Р Е Ш Е Н И Е

280/7.4.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, ІХ-ти състав, в публично заседание, на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3065/2015 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от “Ким пласт“ ООД, гр. В. Търново, срещу „Нова Пак България” ЕООД, гр. Шумен, положителен установителен иск, с правно основание чл. 415 ГПК, вр чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, приложим с оглед разпоредба на чл. 288 ТЗ.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на производството, навеждайки следните фактически твърдения: Ответникът, в качеството на поръчващ, поискал от ищеца изработка на чаши - комплект 15 бр., на стойност 6 595.43 лева, без ДДС, като след приспаднат аванс от 2 000.00 лева, без ДДС, останала дължима сумата 5 514.52 лева, с ДДС. Чашите били изработени и по искане на ответника предадени на "Инструментална екипировка ВТ" АД, за допълнителна обработка, а оттам получени от ответника. За извършената услуга, съобразно изискванията на чл. 7 ЗСч. и чл. 114 ЗДДС, ищецът издал фактура № 0000010008/06.112014, с падеж 06.11.2014 г., на стойност 5 514,52 лева, с уговорката плащането да се извършва по банков път. На падежа сумата не била платена. На 19.11.2014 г. по сметката на ищеца, от ответника, била преведена част от сумата в размер 2 514,52 лв. Остатъкът по фактура № 0000010008/06.11.2014 г., в размер на 3 000,00 лв. (три хиляди лева), до предявяване на исковата молба, не бил платен. По заявление на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е било образувано ЧГД № 2641/2015г, по описа на ШРС и в полза на заявителя издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока на чл. 414 ГПК възразил писмено, което това обуславя правният интерес от предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ап. 1 ГПК. Ищецът иска за бъде признато, като установено в отношенията между страните, че в негова полза съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за изработка, в размер на неплатената част от договореното възнаграждение, на стойност 3 000 лева, за която е образувано заповедното производство по чл. 410 ГПК, ведно с искане за законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2015 г. до окончателно плащане. Претендира разноските, внесена държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение, както по заповедното, така и по исковото производства.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, като заявява че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение, твърдейки, че не е получил част от процесната стока.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Към доказателствата е приобщено служебно изисканото ЧГД № 2614/2015г. по описа на ШРС. Като писмени доказателства са приети надлежно заверени преписи приложени към исковата молба, както следва: Фактура № 0000010008/06.11.2014 г.; Кредитен превод от 19.11.2014 г. с референция HDOPIUB 143239153 на ПИБ АД; Проформа фактура № 0000000195/08.09.2014 г.; Кредитен превод от 08.09.2014 г. с референция HDOPIUB 142518667 на ПИБ АД; Фактура № 0000003236/11.09.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 06.11.2014г. между „Ким пласт“ ООД и „Индустриална екипировка“ АД; Фактура № 0000002006/26.11.2014 г.; Оборот на сметка 411: клиент с контрагент „Нова пак България“ ЕООД за периода 01.01.2014-31.10.2015 г. /извлечение/; Справка по чл. 366 ГПК; Справка от търговския регистър за „Ким пласт“ ООД; Справка от търговския регистър „Нова пак България“ ЕООД. Приети са писмени доказателства представените с отговора на исковата молба, както следва: Нотариална покана от „Нова пак България“ ЕООД до „Ким пласт“ ООД, нотариално заверена с рег. № 12199/27.10.2015 г. на нотариус с рег. № 283 на НК с район на действие Великотърновски РС; Договор № 10102014/10.10.2014 г.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното ЧГД № 2614/2015г., по описа на ШРС, се установява, че по инициатива на ищеца - търговец е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза е издадена Заповед № 1362/13.10.2015г. за изпълнение на парично задължение за претендираната в настоящото производство остатъчна сума в размер на 3 000 лева, за доплащане по доставени стоки подробно описани във фактура № 0000010008/06.11.2016 г.. По реда и в срока по чл. 414 ГПК от длъжника е депозирано възражение за недължимост на исковата претенция. Заявителят е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, като е представил доказателство, че е предявил настоящия установителен иск. По искане на страните са допуснати гласни доказателства относно обстоятелствата по изработката и доставката на стоката. В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводните книги и на двете търговски дружества са водени редовно. Процесната фактура № 0000010008/06.11.2014 г. издадена от ищеца - търговец, съобразно изискванията на чл. 7 ЗСч. и чл. 114 ЗДДС, е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, като вземане на ищеца и задължение на ответника. Фактурата е получена от ответника, при когото е заведена с вх. № 27001185446/15.12.2014 г. и няма документ доказващ връщането й на ищеца. По счетоводни данни при ответника, за периода 01.11.2014г. - 30.11.2014г. е отразена счетоводно извършената от „Ким пласт“ ООД услуга. Процесната фактура е вписана в Дневника на покупките със СД по ДДС при ответника. От експертизата се установява също, че ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по така осчетоводената фактура. По счетоводни данни при ищеца е отразена, че сумата от 2 514.52 лв. е постъпила, като частично плащане по процесната фактура.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Между ищеца и ответника има валидно правоотношение по сключен договор за изработка. Страните са търговци предвид което този договор има характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият по търговска сделка – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на стоката във фактическата власт на приобретателя, като поръчващият следва да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение - плащане на цената. В процесния случай правния спор между страните е относно изпълнение задължението на ищеца за предаване на стоката във фактическата власт на ответника, което обуславя отказа на същия да плати дължимата разлика в цената, като изпълнителя е този, който трябва да установи, че е изпълнил задължението си - предаване на стоката във фактическата власт на приобретателя, а поръчващия не следва да доказва твърдян от него отрицателен факт - неполучаване на стоката.

За установяване факта на предаване стоката във фактическата власт на ответника, ищцовата страна представя писмено доказателство - фактура № 0000010008/06.11.2014 г.. Относно доказателственото значение на фактурата за сключването на договора за търговска сделка, респективно за доказване съществуване задължението на поръчващия и като основание за плащане на уговорената в договора цена на стоките, настоящия състав на ШРС намира, че следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат, като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. В тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че счетоводните книги на двете дружества са водени редовно. От експертизата се установява, че фактура № 0000010008/06.11.2014 г. е редовно осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, а по тази фактура ответникът е ползвал правото на данъчен кредит. С практика на ВКС, по чл. 290 ГПК, е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване, както на договор за търговска продажба, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, така и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл са: Решение № 96/26.11.2009г., ТД № 380/2009г., I т. о.; Решение № 46/27.03.2009г., ТД № 454/2008г., II т.о.; Решение № 42/19.04.2010г., ТД № 593/2009г., II т. о.; Решение № 166/26.10.2010г., ТД № 991/2009г., II т. о.; Решение № 23/07.02.2011г., ТД № 588/2010г., II т. о.; Решение № 30/08.04.2011г., ТД № 416/2010г., I т. о. и др.

Предвид изложеното следва да се приеме, че след като подписаната от представители на двете страни по сделката фактура е отразена в търговските книги и осчетоводена от получателя на фактурата, чрез заверка на съответния счетоводен регистър и е приспаднат данъчен кредит, се доказва съществуване задължението на получателя на стоките и/или услугата. С редовното отразяване от ответника в счетоводството му на процесната фактура, като непогасено задължение към ищеца следва, че ответникът е признал, приел и потвърдил извършената услуга по фактурата. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задължението на ответника към ищеца по процесната фактура, по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на твърдяната от ищеца търговска сделка, по силата на която ответникът е приел извършената в негова полза услуга, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати на ищеца дължимата по нея продажна цена в общ размер 5 514.52 лв., с ДДС. Волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по нея, е дадено с действията по приемане на фактурата, което приемане безспорно се установи по делото от ССЕ и от приложеното известие за доставяне. Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата фактура - в случай на противопоставяне е следвало да върне фактурата на издателя и му противопостави конкретни възражения по сделката, както и в петдневен срок от констатиране на съответното данъчно събитие /недоставка/, да издаде кредитно известие. В тази насока неоснователно се явява възражението на ответника, че не се е ангажирал с ищеца, защото не е получил от него част от стоката по фактурата

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил в цялост и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадената от ищеца фактура № 0000010008/06.11.2014 г. По изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан за установения по делото неплатен размер от 3 000 лева, с ДДС, дължим за продадените и доставени на ответника подробно описани в нея стоки и по този иск следва да се постанови положително решение, като се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2015 г. до окончателно плащане.

Относно разноските: Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски, по исковото, обезпечителното и заповедното производства, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. Направените по изпълнителното производство разноски не следва да се присъждат в настоящото дело.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено в отношенията между “Ким пласт ” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Мармарлийска ” № 6 и „Нова пак България“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Стефан Изворски“ № 14, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, в общ размер 3 000.00 лева (три хиляди лева), за която има издадена Заповед № 1362/13.10.2015 г., по ЧГД № 2641/2015г, по описа на ШРС, представляваща вземане по търговска сделка, в изпълнение на която за ответника са изработени чаши – комплект 15 бр., за което обстоятелство от ищеца е издадена фактура № 0000010008/06.11.2014 г., осчетоводена при ответното дружество и от същото е ползван данъчен кредит, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2015 г. до окончателно плащане, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Осъжда „Нова пак България“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Стефан Изворски“ № 14, да плати в полза на “Ким пласт ” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Мармарлийска ” № 6, сума в общ размер 1000 /хиляда/ лева, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, от които 640 /шестстотин и четиридесет/ лева – разноски по исковото и обезпечителното производства, и сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет/ лева - разноски по заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 2641/2015 г. по описа на Шуменски районен съд, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: