Р Е Ш Е Н И Е
356/3.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3010 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.298 от ТЗ, във вр. с чл.154 от ЗЕ ,
във вр. с чл.150 от ЗЕ – по отношение на главницата и по чл.422 от ГПК, във вр.
с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за
лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, представлявано от *****, чрез процесуалния
представител Д. П., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б срещу Р.Д.Г., с ЕГН**********
и Д. О.Г., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че е лицензиран
производител и приносител на топлоенергия, както и че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползва
предоставената му енергия на адрес: гр.София, община Лозенец, ул.”***” №3,
ап.8. Съгласно данните на фирма за дялово разпределение „***” ООД за периода
м.февруари 2013 год. – м.април 2014 год. ответниците дължали главница в размер
на сумата от 74.87 лева. Тъй като не заплатили дължимите от тяхна страна суми,
ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочената по-горе сума и за сумата от 10.84 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2013 год.
до 18.06.2015 год. След издаване на посочената заповед в срока по чл.415, ал.1
от ГПК длъжниците са депозирали възражение, което поражда за ищеца задължение
да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два
положителни установителни иска срещу ответниците, като молят съда да признае за
установено, че Р.Д.Г., с ЕГН********** и Д. О.Г., с ЕГН********** дължат на
“Топлофикация - София” ЕАД сумите 74.87 лева – главница, представляваща
изразходвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.февруари 2013 год. –
м.април 2014 год. и 10.84 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
31.03.2013 год. до 18.06.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумата и направените
от тяхна страна разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично и
с упълномощен представител – адв.Р. К. от ШАК, като молят иска да бъде
отхвърлен изцяло, като излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
„***” ЕАД, с ЕИК*** е лицензиран производител и
приносител на топлоенергия, а ответниците Р.Д.Г., с ЕГН********** и Д. О.Г., с
ЕГН********** са били потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи
условия, като са ползвали предоставената им енергия на адрес: гр.София, община
Лозенец, ул.”***” №3, ап.8.
Посоченият имот бил придобит от ответниците по
силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.05.2012 год., но
същите били въведени във владение на имота с Протокол за въвод във владение на
недвижим имот от 05.08.2013 год. На 13.08.2013 год. от страна на ответника Д. О.Г.
в качеството му на собственик на имота било подадено до ищцовото дружество
Заявление-декларация с искане да бъде открита партида на негово име във връзка
с продажбата на топлинна енергия за битови нужди по отношение на посочения
имот.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот №39, том I, рег.№1117, дело №36 от 2015 год.
ответниците прехвърлили чрез дарения имота на своята дъщеря Д. Д. Г..
Последната на 30.03.2015 год. подала до ищцовото дружество заявление-декларация
с искате партидата за топлоснабдяване на посочения имот да бъде прехвърлена на
нейно име.
Съгласно данните на фирма за дялово разпределение
„***” ООД за периода м.февруари 2013 год. – м.април 2014 год. по отношение на
посочения имот била начислена дължима сума в размер на 74.87 лева. Тъй като ответниците не заплатили
дължимите от тяхна страна суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената по-горе
сума и за сумата от 10.84 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 31.03.2013 год. до 18.06.2015 год. Тъй като след издаване на
посочената заповед в срока по чл.415, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали
възражение, за ищцовото дружество се поражда необходимостта от завеждане на
настоящия иск за установяване на вземането.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Удостоверение изх.№201506221115520/22.06.2015 год., ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр.София,
Извлечение от търговския регистър по партидата на третото лице-помагач, договор
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ от 15.07.2011 год., Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 т ГПК, Документи за заплатена държавна такса,
Договор №62/30.09.2001 год., Протокол от 20.10.2001 год., Заявление-декларация
– 2 бр., Декларация, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №39, том I,
рег.№1117, дело №36 от 2015 год., Пълномощно, Постановление за възлагане на
недвижим имот от 10.05.2012 год., Протокол за въвод във владение от 05.08.2013
год., Писмо изх.№68-00-360/25.03.2011 год., от материалите, приложени по ЧГД
№2278/2015 год. по описа на ШРС, представените от третото лице помагач
доказателства представени с писмена молба от 10.03.2016 г., а именно – документи
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на
ответниците през процесния период, справки за разход на топлинна енергия за
процесния период, документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на
представител на етажната собственост, оригинал на пощенски плик, съобщение към
фактура с получател Д. Г. от 31.08.2013 год., съобщение към фактура с получател
Д. Г. от 30.09.2013 год., съобщение към фактура с получател Д. Д. от 31.07.2014
год., уведомление.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че задълженията, които са останали
непогасени след извършените плащания и
прихващания са за периода м.май 2013 год. – м.юли 2013 год. /за подгряване на
БГВ/ и са на стойност 74.87 лева, която сума съвпада със стойността, посочена
във фактура №0056187224/31.07.2014 год., а стойността на законната лихва за
забава върху посочената главница изчислена зо 18.06.2015 год. е в размер на
10.80 лева.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство и допълнена в съдебно заседание
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава отговор на конкретно
поставените му въпроси относно отчетите на индивидуалните разпределители за
процесния имот, стойността на изготвените изравнителни сметки и метрологичните
проверки, през които е минал монтирания в абонатната станция общ топломер.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото не се установява по
безспорен начин, че през целия претендиран от страна на ищцовото дружество
период – м.февруари 2013 год. – м.април 2014 год. ответниците са били във
владение на адреса, за който се води посочената партида, респективно, че са
ползвали посочената във фактурата топлинна енергия. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства се установява по безспорен
начин, че ответниците са били въведени във владение на имота с Протокол за
въвод във владение на недвижим имот от 05.08.2013 год. и в тази връзка на 13.08.2013
год. от тяхна страна е било подадено до ищцовото дружество Заявление-декларация
с искане да бъде открита партида на тяхно име във връзка с продажбата на
топлинна енергия за битови нужди по отношение на посочения имот. От изложеното
се налага извода, че същите се явяват ползватели на топлинна енергия по
отношение на посочения имот от м.август 2013 год. В същото време от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираната от ищцовото
дружество като главница сума в размер на 74.87 лева, представлява задължение,
което е останало непогасено след извършените плащания и прихващания и касае периода м.май 2013 год. – м.юли 2013 год. Следователно
с оглед на изложените по-горе мотиви се налага извода, че доколкото ответниците
са били въведени във владение на имота на 05.08.2013 год., то не може да бъде
ангажирана отговорността им за заплащане на суми за потребена в същия имот
топлоенергия за периода преди м.август 2013 год.
В същото време, въпреки указаната на ищцовото
дружество доказателствена тежест, от тяхна страна не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че между сраните е съществувало
валидно облигационно отношение и че през целия периода, за който се претендира изразходваното
количество топлоенергия за битови нужди, именно ответниците са били ползватели.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че и двата предявени от ищцовото
дружество положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.124 от ГПК, се явяват неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло, като бъде признато в отношенията между
страните, че ответниците не дължат на ищцовото дружество претендираните суми.
В същото време ответниците не дължат на ищцовото
дружесдтво и направените в хода на заповедното производство разноски.
С оглед изхода на делото, ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответниците направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство в размер на 200
лева.
С оглед на обстоятелството, че и двата обективно
съединени иска са отхвърлени изцяло, на ищцовото дружество разноски не се
дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, представлявано от *****,
чрез процесуалния представител Д. П., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б срещу Р.Д.Г., с ЕГН********** и Д. О.Г.,
с ЕГН**********,*** положителни
установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.298 от ТЗ,
във вр. с чл.154 от ЗЕ , във вр. с чл.150 от ЗЕ – по отношение на главницата и
по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД – по
отношение на претенцията за лихва, за
признаване за установено, че Р.Д.Г., с ЕГН********** и Д. О.Г., с ЕГН**********
*** ЕАД, с ЕИК*** сумата от 74.87 лева
/седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/ – главница,
представляваща изразходвана и незаплатена топлинна енергия за периода
м.февруари 2013 год. – м.април 2014 год. и сумата
от 10.84 лева /десет лева и осемдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.03.2013 год. до 18.06.2015 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, представлявано от *****, чрез
процесуалния представител Д. П., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б да бъдат осъдени ответниците Р.Д.Г., с
ЕГН********** и Д. О.Г., с ЕГН**********,*** да им заплатят направените от
тяхна страна разноски в хода на заповедното производство в общ размер на 175
лева /сто седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, представлявано от *****, чрез
процесуалния представител Д. П., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б да заплати на
Р.Д.Г., с ЕГН********** и Д. О.Г., с ЕГН**********,*** сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени от тяхна
страна разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: