Р Е Ш Е Н И Е

363/5.5.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3123 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД,

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба предявена от Е.Т.Д. с ЕГН ********** ***, действаща чрез Б. Б. - адвокат при ШАК, съдебен адрес:*** срещу Р.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл.127а ал.2 от СК, във вр. с чл.76 т.9 от ЗБЛД.

Ищцата твърди, че ответникът е бивш нейн съпруг и баща на детето им С. Р. М., ЕГН**********. Бракът между тях бил прекратен с решение 535/20.06.2012г. по гр.дело №4646/2012 год. на ШРС, влязло в законна сила на 17.07.2012г. Със същото решение й било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С.. Излага, че работата на ответника била свързана е чести и продължителни пътувалия в чужбина, тъй като от 2008 г. работел като инженер в Royal Caribbien International на круизен кораб „Legend off the seas“. Твърди, че Р.М. не се интересувал от дъщеря си С. и за последните 4 години я е виждал 2 пъти. Последно осъществил среща с дъщеря си през 2013г. по време на Коледните празници. Ищцата нямала връзка/контакт с него, тъй като не живеел на адреса си в гр. Шумен и не можело да бъде открит на телефона.Не заплащал редовно и присъдената издръжката на дъщеря си С.. Излага, че през лятото на 2013 година, ищцата заминала да работи в Германия,за да може да осигури финансови средства за издръжката на двете си дъщери. Първоначално се установила да живее в гр. Билефелд, където към 29.07.2013г. се регистрира за извършването на „самостоятелна дейност по занятие“ за туристическа дейност и почистване на къщи, а от 14.11.2014 г. и до сега ишцата живее в гр. Франкфурт на Майн, Република Германия, където била регистрирана по настоящ адрес. Посочва, че пребивава в Германия законно, има осигурителен номер, има право да работи в тази държава. Излага също така, че е добре материално осигурена. Работела по два трудови договора - основен и допълнителен, и имала добри, постоянни ежемесечни доходи. От 13.04.2015 г. н понастоящем работи на трудов договор в „Луфтханза Авиацион център“., както и на втори (допълнителен) трудов договор от 01.09.2015 г. След заминаването на ищцата за Р Германия детето С. останало в България в гр.Шумен при майка й и по-голямата й дъщеря. Твърди, че през последната година детето С. често боледувало. След проведени редица медицински прегледи и изследвания била поставена диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“, вследствие на това детето се водело на диспансерен отчет при алерголог, което налагало провеждането на системно лечение. От около два месеца здравословното състояние на детето било влошеното и се налагало домашно лечение, поради което не посещавало детското заведение, в което било записано. Посочва, че влошеното здравословно състояние на детето, съпроводено с дихателни спазми и „недостиг на въздух“ силно я притеснява, поради което била уговорила пълни изследвания и прегледи със специалисти в Германия. Твърди, че ответникът не дава съгласие детето да пътува в чужбина за изследвания и лечение. Избягвал всякакви контакти, както с ищцата, така и с дъщеря си. Той не можело да бъде открит на адреса в град Шумен и с него нямало никаква връзка и контакт.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде разрешено на детето С. Р. М. с ЕГН********** придружавана от майка си Е.Т.Д. с ЕГН ********** ***49, или упълномощено от нея пълнолетно лице, да пътува извън границите на Република България и да се завръща в страната, като пътува на територията на всички държави членки на Европейския съюз и Швейцария, неограничен брой пъти за срок от три години, считано от дата на влизане на решението в сила, със съгласието на нейната майка и законен представител Е.Т.Д.,ЕГН ********** , без за това да е необходимо съгласие на бащата Р.Г.М., ЕГН **********, както и да бъде издаден документ за самоличност - паспорт, на малолетната С. Р. М. с ЕГН**********, със съгласието на нейната майка и законен представител Е.Т.Д. с ЕГН ****** 8734, без за това да е необходимо съгласие на бащата Р.Г.М., ЕГН **********. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание се явява упълномощен представител - адв.Б. Б. от ШАК, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор.Изразява се становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че не се интересувал от детето.Посочва, че възможността му да вижда детето по време на кратките си завръщания в България /съобразени със служебната му ангажираност/ били възпрепятствани от това, че ищцата непрекъснато променяла адреса на пребиваване на детето и не можел да осъществи връзка с нея по телефон. Твърди, че за да осъществи контакт с детето по време на коледните празници на 2013 година бил принуден да издирва настоящия адрес на детето със съдействието на РУП-Шумен. Оспорва и твърдението на ищцата, че не можело да установи контакт с него. Посочва, че на адреса в град Шумен живеят родителите му и в жилището непрекъснато имало хора, а също така телефонът, чийто номер бил известен на ищцата, не бил променяни повече от десет години, като телефонът бил включен непрекъснато, независимо дали ответникът се намирал в страната, или в чужбина. Оспорва и твърдението, че не заплащал редовно издръжката на детето. Излага, че след връчване на решението по брачното дело /през м.август 2012г./ редовно изпращал до ищцата присъдената издръжка чрез ..Български пощи” ЕАД за месеците юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2012г. и за м,януари 2013г., а впоследствие издръжката била превеждана по сметка па ЧСИ Яница Джинджева, във връзка с образувано срещу него изпълнително дело. Поставя под съмнение и изложените от ищцата мотиви за заминаването й в чужбина, както и останалите съдържащи се в исковата молба твърдения, посочени като основание да се иска от съда заместващо волята на бащата решение по чл.127а ал.2 СК във връзка с чл.7б т.9 ЗБЛД. Твърди, че ищцата не е искала неговото съгласие да извежда детето в чужбина, нито го е уведомила за каквито и да били здравословни проблеми на С.. Не го е уведомила , че възнамерява да замине да работи в чужбина и не е правила опит да потърси съдействието му за осигуряване правилното и безопасно отглеждане на детето по време на нейното отсъствие, както и за вземане на общо решение за това какво е най-добро за защита интересите на детето.Намира поведението на ищцата, изразяващо се в това да замине за чужбина само година след влизане в сила на брачното решение, преди детето да навърши три години, възлагайки упражняването на родителските права на нейни роднини, без ответникът да е уведомен за това, за опасно за малолетното им дете. Намира за опасно и извеждането на детето от страната при непосочени от страна на ищцата период от време, дестинация и ясни причини за извеждане на детето. Намира, че от представения по делото медицински документ не се установява от кога датира посочения в исковата молба здравословен проблем, дали същият не се дължи на неполагане па необходимите грижи или на отглеждане на детето при неподходящи битови и хигиенни условия. Нямало данни и дали при евентуално извеждане на детето в чужбина там ще му бъдат осигурени подходящи за отглеждането му дом и условия, съобразени с нуждите на малолетното дете и със соченото заболяване. Намира за неясни и намеренията на ищцата, предвид твърденията за налагащо се домашно лечение при евентуално уважаване на иска, кой би полагал непосредствените грижи за малолетното дете в Германия при положение, че тя работи по два трудови договора. Счита че не е в интерес на детето С. да бъде дадено исканото разрешение за неограниченото й извеждане от територията на Република България, с което ще бъде възпрепятствана и всякаква възможност на ответника да осъществява предоставения му с брачното решение режим на лични отношения с дъщеря му. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът се явява лично в първото съдебно заседание и с упълномощен представител – адв. С. Б. от ШАК като поддържа депозирания отговор. Депозирана е писмена защита. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, тъй като не са в интерес на детето.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Страните са бивши съпрузи. Бракът между тях бил прекратен с решение № 535/20.06.2012г. по гр.дело №4646/2011 год. на ШРС, влязло в законна сила на 17.07.2012г. Със същото решение на ищцата Е.Т.Д. било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Р. М. с ЕГН********** като е определен режим на лични контакти на бащата с детето.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата пребивава трайно в Германия от 2013 година. Има осигурителен номер и право да работи в тази държава. Работи по два трудови договора - основен и допълнителен, и реализира доход, който й дават възможност да осигури достатъчно средства необходими за издръжката на детето. Непосредствените грижи по отглеждането на детето в Р България се полагат от нейната майка и по – голямата й дъщеря като ищцата предоставя финансови средства за издръжката на детето.

Последния осъществен личен контакт на ответника с детето С. е бил по време на коледните празници през 2013 година. От тогава до настоящият момент не е контактувал с детето – нито лично, нито по телефон, дори и по повод личните му празници, но е предоставял средства за неговата издръжка. Твърденията на ответникът, че е бил възпрепятства да осъществява контакти с детето, поради обстоятелството, че ищцата непрекъснато променяла адреса на пребиваване на детето и не можел да осъществи връзка с нея по телефон, съдът намира за неоснователни. От събраните гласни доказателства показанията на свидетелите А. Е. и С. П. се установи, че детето пребивава на адреса посочен в бракоразводното решение – гр.Ш*. Съдът кредитира показанията на тези свидетелите в тази им част, тъй като кореспондират с приложеното писмено доказателство - уведомително писмо от РУП – Шумен до ответника, от което се установява, че във връзка с подадено заявление от ответника до РУП – Шумен, са били извършени мероприятия от полицейските органи, при които било установено, че детето С. пребивава на същия адрес.

Въз основа на събраните писмени доказателства, а именно медицинските документи, съдът намира за безспорно установено, че детето има здравословни проблеми. Има поставена диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент. След изследване от лекар алерголог е установена алергия към акари на домашен прах. Детето е на поддържаща медикаментозна терапия.

По делото не са представени доказателства ответникът да е дал своето съгласието за задгранични пътувания на децата, съобразно изискванията на ЗБЛД. При това положение производството във връзка с отправеното от ищцата искане се явява допустимо. При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Изискването на закона за съвместното решаване от родителите по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина, и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай. По делото се установи по категоричен начин, че майката на детето живее трайно на територията на Германия, където работи и осигурява финансови средства за издръжката на детето. Към настоящият момент детето живее при баба си по майчина линия и сестра си. Отсъствието на майка му безспорно се отразява негативно на детето в емоционален аспект. Изхождайки основно от интереса на детето, че първо то трябва да има възможност да контактува лично с майка си, което е в негов интерес, с оглед на неговото възпитание и развитие и второ, че има право да получи възможно най – доброто медицинско обслужване и лечение, предвид влошеното му здравословно състояние, съдът счита, че е налице необходимост детето да може да пътува в чужбина. С оглед на събраните доказателства се установява, че майката има възможност да се грижи за детето си, без това да му навреди по някакъв начин.

При така изложените обстоятелства, съдът счита че ищцовата претенция следва да се уважи и съдът да постанови заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване в чужбина ще бъде защитен по най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на първо място. В интерес на детето е да бъдат задоволени здравословните му потребности.

По отношение на срока, за който следва да бъде дадено разрешението, съдът намира следното: В случая искането е за период от три години, който според настоящият състав не се явява необосновано дълъг, предвид на това че искането е и във връзка с извършване на изследвания на детето и неговото лечение, предвид здравословното му състояние.

По отношение на искането с правно осн. чл. 127а, ал.4 СК:

Предвид разпоредбата на чл. 127а ал.4 СК, съдът счита, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Недопускането на такова изпълнение, би могло да доведе, предвид това, че разрешението се дава за определен срок, до необосновано засягане на интереса на детето, в хода на евентуално обжалване на съдебния акт. От друга страна, съдът счита, че предварителното изпълнение не би могло да застраши правата на детето.

С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 416 лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева, 50 лева държавна такса и 6 лева банкови такси.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

РАЗРЕШАВА на С. Р. М. с ЕГН**********, действаща чрез своята майка и законен представител Е.Т.Д. с ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД – паспорт, без за това да е необходимо съгласие на бащата Р.Г.М., ЕГН **********, както и да напуска пределите на Република Българи за да пътува и да се завръща в страната, неограничен брой пъти за период от три години, на територията на всички държави членки на Европейския съюз и Швейцария, придружавана от своята майка Е.Т.Д. с ЕГН ********** или упълномощено от нея пълнолетно лице, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, единствено със съгласието на майка си - Е.Т.Д.,ЕГН ********** , без за това да е необходимо съгласие на бащата Р.Г.М., ЕГН **********.

Настоящото разрешение замества волята и съгласието на бащата - Р.Г.М., ЕГН ********** за издаване на документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБДС и за напускане пределите на Република България на детето С. Р. М. с ЕГН**********, за посочените държави и период.

ОСЪЖДА Р.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Е.Т.Д. с ЕГН ********** сумата от 416 лева /четиристотин и шестнадесет лева/ представляваща направените по делото разноски.

Допуска предварително изпълнение на решението на осн. чл. 127а ал.4 от СК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: