Р Е Ш Е Н И Е

 

394/20.5.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3149/2015г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р.М.К., като баща на малолетното дете А. Р. К., чрез процесуален представител адв. П. от ШАК, срещу Х.Н.Х., чрез назначения й особен представител адв. В. от ШАК, в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, искове, както следва: с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 123, ал. 2, вр. 59, ал. 3, вр. 143, ал. 2 за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето А. Р. К., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните са родители на роденото извън брак малолетно дете А. Р. К., роден на *** г. Твърди се, че родителите не живеят заедно, като на 26.102015г. майката напуснала дома заедно с детето, а страните не могат да постигнат съгласие, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Иска се да бъде постановено решение, с което: 1/упражняването на родителските права по отношение на детето А. Р. К. да бъде предоставено на бащата; 2/да бъде определено местоживеене на детето А. Р. К. при бащата; 3/да бъде определен режим на лични контакти на ответницата с детето А. Р. К., която да има възможност да го вижда всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00 ч. в неделя до 18.00 часа в неделя, без преспиване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; 4/да бъде определен размер на месечна издръжка за детето А. Р. К., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, платима от ответницата чрез бащата, в размер на 120 лв., до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Направено е искане за присъждане направени по делото разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна, чрез особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, подава писмен отговор на исковата молба, обективиращ изявление, според което се противопоставя родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на ищеца. Оспорва исковите претенции, в частта относно претендираната месечна издръжка, както по основание, така и по размер.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала в гр. Шумен в дома на родителите на ищеца, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете А. Р. К., роден на *** г., видно от Удостоверение за раждане на А. Р. К., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община Шумен. По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М. Й. К. – баща на ищеца и Д.Ж. Ф.. От показанията им се установява, че на 26.10.2015 г. ответницата напуснала семейното жилище заедно с детето и заминала за Р. Гърция, където пребивава и в момента в съжителство с трето лице. На територията на Р. Гърция пребивава и работи и майката на ответницата. Свид. М. К. твърди, че детето и бащата поддържат връзка единствено по скайп. Той също разговарял с детето по скайп. При осъществяването на тези разговори детето било нещастно, изявявало желание да се върне да живее в дома на бащата. Твърди, че майката работи в Р. Гърция и реализира доходи. От момента на раздялата бащата не е посещавал детето в Гърция. От приетите по делото справка за осигурителния доход на страните изх. № 4185Н1/28.04.2016 г. на НАП Варна, офис Шумен, се установява, че ищецът реализира доходи в размер на 171 лв., а за ответницата няма данни за социално осигуряване. От приетото копие на трудов договор на Р.М.К. се установява, че работи с основно месечно възнаграждение 420 лв. От приетият по делото социален доклад изх. № ЗД-11/0207/09.05.2016 г., изготвен от Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето живее с майката в Р. Гърция. Бащата живее в едно домакинство с родителите си. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство, хигиенно – битовите условия са добри и притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето..

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно родителските права, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася и относно местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. С разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, законодателят урежда критериите, които следва да бъдат съобразени от съда, когато родителите не са постигнали споразумение по тези въпроси. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.XI.1974г., ГД № 3/74г., което не е загубило значение. Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето, като решението по този въпрос следва да се основава на преценка с оглед и на следните обстоятелства: качествата на всеки от родителите, като възпитател, т. е. уменията на всеки от родителите да възпита у детето си начин на живот, съобразен с индивидуалните му качества и позитивните нагласи на обществото, пречупени през лична ценностна система, умението за познание нуждите на детето си предвид индивидуалното развитие и лични качества, образование, възпитание, култура на родителя; полаганите до този момент грижи и отношения на всеки от родителите - т. е. извършва се преценка на личните усилия на родителя за отглеждането и възпитанието на детето; изразеното желание на родителя да поеме за в бъдеще грижата за отглеждане на детето - преценка на желанието на родителя, небудещо съмнение в искрената загриженост за бъдещото на детето; привързаността на детето към всеки един от родителите, като се изследва /при помощта на експерт-психолог/ емоционалната привързаност и предпочитания на детето, както и причините за изразените предпочитания към единия или към другия родител; полът и възрастта на детето; възможността на трети лица, близки на родителя да подпомагат грижите за детето - имат се предвид майка, баща, брат сестра и др. близки на родителя, които, макар и да не живеят заедно с него респ. с детето биха имали време, възможност и желание да подпомагат грижите по отглеждането му; жилищно-битови условия, социално обкръжение - т. е. социална среда на родителя.

По делото не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност майката да полага грижи за детето и занапред или които да опровергаят родителските й качества - от анализа на свидетелските показания, в различните им части, не може да се направи фактически извод, че майката не може да се грижи за детето и не притежава необходимия родителски капацитет. Съдът намира, че по критериите грижи и отношение на родителите към детето, желанието на бащата да отглеждат и възпитават детето не е достатъчно основание родителските права да бъдат отнети от майката. Желанието на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. По отношение възраст и пол на детето ищеца и ответницата имат равен потенциал.

В т. 1 от ППВС № 1/12.XI.1974г., ГД № 3/74г., са дадени задължителни указания при решаване на въпроса по предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между децата и родителите, като изрично е указано, че под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата. Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 123, ал. 2 СК става, като съдът е длъжен, преди да се произнесе, да изслуша родителите, а ако е уместно и децата, и близки на семейството. Изслушването на родителите е задължително. Мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства. Изслушването на родителите в производството по чл. 59 СК от 2009 г., съответно чл. 106 СК от 1985 г. /отм./, респективно по чл. 123, ал. 2 СК от 2009 г., има за цел да се чуят съображения на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. В процесния случай по делото е установено, че от 26.10.2015 г., до настоящия момент, детето живее с майката в Р. Гърция. Въпросът доколко малолетното дете А. Р. К. е напуснало по законен начин пределите на Р. България не е предмет на настоящото производствно. От този момент непосредствени грижи за детето полага майката, подпомагана от своята майка и сестра. Поради отсъствие от страната майката не е изслушана. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, тъй като неспазване на задължението за изслушване на родителите, а когато това се налага от обстоятелствата и на близките и децата, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и е основание за отменяване на решението – в този смисъл е Решение № 207/24.07.2013 г., по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС, по чл. 290 ГПК.

Съобразявайки горното, и от съвкупността от обстоятелствата, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира иска за неоснователен.

При този изход на делото разноските следва да се поемат, така както са направени.

Предвид изложеното, съдът  

Р Е Ш И:

 

Отхвърля предявените от Р.М.К., ЕГН ********** с постянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. от ШАК, искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2, вр. 59, ал. 3, вр. 143, ал. 2 СК, като неоснователни и недоказани.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия: