Р Е Ш Е Н И Е

247/28.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3128 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.М.П., с ЕГН**********,***, чрез адв.С. П. от ШАК срещу Ж.А.П., с ЕГН**********,***.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 11.12.2012 год., като от брака си нямали родени деца. Още от самото начало на брака си имали противоречия и несъгласия по основни житейски и битови въпроси. С течение на времето отношенията им се влошили, тъй като двамата имали различен мироглед и несходство в характерите. Твърди, че от осем месеца са във фактическа раздяла. Счита, че бракът им е лишен от смисъл, тъй като помежду им липсвало разбирателство, обща грижа за семейството, като дори счита, че са се отчуждили до степен, която прави невъзможно и безсмислено запазването на брака им. По време на брака си двамата живели в семейно жилище, намиращо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №7, бл.5, ап.19, което било собственост на родителите на ищцата. Към настоящия момент същото било напуснато от ответника, като с исковата молба ищцата претендира да й бъде предоставено ползването над същото.

Моли съда да допусне развод помежду им, без да се произнася по въпроса за вината, като предостави ползването на семейното жилище на ищцата и да възстанови предбрачното й фамилно име „С.“.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. П. от ШАК, като поддържат молбата и молят брака да бъде прекратен, без съда да се произняся по въпроса за вината.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и ответника сключили граждански брак на 11.12.2012 год., като от брака си нямали родени деца. Още от самото начало на брака си имали противоречия и несъгласия по основни житейски и битови въпроси. С течение на времето отношенията им се влошили, тъй като двамата имали различен мироглед и несходство в характерите. От около осем месеца двамата били във фактическа раздяла. По време на брака си двамата живели в семейно жилище, намиращо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №7, бл.5, ап.19, което било собственост на родителите на ищцата. Към настоящия момент същото било напуснато от ответника, като с исковата молба ищцата претендира да й бъде предоставено ползването над същото. При сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг – П.. По време на брака си страните не са придобивали движимо и недвижимо имущество.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката М. М. Д., от приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за сключен граждански брак, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка от 04.12.2015 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от осем месеца. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелката М. М. Д., която заявява, че двамата са разделени, като ответникът живее в Германия. Всеки един от съпрузите води самостоятелен начин на живот. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото никоя от страните по делото не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

От материалите по делото се установява, че последното семейно жилище на съпрузите, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №7, бл.5, ап.19, е било собственост на родителите на ищцата. Към настоящия момент същото е напуснато от ответника, а ищцата е изразила желание да й бъде предоставено ползването. Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име П., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено предбрачното й фамилно име С.. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име С., то настоящият състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

Доколкото никоя от страните няма претенции за изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателния размер на дължимата държавна такса, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но и двамата са в трудоспособна възраст и предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние и факта, че ответникът живее и реализира доходи извън границите на Република България, следва да се приеме, че са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установено за страната, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то ответникът следва да бъде осъден да доплати разликата от 25 лева до пълния определен от съда размер. В този смисъл съдът съобрази и изявлението на ищцата направено в исковата молба разноските по настоящото производство да бъдат поети от двамата поравно, както и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.М.П., с ЕГН**********,***, чрез адв.С. П. от ШАК и Ж.А.П., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №0430/11.12.2012 год. на Община Шумен, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

След прекратяване на брака ищцата Р.М.П. възстановява предбрачното си фамилно име С..

ПРЕДОСТАВЯ на ищцата Р.М.П., с ЕГН********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ №7, бл.5, ап.19, собственост на родителите на ищцата, като констатира, че ответникът Ж.А.П., с ЕГН********** го е напуснал.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Ж.А.П., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен размер, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: