Р Е Ш Е Н И Е

 

501/1.7.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3131/2015г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.А. и А.Ш., двамата граждани на Р. Турция, чрез пълномощника си адв. К. от ШАК, против С.Х.А., в която в условията на активно кумулативно съединение са предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване, като установено спрямо ответника, че ищците са собственици, по наследствено правоприемство, на по 1/4 ид. ч. върху четири ниви, подробно описани в исковата молба и искане за отмяна на издаден в полза на ответника констативен НА ***, по описа на нотариус с рег. № 222 на НК, като засягащ техни права, в частта с която ответникът е признат за едноличен собственик на наследствените ниви, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищците обосновават наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск твърдейки, че с ответника са сънаследници на земеделски земи придобити по наследствено правоприемство от А. А. Р.. В началото на 2015г. узнали, че ответникът е признат за едноличен собственик на наследствените ниви, за което, на основание чл. 483, ал. 1 ГПК/отм./, бил съставен констативен НА***, по описа на нотариус рег. № 222 на Нотариалната камара. Претендират разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез назначения му особен представител, подава писмен отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за допустима и частично основателна. Оспорва искането за отмяна на констативен НА***, като неоснователно.

В открито съдебно заседание ищците, през процесиалният си представител, поддържат исковите претенции, а особения предтавител на ответника позицията изложена в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отноШ.ия, намира за установено от фактическа следното:

С Решение № 6/03.08.1992г., по описа на ПК - гара Хитрино, на основание чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне, административният орган възстановил правото на собственост на наследниците на А. А. Р., върху земеделски земи в землището на с. Р., общ. Х., обл. Шумен, както следва: 1/поземлен имот – нива, с площ от 8.996 дка, четвърта категория, в местността ”Яйла“, имот № 005020 /пет хиляди и двадесет/, при граници: имот № 005021; 000336; 005019; 005002; 005001; 2/поземлен имот – нива, с площ от 4.216 дка, трета категория, в местността ”Чаира“, имот № 021004 /двадесет и една хиляди и четири/, при граници: имот № 000411; 000409; 021005; 3/поземлен имот – нива, с площ от 19.856 дка, пета категория, в местността „Топчукьой”, имот № 024017 /двадесет и четири хиляди и седемнадесет/, при граници; имот № 024018; 000437 - полски път; имот № 024016; № 000449 - гора; 4/поземлен имот – нива, с площ от 15.016 дка, пета категория, в местността "Дюзекенлик“, имот № 032004 /тридесет и две хиляди и четири/, при граници; имот № 032005; 032016; 032009; 032003..

От претите по делото удостоверения за наследници 18/16.03.2015 г., 19/16.03.2015 г. и 22/16.03.2015 г., по описа на Кметство с. Р., /стр. 20-22 от делото/ се установява, че А. Р. е починал на 16.09.1971 г., като оставил за наследници двама синове: А. А. А. и Р. А. А. А. А. починал на 31.12.1986 г. и оставил за законни наследници съпруга Б. М. А. /починала на 06.11.2004 г./, и низходящи С. Х. Б. и ответника в настоящото производство - С.Х.А.. От претите по делото апостил /стр. 23-26 от делото/ заверан на 24.06.2015г. се установява, че Р. А.ов А. /Ш./ е починал на 16.05.1985г. в Р.Турция, като оставил за свои законни наследници съпруга Ф. Ш. /майка на ищците, починала на 27.02.2003 г., съгласно апостил /стр. 27-30 от делото/ заверан на 24.06.2015г./ и низходящи – ищците в настоящото производство: А.А. /Ш./ - дъщеря и А.Ш. - син, които придобили по наследствено правоприемство равни части от притежаваната от него 1/2 ид. част, върху процесните земи – по 1/4.

От приетия по делото НА *** на нотариус рег. № 222 на НК, съдът констатира, че на 05.12.2005г., в производство по реда на чл. 483 ГПК /отм./, С.Х.А., с ЕГН: **********, е признат за единствен собственик на процесните земи, въз основа на представени документи.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

При предявен иск за признаване на собственост по наследствено правоприемство и искане за отмяна на издаден констативен НА, в тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване, фактите, които сочат на осъществяване твърдяното основание за придобиване правото, като: 1/съществуването, индивидуализацията и характеристиката на вещта; 2/правото на собственост на общия за страните наследодател и кръга на законните му наследници; 3/наличието на съсобственост, с участието на ищците и ответника и фактическото основание за възникването на тази съсобственост; 4/издаването на на охранителен акт – констативен нотариален акт, засягащ техните правата.

От допуснатите и приети по делото доказателства се установи, че процесните недвижими имоти са земеделски земи – ниви, находящи се в землището на с. Р., общ. Х., обл. Шумен, както следва: 1/поземлен имот – нива, с площ от 8.996 дка, четвърта категория, в местността ”Яйла“, имот № 005020 /пет хиляди и двадесет/, при граници: имот № 005021; 000336; 005019; 005002; 005001; 2/поземлен имот – нива, с площ от 4.216 дка, трета категория, в местността ”Чаира“, имот № 021004 /двадесет и една хиляди и четири/, при граници: имот № 000411; 000409; 021005; 3/поземлен имот – нива, с площ от 19.856 дка, пета категория, в местността „Топчукьой”, имот № 024017 /двадесет и четири хиляди и седемнадесет/, при граници; имот № 024018; 000437 - полски път; имот № 024016; № 000449 - гора; 4/поземлен имот – нива, с площ от 15.016 дка, пета категория, в местността "Дюзекенлик“, имот № 032004 /тридесет и две хиляди и четири/, при граници; имот № 032005; 032016; 032009; 032003..

По реда на ЗСПЗЗ, с решение на ПК - гара Хитрино, на общия за страните наследодател е било възстановено правото на собственост върху процесните ниви. Решението е възпроизвело правното действие на окончателно възстановяване на правото на собственост върху точно и ясно индивидуализирани по местоположение, площ и съседи недвижими имоти и представлява годен титул за собственост, легитимиращ наследниците на собственика на земите отпреди образуването на ТКЗС, към момента на възстановяване на собствеността. Съобразно правилата за наследяване, всеки от ищците е придобил по 1/4 идеална част от правото на собственост върху имотите, възстановени на наследниците на А. Р..

Ответникът се е легитимирал, като единствен собственик на процесните ниви, чрез Нотариален акт № *** на нотариус рег. № 222 на НК, съставен на 05.12.2005г., в производство по реда на чл. 483 ГПК /отм./. От една страна констативният нотариален акт, съставен по реда на чл. 483 ГПК /отм./, като титул за собственост, има обвързваща доказателствена сила относно удостоверено в него вещно право. Тази доказателствена сила не е установена с изрична законова разпоредба, но се основава на задължение на нотариуса да провери легитимацията на молителите при съставяне на нотариалния акт. На това основание се приема, че когато такава проверка е била извършена и това е отразено в акта, той се ползва със своеобразна законна доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че правото на собственост съществува. Последиците са, че: този, който разполага с констативен нотариален акт се освобождава от необходимостта да доказва основанието, на което е придобил удостовереното в акта вещно право. Ако насрещната страна по спора твърди свои права, които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги докаже в производство по чл. 193, ал. 1 ГПК. При успешно проведено доказване ще се стигне до оборване на законната доказателствена сила на нотариалния акт, като може да не се доказват собствени права, а да се ангажират само доказателства за факти, чието установяване оборва легитимацията на ползващото се от акта лице. От друга страна, както съдебната практика, така и правната доктрина, са безпротиворечиви, че констативния НА формира обвързваща доказателствена сила само относно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и че същите действително легитимират молителя, като собственик и съдът не е обвързан от преценката на нотариуса относно съществуването на удостовереното вещно право, а следва да съобрази това по вътрешно убеждение, тъй като е възможно нотариусът да не е направил правилна правна преценка за валидността на представените документи. С други думи законната доказателствена сила на констативния НА относно съществуването на правото на собственост, не е абсолютна и не задължава съда във всички случаи, когато правото не е оспорено от противната страна, да приеме за собственик ползващото се от акта лице, като е свободен по вътрешно убеждение, с оглед всички данни по делото, да прецени дали в действителност това лице е собственик и при наличие на доказателства, обуславящи извод в противен смисъл, респ. при преценка, че констатацията на нотариуса относно придобиването на правото противоречи на закона, не следва да зачете доказателственото значение на констативния НА, като титул за собственост.

От удостовереното в процесния констативен НА се установява, че Нотариусът е признал молителя за собственик въз основа приложени към молбата му документи:  „Удостоверение за наследници на А. А. Р. – акт за смърт № 14 от 17.09.1971г. на Кметство с. Р.“ – описано под № 4 и „Удостоверение за наследници на А. А. А. – акт за смърт № 1 от 01.01.1997г на Кметство с. Р. - акт за смърт № 320 от 10.05.1967г. при гр. Шумен“ – описано под № 5. Особеният представител на ответника се позовава на разбиране в практиката, че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, поради което издаденият въз основа на него нотариален акт има материална доказателствена сила, обвързваща съда.

Относно доказателствената сила на удостоверението за наследници настоящият състав на ШРС, споделя становището, че същото има обвързваща доказателствена сила само относно факта за мястото и датата на смъртта на наследодателя и факта, че е издадено на посочената в него дата, но няма задължителна доказателствена сила относно кръга на посочените в него наследници, което е въпрос на правна преценка от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като се издава въз основа на молба-декларация на наследника, който иска да се снабди с документа, но сведенията на молителя в декларацията може да са лъжливи /съзнателно да се укрие наличието на друг наследник/ или да са непълни /поради незнание/. Издателят на удостоверението за наследници /длъжностно лице в Община или кмет/ не е възприел лично пред себе си фактите, на които се основава наследственото правоприемство, а само извършва проверка в регистрите на населението, където същите е възможно да не са правилно отразени. Ако се приеме, че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ по същество означава, че всеки документ, с който частен субект декларира определени факти пред орган на власт, има обвързващо доказателствено значение, което пренася доказателствената тежест за установяване на неистинността му върху противната страна. Нещо повече, ако на такъв документ се признае качеството на официален, неговата обвързваща доказателствена сила би могла да бъде оборена само по реда на чл. 193 ГПК, и в случай, че противната страна остане пасивна, съдът може да се окаже обвързан от едно непълно или невярно удостоверение, който по същество възпроизвежда изявление на ползващата се от документа страна.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че към 2005 г., а и понастоящем, е настъпила промяна в така констатираната съсобственост. Липсват твърдения, а и доказателства, че ответникът е осъществил реално изявени действия пред другите съсобственици, които недвусмислено да сочат намерение за своене на техните идеални части от имотите, поради което предявените искове се явяват основателни и доказани, от което следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на претендираните идеални части от недвижимите имоти, находящи се в землището на с. Развигорово, обл. Шумен, въз основа на наследяване.

Относно искането с правно основание по чл. 537, ал. 2 ГПК:

В разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК изрично се предвижда отмяна или изменение, като законна последица при уважаването на предявени искове за собственост, когато с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, /чл. 483 ГПК /отм./, е засегнато признатото право. С оглед изложеното и поради изрично искане на ищците в тази насока, съдът намира, че са опровергани констатациите в издадения констативен нотариален акт № *** на нотариус рег. № 222 на НК, с който е признато правото на собственост на С.Х.А. върху процесните имоти и същият не отразява действителните права. Като охранителен акт, който засяга правата на извън посочени в него трети лица и който не отразява установеното от съда действително правно положение, следва да бъде отменен в съответните му части, с оглед разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК. На основание чл. 115, ал. 2 ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищцовата страна считано от влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязването му в Службата по вписванията гр. Шумен.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцовата страна направените разноски по делото, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1 509,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Признава за установено, по отношение на С.Х.А., с ЕГН: ********** ***, че А.А., родена на ***г., ражданин на Р. Турция, с имена в Р. България: А. Р. А., е собственик, на основание наследствено правоприемство, на 1/4 /една четвърт/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Р., обл. Шумен: 1/поземлен имот – нива, с площ от 8.996 дка, четвърта категория, в местността ”Яйла“, имот № 005020 /пет хиляди и двадесет/, при граници: имот № 005021; 000336; 005019; 005002; 005001; 2/поземлен имот – нива, с площ от 4.216 дка, трета категория, в местността ”Чаира“, имот № 021004 /двадесет и една хиляди и четири/, при граници: имот № 000411; 000409; 021005; 3/поземлен имот – нива, с площ от 19.856 дка, пета категория, в местността „Топчукьой”, имот № 024017 /двадесет и четири хиляди и седемнадесет/, при граници; имот № 024018; 000437 - полски път; имот № 024016; № 000449 - гора; 4/поземлен имот – нива, с площ от 15.016 дка, пета категория, в местността "Дюзекенлик“, имот № 032004 /тридесет и две хиляди и четири/, при граници; имот № 032005; 032016; 032009; 032003, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Признава за установено, по отношение на С.Х.А., с ЕГН: ********** ***, че А.Ш., роден на ***г., ражданин на Р. Турция, с имена в Р. България: А. Р. А., е собственик, на основание наследствено правоприемство, на 1/4 /една четвърт/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Р., обл. Шумен: 1/поземлен имот – нива, с площ от 8.996 дка, четвърта категория, в местността ”Яйла“, имот № 005020 /пет хиляди и двадесет/, при граници: имот № 005021; 000336; 005019; 005002; 005001; 2/поземлен имот – нива, с площ от 4.216 дка, трета категория, в местността ”Чаира“, имот № 021004 /двадесет и една хиляди и четири/, при граници: имот № 000411; 000409; 021005; 3/поземлен имот – нива, с площ от 19.856 дка, пета категория, в местността „Топчукьой”, имот № 024017 /двадесет и четири хиляди и седемнадесет/, при граници; имот № 024018; 000437 - полски път; имот № 024016; № 000449 - гора; 4/поземлен имот – нива, с площ от 15.016 дка, пета категория, в местността "Дюзекенлик“, имот № 032004 /тридесет и две хиляди и четири/, при граници; имот № 032005; 032016; 032009; 032003, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Отменя нотариален акт № *** на Нотариус К.М. /с рег. № 222 на НК/, в частта, с която е признато право на собственост на С.Х.А., с ЕГН: ********** ***, над 1/2 идеална част върху следните недвижими имоти, находящи се в с. Р.: 1/поземлен имот – нива, с площ от 8.996 дка, четвърта категория, в местността ”Яйла“, имот № 005020 /пет хиляди и двадесет/, при граници: имот № 005021; 000336; 005019; 005002; 005001; 2/поземлен имот – нива, с площ от 4.216 дка, трета категория, в местността ”Чаира“, имот № 021004 /двадесет и една хиляди и четири/, при граници: имот № 000411; 000409; 021005; 3/поземлен имот – нива, с площ от 19.856 дка, пета категория, в местността „Топчукьой”, имот № 024017 /двадесет и четири хиляди и седемнадесет/, при граници; имот № 024018; 000437 - полски път; имот № 024016; № 000449 - гора; 4/поземлен имот – нива, с площ от 15.016 дка, пета категория, в местността "Дюзекенлик“, имот № 032004 /тридесет и две хиляди и четири/, при граници; имот № 032005; 032016; 032009; 032003, като неотразяващ в тези части действителния обем право на собственост върху описаните недвижими имоти, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Осъжда С.Х.А., с ЕГН: ********** ***, да заплати на А.Ш., роден на ***г., ражданин на Р. Турция, с имена в Р. България: А. Р. А. и А.А., родена на ***г., ражданин на Р. Турция, с имена в Р. България: А. Р. А., направените деловодни разноски в общ размер 1 509,00 лева, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определя шестмесечен срок на ищцовата страна, считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова молба, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

Препис от решението да се връчи на страните

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред ШОС, в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия: