Р Е Ш Е Н И Е

295/13.4.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми април  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                             Председател:Пл. Недялкова  

Секретар:Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3057 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положително установителни искове, с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Х.Х.А., с ЕГН **********, с адрес *** и Х.Х.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.Р.Н.,***, с адрес на кантората: гр. Ш., ул., Д. В.“ № 17, ет.З, оф.7 срещу А.Х.А., с ЕГН: **********, с адрес ***.

В исковата молба се излага, че ищците и  ответника са деца на Х. А. Х. и Ф. С. Х.. През 19б5г. Х. А. Х. е починал и  оставил като свои наследници съпругата си и трите си деца. През 1992г. по молба на децата му на наследниците на Х. А. Х. по реда на ЗСПЗЗ от Поземлена комисия към Гара Х. са възстановени две ниви - полска култура  от 18.119 декара, трета категория, находища се в местността „Е." и представляваща имот № 25026, и  полска култура от 1.651 декара, трета категория, находяща се в местността „Я….“ и представляваща имот № 41013. През 2010г. е починала наследницата Ф. С. Х., съпруга на населедодателя Х. А. Х.. Съсобственици на възстановените имоти  останА.трите им деца - Х.Х.А., Х.Х.М. и А.Х.А.. Ищците излагат, че към настоящия момент съществува спор между тях и ответника относно правото на собственост върху имотите. Ответникът  считал, че те не са съсобствени, а  му принадлежат еднолично. Твърдят, че в следствие на този спор ответникът прави опити да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който да се установи, че той е единствен собственик на нивите на баща им.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да  признае за установено по отношение на А.Х.А., с ЕГН: **********, че ищците са съсобственици при равни квоти заедно с А.Х.А. на - полска култура от 18.119 декара, трета категория, находяща се в местността „Е.к, в землището на с. Т., общ. Х. с ЕКАТТЕ 72401 и представляваща имот № 25026; полска култура от 1.651 декара, трета категория, находяща се в местността „Я.“ в землището на с. Т., общ. Х. с ЕКАТТЕ 72401  и представляваща имот № 41013,. наследствени недвижими имоти, придобити в наследство от баща им Х. А.Х. и от майка им Ф. С. Х..

В съдебно заседание, редовно призовани не се явяват. Явява се упълномощен представител – адв.Д.Н. от ШАК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна  е  депозиран писмен отговор. Ответникът  изразява становище за допустимост и основателност на исковете. Заявява, че не оспорва , че заедно с ищците са съсобственици на посочените имоти при равни квоти - 1/3 ид.ч. за всеки. Предлага на ищците  да бъде извършена доброволна делба на процесните наследствени имоти.

В съдебно заседание, ответникът, действащ чрез процесуалния си представител – адв. Г. Г. от ШАК, изрично заявява, че признава  искове.

От своя страна ищците, чрез процесуалния си представител заявяват, че поддържат исковете и правят искане, за произнасяне с решение при признание на исковете.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съдът намира, че са нА.це условията, визирани в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че е налице признание на иска от страна на ответника, налице е и направено  от страна на ищците искане в този смисъл и не са налице визираните в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК отрицателни процесуално-правни предпоставки, при които съществува забрана за постановяване на решение при признание на иска, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, исковете следва да бъдат изцяло уважени съобразно направеното признание без да се мотивира решението по същество. 

По отношение на разноските съдът намира за установено следното:

В исковата молба ищците обосновават правният си интерес от завеждане на делото твърдейки, че съществува спор между тях и ответника относно правото на собственост върху имотите. Ответникът  считал, че те не са съсобствени, а  му принадлежат еднолично. Твърдят, че в следствие на този спор ответникът правел опити да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който да се установи, че той е единствен собственик на нивите на баща им. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. От друга страна ответникът още с отговора на исковата молба изразява становище, че исковете са основателни заявявайки, че процесните имоти са съсобствени между страните при равни квоти.Съдът намира, че по делото не се установи, ответникът с поведението си да е дал повод  за завеждане на делото, признава исковете, поради което направените от ответника разноски следва да бъдат възложени на ищеца, на основание  чл. 78 ал. 2 от ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.А., с ЕГН: ********** с адрес ***, че Х.Х.А., с ЕГН **********, с адрес *** и Х.Х.М., с ЕГН **********, с адрес *** са съсобственици  при равни квоти заедно с А.Х.А. на следните недвижими имоти:

1.Полска култура от 18.119 декара, трета категория, находяща се в местността „…, имот № 025026 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на с. Т.общ. Х. с ЕКАТТЕ 72401 при граници /съседи/ : №25027 полска култура на М. К. А., №025004 полска култура на насл. На А. С. Х., №025005 полска култура на М. Р.и С., №025025 полска култура на насл. на Х. С. И. и др., №000106 полски път на общ. Х.

2.Полска култура от 1.651 декара, трета категория, находяща се в местността „Я…“, имот № 41013 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на с. Т., общ. Х.с ЕКАТТЕ 72401, при граници/съседи/:№041733 полска култура на Е. т. Ш. и др., №000734 полски път на общ. Х., №041675 полска култура на З. Ф. А., №000750 жил. Територия на с. Р..

ОСЪЖДА Х.Х.А., с ЕГН ********** и Х.Х.М., с ЕГН ********** да заплатят на А. Х.А., с ЕГН: **********, сумата от 300.00 лв. /триста лева/ представляваща извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.115, ал.2 от ЗС ДАВА на ищците шестмесечен срок, в който да извършат отбелязване на влязлото в законна сила решение в Служба по вписванията- гр. Шумен.

На основание чл.115, ал.2, изр. второ от ЗС УКАЗВА на ищците, че след изтичането на горепосочения срок вписването на исковата молба губи действието си.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.

 

РААЙОНЕН СЪДИЯ: