Р Е Ш Е Н И Е

 

326/20.4.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шският районен съд, петнадесети  състав

На деветнадесети април  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                             Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3059 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството  по чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от Л.Х.Л. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, адв. К.А. срещу Т.Б.Л., с ЕГН********** *** с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

На 11.04.2016г.  страните са депозирали молба в деловодството на ШРС, в която сочат, че са постигнали  споразумение относно обстоятелствата по чл. 51, ал.1 от СК - ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и относно всички имуществени и други последици на развода. Към молбата е приложено и  споразумение по чл.51 ал.1 от СК.

Молителят Л.Х.Л. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв. К.А. от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на брака по взаимно съгласие и споразумението по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

            Молителката Т.Б.Л. в съдебно заседание се явява лично като поддържа молбата за прекратяване на брака по взаимно съгласие и  споразумението по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Л.Х.Л. и Т.Б.Л. са законни съпрузи като гражданският брак между тях бил сключен на 06.03.1977г. в гр. Ш, за което бил издаден Акт за граждански брак №131/06.03.1977 год. От брака си имали родени две деца, пълнолетни към настоящият момент. От около 15 години съпрузите са във фактическа раздяла. Заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак №021110,2 бр. Удостоверения за раждане

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и  добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата са в трудоспособна възраст и имат възможност да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят Л.Л.  е внесъл държавна такса в размер на 25 лева и предвид постигнатото споразумение, че държавната такса по делото се поема от  вносителя на иска, то  молителят Л. следва да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен размер, а именно – 15 лева.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Л.Х.Л. с ЕГН********** *** и Т.Б.Л., с ЕГН********** *** сключен с Акт за граждански брак №131/06.03.1977 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л.Х.Л. с ЕГН**********  и Т.Б.Л., с ЕГН********** споразумение в следния смисъл:

І.Молителите не притежават  недвижими имоти и парични влогове съпружеска имуществена общност.

ІІ.Нямат претенции да получат в дял лично имущество на другия съпруг. По време на брака и във връзка с него между молителите и техни близки не са правени дарения на значителна стойност.

ІІІ.Вещите придобити по време на брака са поделили помежду си  извън съдебно.

ІV. Семейното жилище находящо се в гр.Ш, ул. „Е.“ №10а, собственост на молителя Л.Х.Л., се освобождава от молителката Т.Б.Л.  и в бъдеще ще се ползва от Л.Х.Л..

V. След прекратяване на брака молителката – Т.Б.Л. възстановява предбачното си фамилно име – Г..

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Л.Х.Л. с ЕГН**********  да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 15.00 лева /петнадесет лева/ представляваща държавна такса  по делото,  както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.   

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: