуснал посоченото нарушение. Съдът кредитира напълно изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице проф. д. т. н. инж. С. К., прибложена на л. 125 – л. 143 от материалите по досъдебното производство, която на база задълбочена преценка на целия събран по делото доказателствен материал дава заключение, че при избора си на скорост водачът не се е съобразил с наличния товар, неговата маса и височина, като заключава, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да управлява със скорост, при която безпрепятствено да преодолее кривината на завоите в кръговото кръстовище. Подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди кръстовището своевременно намали скоростта на автомобила до технически съобразената с радиуса на кривина в кръстовището 33 - 34 км./час.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимият на 25.07.2014 г. в близост до гр. Шумен, на път І-2, км.112+155 при управление на МПС – влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ с прикачено полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде готов да спре пред всяко предвидимо препятствие/ и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди: в размер на 25 415.00 лв. на „Метеор“ АД, гр. Попово /за щети на влекач “ДАФ 428” с рег. № Т 71 80 ТТ и полуремарке „СТАС 368 А“ с рег. № Т 13 56 ЕЕ/, 2 645.00 лв. за повредена пшеница, собственост на „Мегатед“ ООД, гр. Разград и 104.50 лв. на Областно пътно управление гр. Шумен за повреден бетонен бордюр, всичко на обща стойност 28 164 лв., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343, ал.1, б.”а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени:

Степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като висока - касае се за причиняване на значителни имуществени вреди, вследствие управление на автомобил и след допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същият е с чисто съдебно минало. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват и добрите характеристични данни за подсъдимия, които сочат, че Л. е с полувисше образование и финансовото му положение, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които става ясно, че същият към настоящия момент е безработен, но изкарва прехраната си предимно като шофьор на товарен автомобил. Видно от материалите по делото нанесените с деянието имуществени вреди в по-голямата си част са възстановени на ощетеното юридическо лице, както от страна на застрахователното дружество, така и от последващата им продажба на трети лица. Разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен и прави самопризнания за случилото се, като по този начин оказва съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Освен това, съдът отчете и обстоятелството, че подсъдимия изразява критичност към процесното деяние и разкаяние. Също така при преценка на наказанието съдът съобрази и изискването на чл. 6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е извършено през 2014 г., а постановяването на настоящата присъда е в период от две години и половина по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в затруднения, свързани с разследването на делото в досъдебната фаза и до необходимостта от изготвяне на множество експертизи, с оглед пълно и всестранно изясняване на обективната истина, които са извън волята на самия подсъдим, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение № 545 от 05.10.2004 г. на ВКС по н.д. № 72/2004 г., ІІІ н.о.

Като смекчващо вината обстоятелство съдът възприема обстоятелството, че подсъдимият няма други извършени нарушения на ЗДвП преди датата на извършване на настоящото престъпление, по повод на които да са му налагани административни наказания, което говори, че същият е дисциплиниран водач на МПС и нарушаването на ЗДвП е инцидентна проява от негова страна. Посоченото обстоятелство се изяснява от изисканата и приложената като доказателство по делото Справка за нарушител от региона, изготвена от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен /л.96 от ДП № 865/2014 г. по описа на РУ - Шумен.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Л., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”а” от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 1 /една/ година или “пробация”. Съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия Л. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки, а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 343г от НК, във вр. чл. 37, ал. 1 , т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 /осем/ месеца. При определяне размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ съдът съобрази обстоятелството, че спрямо Л. не са били налагани други административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, преди датата на престъплението, въпреки, че е правоспособен шофьор от 1978 г., както и че изкарва прехраната си като водач на товарен автомобил, както и останалите смекчаващи вината обстоятелства. Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че налагането на това наказание спрямо подсъдимия за по-дълъг период от време би довело до оставането му без работа и без прехрана и вместо да доведе до целения положителен и възпитателен ефект би причинил неоправдани лишения и неудобства спрямо подсъдимия и семейството му.

Така определения размер на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от ощетеното юридическо лице Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, Областно пътно управление гр. Шумен имуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен, предвид обстоятелството, че в резултат на деянието по чл. 343, ал.1, б.”а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК са били причинени имуществени вреди на ощетеното юридическо лице. Иска има своето правно основание в чл. 45 от ЗЗД. Щом са настъпили вреди, този, който виновно ги е причинил, следва да ги поправи. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51 от ЗЗД/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за имуществени вреди, съдът счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен изцяло в размер на 104.50 лв. /сто и четири лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 25.07.2014 г. Съдът съобразявайки съдебната практика, че вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. Доколкото като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване, поради това уваженият граждански иск следва да бъде присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно - 25.07.2014 г. до окончателното му заплащане. На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът с присъдата си осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 875.26 лева /осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, като прецени, че сумата от 102.02 лева /сто и два лева и две стотинки/ и 5 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС, а сумата от 773.24 лева /седемстотин седемдесет и три и двадесет и четири стотинки/ по сметка на ОД на МВР - Шумен.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: