Р Е Ш Е Н И Е

431/8.6.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3127 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 367 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „ЛГС Л.Г.С.“ ЕООД с ЕИК 201406599, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от А.И. против „И.З.И.“ ЕООД с ЕИК 127623916 със седалище и адрес на управление гр.*****, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на общо 13 132 лв., представляваща остатък от неизплатени суми по заявки – договори за международен транспорт, извършен от ищеца.

В исковата молба се излага, че ищеца, в качеството си на превозвач, сключил договори с ответника за превоз на товари, както следва: Заявка – Договор № 250000469/15.09.2015г. и Заявка – Договор № 250000470/16.09.2015г. и двата на стойност 1900 евро (левова равностойност 3 724 лв.), от които платими авансово 800 евро, а остатъка от 1100 евро се дължал 15 дни след получаване от ответника на фактурата и два броя оригинални ЧМР, както и две Заявки – Договор с еднакви номера и дати, а именно № 250000474/24.09.2015г. и двата на стойност 2250 евро (левова равностойност 4 410 лв.), от които платими авансово 800 евро, а остатъка от 1450 евро се заплаща преди разтоварването на товара. Въпреки, че последните договори били с еднакви номера и дата се касаело за два отделно извършени превоза на стоки. До момента ищеца получил плащане 1 600 евро (левова равностойност 3 136 лв.), като остатъка общо в размер на 13 132 лв. и до момента не бил заплатен. Това обосновавало и правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство. В заключение се моли за осъждане на ответника за заплащане на горната сума , както и присъждане на разноските направени в производството, включително и тези направени в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 1494/2015г. по описа на Районен съд – гр.Димитровград.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок бил депозиран писмен отговор. В отговора се излага, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че описаната в исковата молба фактическа обстановка се различава от действителната такава. Действително били изпратени договори – заявки № 250000469 от 15.09.2015г. и № 250000470 от 16.09.2015г., като цистерните били натоварени от гр. Стара Загора на 19.09.2015г. и доставени в Москва с пет дни закъснение – на 30.09.2015г. на получателя „Газ регион инвест“ ООД, видно от ЧМР № 0000031. По тези договори било платено авансово общо 2 400 евро, като парите били предадени от името на ищеца чрез служители на „Сити газ“ ООД на шофьорите на камионите на ищеца. Поради неполучаването на втори екземпляр на оригиналната международна товарителница (ЧМР), която да е подпечатана от получателя, както и фактурата за платените аванси от по 1 200 евро, то ответникът считал, че за него не възниквало задължение за плащане и до момента. На 24.09.2015г. били изпратени две заявки – договори за транспорт с дата на товарене 24.09.2015г. и дата на пристигане 29.09.2015г. Стоката била натоварена на 25.09.2015г. Десет дена по-късно тези заявки – договори на 06.10.2015г. били върнати на ответника с нанесени на ръка поправки в параметрите на договорите, което било едностранна промяна в договорите. По тези два транспорта било налице плащане по 800 евро на камион или общо 1600 евро. Посочва се, че сумата от 1100 евро не е все още дължима, тъй като не са представени ЧМР-та. В заключение се моли за отхвърляне на претенцията на ищеца и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява представляващия лично, както и упълномощен представител – адв. М.Х. от АК – гр.Хасково. Поддържа се исковата молба и се оспорва писмения отговор. В съдебните прения се моли за уважаването на иска, като се моли срок за предоставяне на писмени бележки. Видно от постъпилите по делото писмени бележки, то същите не са подписани от адв. Х., поради което съдът няма задължение да ги обсъжда.

За ответника се явява представляващия лично, както и упълномощен представител – адв. В.С. от АК – гр.Хасково, като се оспорва исковата молба. В представените по делото писмени бележки се излагат подробни доводи в подкрепа на аргументите за неоснователност на претенцията на ищеца, като се моли и за присъждане на разноски. Писмените бележки касателно претенцията за обезщетение – денгуби са несъотносими към делото, предвид че производството в тази му част е прекратено, предвид което съдът не ги взема под внимание.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявка за транспорт адресирана до ищеца, ответникът е възложил извършването на международен автомобилен транспорт на стоки по направление България, гр.Стара Загора – Русия, район Москва, както следва: Заявка – договор за транспорт № 250000469/15.09.2015г., Заявка – договор за транспорт № 250000470/16.09.2015г., Заявка – договор за транспорт № 250000474/24.09.2015г. и Заявка – договор за транспорт № 250000474/24.09.2015г. Заявките били приети от ищеца, в качеството му на превозвач видно от поставения върху тях подпис и печат. В заявките били определени видът на товара и превозното средство, товарния и разтоварния пункт, размерът на навлото (превозната цена) и начина на плащане. Договорното навло в първите два договора било в размер на 1900 евро, от които 800 евро платими авансово, а остатъка от 1100 евро платими 15 дни след представяне оригинални ЧМР и фактура. Видно от последните две заявки, в същите били уговорени същите условия, като в последствие били нанесени поправки в някои от клаузите на договорите, а именно цената и начина на плащане. Ответникът узнал за промяната в клаузите едва на 06.10.2015г., видно от представената електронна кореспонденция между страните, като категорично изразил несъгласие с направените едностранни промени. Видно от представените международни товарителници CMR, превозът бил извършен от ищеца в качеството му на превозвач, което се установява от положените подпис и печат в графа 23 на товарителниците. Товарителниците съдържали предвидените в чл.6 от Конвенцията CMR и чл.53, ал.1 от Закона за автомобилни превози данни, с изключение на данните за разноските, свързани с превоза. От вписването в графа 24 на товарителниците се установява, че товара бил предаден от превозвача и получен от получателя. По делото са представени копия – фактури общо 10 броя, касателно авансови суми и дължим остатък по заявките-договори.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. И.В.Ф. (служител в ищцовото дружество, комуникирал с ответника), свид. И.Л.Б. ( служител при ответника, изготвял заявките-договори), свид. Б.К.Б. и свид. П.Т.П. (служители в „Сити газ“ЕООД, предали парични суми на шофьорите). От показанията на служителите на ищеца и ответника става ясно, че страните за първи път влизат в търговски отношения помежду си, като кореспонденцията се е водила основно по електронен път. От свид. Ф. се изясни, че лично той е нанесъл поправките в заявките – договори от 24.09.2015г., като били изпратени 10 дена по-късно на другата страна, тъй като имало официални празнични неработни дни. От показанията на свид. Б. и П. се установява, че те са служители във фирма, която е в дълготрайни търговски отношения с ответното дружество, като ответникът извършвал превози на произведени от „Сити газ“ ЕООД стоки. Когато ответникът не можел да извърши транспорт, поради обема на товарите, той възлагал обикновено горното на друга фирма-превозвач. Свид. Б. присъствал в служебното си качество на търговски директор при товареното на камионите и при четирите превоза, като имал лична среща с шофьорите на камиони. Паричната сума от 2400 евро била предадена от служителите на „Сити газ“ЕООД по устна молба от представляващия ответника на шофьорите на първите два камиона. За горното свидетелства в показанията си и свид. П., който съхранявал паричната сума. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като кореспондират със всички доказателства по делото и са вътрешно логични и безпротиворечиви. По отношение на предадената парична сума, то съдът намира, че при липсата на писмен документ за предоставянето й, то забраната за разпит на свидетели, би била налице ако се цели установяването на предаването на сума над определената в закона стойност. В случая няма забрана за установяване на предаването на сумата с всички възможни доказатествени средства, включително и гласни доказателства, тъй като стойността на сумата е под 5 000 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като въз основа на нея се формират следните правни изводи:

По отношение основателността на иска: Ищецът твърди, че ответникът не му заплатил дължимите възнаграждения от превозните договори, които били в общ размер на 13 132 лева. Ответникът от своя страна възразява против дължимостта на претенцираните от ищеца суми, твърдейки, че вземането му за заплащане на превозната цена не било изискуемо, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да му представи оригиналните фактури и ЧМР, съгласно уговореното в заявките-договори.

Съдът намира за безспорно доказано, а и страните по делото не спорят, че „И.З.И.“ ЕООД е възложил на „ЛГС Л.Г.С.“ ЕООД извършването на четири броя международни автомобилни превози на стоки, като превоза бил реализиран от ищеца и достигнал до разтоварителния пункт, с предаването на стоката на получателя „Газ регион Инвест“ в Русия. Спорът между тях е какъв е размерът на договорената в заявките цена и в кой момент е следвало да бъде заплатена същата.

В настоящия случай отношенията между страните по повод изпълнението на договорите за международен автомобилен превоз и дължимото за това възнаграждение (навло) се регулират от уговорките на заявките за транспорт и разпоредбите на чл.367 и сл. от ТЗ, както и чл.49 и сл. от ЗАП. По своята същност договорът за международен автомобилен превоз е неформален договор. За сключването му е необходимо да е налице съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи – превозните товари и навлото. Първите две заявки за транспорт № 250000469 от 15.09.2015г. и № 250000470 от 16.09.2015г. съдържат съвпадащи насрещни волеизявления на двете договарящите се страни по съществените елементи на превозния договор – описание на товара, място на приемане и предаване и превозна цена и начин на плащане. Останалите две заявки-договори с еднакви номера и дати - № 250000474 от 24.09.2015г. следва да се приемат, съобразно първоначално уговореното между страните. Нанесените в последствие корекции едностранно от ищеца са достигнали до другата страна едва на 06.10.2015г., т.е. след заминаването на товара. С горното ищеца е лишил другата страна по заявката – договор от възможността да направи своевременно възраженията си по нанесените поправки и в последствие да се достигне съвпадане на волята от двете страни по съществените елементи на договорите. Или съдът намира, че и при вторите два договора уговореното между страните е навло в размер на 1900 евро, от които 800 евро е следвало да се плати авансово, а остатъка от 1100 евро се дължал 15 дни след представяне на фактура и оригинални ЧМР, съгласно уговореното в договорите. Съдът намира и за безспорно установено, че е налице авансово плащане в размер на общо 2400 евро, което представлява платен аванс от 800 евро по всеки един от превозите.

Предвид, че между страните е съществувало търговско правоотношение по сключени договори за превоз, то съгласно чл.372, ал.1 от ТЗ, товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора за превоз, освен ако е уговорено друго. Доколкото цитираната разпоредба има диспозитивен характер, то пряко приложение намират уговорените клаузи в заявката – договори. В настоящия случай в тях е предвидено, че плащането на навлото в размер на 1100 евро става изискуемо не при предаването на товара, а след изтичане на определен отлагателен срок – 15 дни след представяне на оригинална фактура и заверени ЧМР, т.е изискуемо е след представяне на доказателства от ищеца за извършване на превоза. Липсата на доказателства фактурите по доставките да са представени и достигнали до представител на „И.З.И.“ ЕООД ( предвид представянето на фактури – копие по делото, неподписани от представители на страните), както и липсата на доказателства за осчетоводяването на процесните фактури в счетоводствата на дружествата, обуславят извода, че ищецът не е изпълнил задължението си по договорите. Предвид неизпълнението на тези задължения от ищеца, то не може да възникне насрещното задължение на изпращача за престиране на възнаграждението по превозните договори. В тежест на ищеца е да докаже факта на представянето на фактурата и ЧМР, каквото доказване не беше проведено в настоящото производство. Поради това и исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид този изход на спора ищецът дължи направените от ответника разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Видно от списъка за разноски по чл.80 от ГПК, представен от адвоката на ответника в съдебно заседание, направените разноски касаят заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по настоящото производство и по обезпечителното производство по гр.д.№ 1494/2015г. на РС – гр.Димитровград, които са в общ размер на 2 845 лв. Съобразно Тълкувателно № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Съобразно т.5 от ТР направените от страните разноски по обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. В случая има представени доказателства – фактура № 39/08.01.2016г. и преводно нареждане от 22.02.2016г. за заплатено по банков път възнаграждение в размер на 2 400 лв. за процесуално представителство по настоящото дело, както и писмени доказателства за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв. заплатено на 07.12.2015г. в хода на обезпечителното производство. Така също са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. в хода на въззивното обжалване по гр.д.№ 1494/2015г. на ДРС.

В съдебно заседание се прави възражение от процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. С., като съдът намира следното: Възражението е направено в законоустановения срок, като подлежи на разглеждане. При осъществяването си на самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от ищеца, съдът намира, че възнаграждението на процесуалния представител на ответника следва да бъде намалено до предвидения в чл.7, ал.2, т. 3 и т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който се определя на общо 1975.15 лв. с ДДС по двете предявени искови претенции, едната от които е прекратена от съда и производството е продължило по иска по чл.372 от ТЗ. Съобразно чл.11 от Наредбата възнаграждението за изготвяне на частна жалба минималния размер на предвиденото възнаграждение е 200 лв. или 240 лв. с ДДС. Поради това възнаграждението на процесуалния представител на ответника в настоящото производство следва да се намали от 2400 лв. на 1975.15 лв., а в обезпечителното от 996 лв. на 240 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.372, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.367 от ТЗ от „ЛГС Л.Г.С.“ ЕООД с ЕИК 201406599 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от А.И. срещу „И.З.И.“ ЕООД с ЕИК 127623916 със седалище и адрес на управление гр.*****, съдебен адрес ***, чрез адв. В.С. от ХАК иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 132 лв., представляваща дължимо възнаграждение по транспортни заявки – договори за извършването на международен автомобилен транспорт на стоки с № 250000469/15.09.2015г., № 250000470/16.09.2015г., № 250000474/24.09.2015г. и № 250000474/24.09.2015г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ЛГС Л.Г.С.“ ЕООД с ЕИК 201406599 да заплати на „И.З.И.“ ЕООД с ЕИК 127623916 сума в общ размер на 2 230.15 лв. (две хиляди двеста и тридесет лева и петнадесет стотинки), представляваща направените от ответника разноски по настоящото и обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: