Р Е Ш Е Н И Е

296/13.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети април две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3045 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Производството е образувано по искова молба от Г.А.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***-13, кантора 18, чрез адв. Г.В. от ШАК, срещу Регионален Исторически музей – Шумен с Булстат 000923087 със седалище гр.*****, представлявано от Д.Р.П..

Ищецът излага в исковата молба, че страните били в трудовоправни отношения, като изпълнявал длъжността „директор“ с място на работа Регионален исторически музей по Трудов договор № 2499 от 01.10.2007г., сключен с Кмета на Община Шумен. Със споразумение от 18.02.2013г. срокът на договора бил променен за определено време – до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Със Заповед № 2426 от 25.09.2015г. било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 26.09.2015г. В исковата молба се сочи, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като спечелилия конкурса не отговарял на изискванията към участниците в конкурса, посочени в обявлението, а именно не притежавал диплома за завършено висше образование в направление „История и археология“ степен „магистър“, както и нямал 5 години професионален опит в същото професионално направление. Всичко това водело до незаконосъобразност на конкурса и съответно обосновавало правния му интерес от водене на производството. В заключение моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно и съответно да отмени Заповед № 2426/25.09.2015г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на Регионален исторически музей - Шумен, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението до приключване на съдебното дирене, но не за повече от 6 месеца, като обезщетението е в размер на 1 156.41 лв. месечно, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30 – то число на месеца, за който се дължи, както и законна лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.

Препис от исковата молба е изпратена на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор по нея. В отговора се оспорва допустимостта на исковете, като се сочи, че ответникът не е пасивно легитимиран по тях. Оспорва се и основателността на претенциите. Твърди се, че ищеца не е обжалвал решението на конкурсната комисия и то влязло в законна сила, затова и избрания способ за защита по исков съдебен ред не бил приложим в случая. По същество се твърди, че избрания кандидат приложил документ, че е издържал успешно изпитите по специалността, която се изисквала за заеманата длъжност, като се аргументира подробно твърдението. В заключение се моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо или да бъде постановено решение, с което бъдат отхвърлени предявените искове. Моли се за присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, като за него се явява адв. Г.В. от ШАК, като се поддържа исковата молба. Преди приключване на съдебното дирене, ищеца прави искане за изменение на размера на предявената претенция по чл.225 от КТ, чрез увеличение на същата, от 1 156.41 лв. на 1176 лв., съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е допуснал изменението на иска, чрез протоколното си определение, постановено в открито съдебно заседание. В хода на устните състезания и представените писмени бележки, подробно се аргументира основателността на претенциите. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Н. от страна на ответника.

В съдебно заседание се явява адв. Д.Н. от ШАК, като в последното съдебно заседание се явяват адв. Н. и адв. В. от ШАК. Поддържа се писмения отговор и се представят писмени бележки, които мотивират тезата на ответника за неоснователността на исковете.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че между тях имало сключен Трудов договор № 2499/01.10.2007г., по силата на който М. заемал длъжността “Директор” с място на работа “Регионален исторически музей“ – гр.Шумен с основно трудово възнаграждение от 880 лева месечно, както и допълнително възнаграждение за продължителна работа, определено в проценти. С Допълнително споразумение от 18.02.2013г. (стр.52 от делото), считано от същата дата, срокът на договора бил променен, като трудовия договор действал до заемането на длъжността въз основа на конкурс. Такъв бил проведен и трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, поради заемане на длъжността от друг кандидат, класиран на първо място от конкурса. Видно от влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д.№ 340/2014г. на ШОС, постановено по иск на М., уволнението на ищеца било признато за незаконно и отменено като такова, като ищеца бил възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност.

За длъжността бил обявен отново конкурс, въз основа на заповед на Кмета на общината, като крайния срок за подаване на документи бил до 17.08.2015г. Допуснатите до конкурса лица били Д.Р.П. и ищеца Г.А.М.. Видно от представеното от кандидата П. Уверение № 782/25.06.2015г., издадено от Великотърновски университет “Свети Свети Кирил и Методий“ е, че на 25.06.2015г. същия се е дипломирал като „магистър“ по специалността „Културно-историческо наследство“ (Културен туризъм) в направление „История и археология“. В Писмо изх.№ УП-10-289/21.03.2016г. от Университета (стр.115 от делото) се посочва, че обучението на лицето завършило успешно с дипломирането му, като към датата на издаване на Уверението диплома на лицето не била дадена, тъй като за изготвянето ѝ се изисквало технологично време. Конкурса бил спечелен от П., който бил класиран на първо място. Със Заповед № 2426/25.09.2015г. на Кмета на Община Шумен трудовото правоотношение на М. с Регионалния исторически музей било прекратено, считано от 25.09.2015г., поради постъпване на работа на спечелилия конкурса.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорена от страните и е прието от съда, като пълно, обективно и компетентно дадено. Експертизата приема, че размерът на начисленото на ищеца брутно възнаграждение за месец август 2015г.( месеца предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение) било в размер на 1391.14 лв. Размерът на дължимото обезщетение по чл.225 от КТ бил 1176 лева, като до 01.03.2016г. за 5 месеца и 3 дни общия размер на обезщетението възлизало на 5 997.60 лв. Лихвата за периода от 31.10.2015. до 25.11.2015г. – датата на завеждане на исковата молба, била в размер на 8.51 лв.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове: Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието ѝ, съдът следи служебно. С Определение № 3303/26.11.2015г. съдът дал указания на ищеца да насочи исковете си срещу надлежния по делото ответник, а именно Регионален исторически музей - Шумен, позовавайки се на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. на ОСГК по т.д.№ 1/2010г. на ВКС , както и задължителна съдебна практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. В съдебната практика се приема, че надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 от КТ, е работодателя, а не по-горестоящия от него орган. В Тълкувателното решение е посочено, че по-горестоящият орган действа като законен представител на работодателя по смисъла на чл.36 от ЗЗД, но само в случаите на учредяване и на прекратяване на трудовия договор с лицето, упълномощено да упражнява работодателска власт в предприятието (директор). Тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да упражни правото на назначаване и прекратяване спрямо себе си, волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. След като висшестоящият орган вече е прекратил трудовото правоотношение, в производствата относно законността на уволнението на служителя – ищец, ответник е работодателя ( в случая Регионалния историческия музей), а не горестоящият орган (Кметът), както счита ответника. Поради гореизложеното възражения на ответника за недопустимостта на исковете са неоснователни и съдът не ги възприема. Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По отношение на основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ: В случая трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ, а именно поради постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. За да е основание за прекратяване на трудовия договор, конкурсът трябва да е проведен законосъобразно (да е проведен по правила на чл.89 – чл. 96 от КТ), да е приключил успешно, както и лицето, което е избрано в следствие конкурса да е заело длъжността.

В настоящия случай страните не спорят, че конкурсът е приключил и че именно спечелилия с най-много точки кандидат е класиран на първо място и понастоящем заема длъжността „директор“ в РИМ-Шумен.

От страна на ищеца се оспорва законността на конкурса, като се твърди, че кандидата класиран на първо място не отговаря на изисквания, посочени в чл. 28, ал.5 от Закона за културното наследство (ЗКН), а именно че към момента на представянето на документите същия не е притежавал необходимото образование и трудов стаж в професионално направление „История и археология“. От своя страна ответника оспорва тези твърдения, като сочи, че завършеното образование е удостоверено с документ „уверение“ и че стажа на спечелилия кандидат произтича от работата му като „уредник музей“ и „главен уредник музей“.

В съдебната практика е единно становището, че решението на комисията по провеждането на конкурса не е предмет на съдебна проверка, тъй като преценката за качествата на кандидатите е въпрос на целесъобразност. В производството по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да извърши единствено проверка доколко конкурсът е отговарял на общите изисквания установени в закона, с оглед зачитане последиците на извършването му, без да засяга въпроси, свързани с преценката на качествата на кандидатите и класирането им. В този смисъл са Определение № 612 от 13.05.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1155/2012г., IV г.о. и Определение № 404 от 31.05.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 343/2012г., IV г.о., постановени по реда на чл.274 от ГПК. Затова и аргумента на ответника по съществото на спора, изложен в писмения отговор, че оспорването на конкурса в настоящото производство от страна на М. било извън сроковете и не по предвидения ред, е несъстоятелен.

Съгласно чл.28, ал.5 от ЗКН „директор“ на регионален музей може да бъде лице, което притежава висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от съответното професионално направление и професионален опит пет години в съответното професионално направление. Видно от приложената документация по делото, при обявяването на конкурса за длъжността „директор“ на РИМ Шумен, извършено с Обявление на Община Шумен от 16.07.2015г. въведените изисквания били притежаване на висше образование в професионално направление „история и археология“ и професионален опит от 5 години в професионално направление „история и археология“.

От представеното Уверение № 782/25.06.2015г. на Великотърновски Университет „Св.Св. Кирил и Методий“( неоспорено от страните по делото), се установява, че П. е покрил изискването за образование, тъй като на 25.06.2015г. се е дипломирал като „магистър“ по направление „история и археология“. Съдът намира за неоснователно въведеното възражение от ищеца, че П. не представил документ за завършено образование, тъй като съгласно чл.4 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, такъв документ е единствено дипломата. В случая въведеното от закона ( и съответно комисията по конкурса) изискване е кандидата да притежава висше образование в съответното направление. По делото безспорно се установява, че кандидата притежава такова. Това е така, тъй като съгласно чл.45, ал.1 от Закона за висшето образование, обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. П. се е дипломирал успешно, а удостоверяването на това обстоятелство е допустимо не единствено и само с диплом, но както и в случая с издаване на основание на чл. 15, ал.6 от цитираната Наредба на документ - уверение, в което университета удостоверява този факт. Или съдът намира, че първото изискване към кандидатите е покрито от лицето, спечелило конкурса.

По отношение на второто кумулативно изискване за притежаване на 5 години стаж в професионално направление „история и археология“: Съгласно чл. 351 от КТ трудов стаж е времето, през което работникът или служителя е работил по трудово правоотношение. Видно от представената документация от конкурса, в периода 25.09.1995г. - 17.04.2013г., П. заемал длъжността „уредник музей“ и „главен уредник музей“ в РИМ. Спорния въпрос е дали трудовия му стаж попада в направление „история и археология“ или не. Ищецът твърди, че П. има само два месеца трудов стаж в това направление, тъй като е завършил образованието си тогава. Ответникът твърди, че професионалното направление не е свързано с вида образование, а със спецификата на упражняваната дейност от лицето.

Със Заповед № РД 09-102/23.03.2010г. на Министъра на културата, издадена на основание чл.37, ал.2 от ЗКН, е утвърден класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане. Класификатора на музейните длъжности съответства на кодовете посочени в Национална класификация на професиите и длъжностите, в редакцията действала към 2010г. (отм. 2011г. с приемането на нов НКПД). В този смисъл възражението на ищеца, че в случая не е приложим НКПД е неоснователно, предвид действащата Заповед на Министъра на културата, издадена въз основа на Закона за културното наследство.

Съгласно НКПД (в редакцията му от 2011 г., действаща към момента) длъжностите „уредник“ и „главен уредник“ са определени в клас 2 „Специалисти“, подклас 26 „Юристи и специалисти по обществени науки и култура“, група 2621 „архивисти и уредници“. Съгласно Класификатора архивистите и уредниците събират, оценяват и гарантират съхранението и опазването на съдържанието на архиви и артефакти от исторически, културен, административен и художествен интерес. Те планират, изработват и внедряват системи за съхранение на записи и ценни исторически документи. Дадено е и описание на основните задачи и дейности, изпълнявани от лицата, назначени на тези длъжности, като част от тях са: да оценяват и опазват записи за административни, исторически, правни, доказателствени и други цели; да ръководят или осъществяват класифициране и каталогизиране на колекции в музеи и галерии и организират изложения; да изготвят научни статии и доклади; да организират изложби в музеи и галерии, промотират изложби и уреждат специални изложения с общо, специализирано или образователно значение и други.

Същевременно, съгласно НКПД, учителите-магистри по история и география (каквото образование е имал П. през трудовия си стаж), следва да изпълняват някои от следните задачи: преподават по един или повече учебни предмета; разработват учебна програма, план и методи на обучение в съответствие с образователните изисквания провеждат дискусии и демонстрации по един или повече учебни предмета; контролират и оценяват работата и поведението на учениците; изготвят и оценяват тестове, провеждат упражнения и изпити с цел оценяване напредъка им.

В случая, съдът намира, че същността на изпълняваната от П. работа (съвкупност от трудови задачи и функции, които се изпълняват от едно лице) покриват и съвпадат с трудовия стаж в професионалното направление „история и археология“, тъй като съобразно НКПД „уредник“ и „главен уредник“ попадат в група „специалисти по обществени науки и култура“. Или стажът на лицето като уредник или главен уредник би могъл да се приравни на стаж в професионалното направление, изисквано за заеманата длъжност „директор“.

Ищецът възразява също, че НКДП не е приложима, тъй като се прилага за изучаване и анализиране на професионалната заетост и осигуряване на информация за целите на социалното осигуряване, като класификатора има по-скоро единствено статистическо значение. Горното е неоснователно, поради следното: Съгласно чл.6, т.2 от Правилника за прилагане на НКПД класификацията се използва задължително от работодателя при наемане на работа по трудово или служебно правоотношение, тоест значението му не е единствено и само статистическо и определящо социалната политика. Предвид това в случая е налице и втората предпоставка за допускане до конкурс на кандидата П. – наличие на трудов стаж в съответното направление, като конкурсът е бил проведен в съответствие с изискванията на закона.

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е било законно, то искът с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № 2426/25.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа са обусловени от уважаването на иска за признаване на незаконосъбразността на уволнението и предвид отрицателния изход на този иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то следва да бъдат отхвърлени и последните две искови претенции.

Тъй като настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по тях, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени, не дължи държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. По делото е представен договор за правна помощ (стр.82 от делото), видно от който между ответника и адв. Н. е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1276.31 лв. В съдебно заседание е направено възражение от страна на ищеца за прекомерност на това възнаграждение, което е допустимо, но неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение на адв. Н. не надвишава размера на предвидения в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такъв за исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и това, определено съгласно чл.7, ал.2, т.3, във вр. с чл.7, ал.1, т.1, предл. последно от Наредбата. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати възнаграждението платено от ответника в размер на 1276.31 лв.

Водим от горното и на основание чл.316 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***-13, кантора 18, чрез адв. Г.В. от ШАК срещу Регионален Исторически музей – Шумен с Булстат 000923087 със седалище гр.*****, представлявано от Д.Р.П. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 2426/25.09.2015г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.М. с ЕГН **********, чрез адв. Г.В. от ШАК срещу Регионален Исторически музей – Шумен с Булстат 000923087 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.М. с ЕГН **********, чрез адв. Г.В. от ШАК срещу Регионален Исторически музей – Шумен с Булстат 000923087 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1176 лв. месечно, за времето, през което е останал без работа.

ОСЪЖДА Г.А.М. с ЕГН ********** да заплати на Регионален Исторически музей – Шумен с Булстат 000923087 сума в размер на 1276.31 лв. (хиляда двеста седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща направени от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 19.04.2016 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: