Р Е Ш Е Н И Е

367/9.5.2016г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №3206 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство и образувано въз основа на предявени искове от А.Р.Х. с ЕГН: **********, Н.Х.О. с ЕГН: **********, Н.Х.Ю. с ЕГН: ********** *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с искане да бъде установено от съда по отношение на ответника, че ищците са собственици на общо 1645/2032 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в местност „***“, в землището на гр.Шумен, представляващ поземлен имот, с площ 2032кв.м., с идентификатор 83510.650.58. Ищците твърдят, че са собственици на имота по силата на придобивна давност и наследство, като имота се владеел от тях и от общия им наследодател Х. Х. от 1965г., както и към настоящият момент. По отношение на 397/2032 ид.ч. от имота имали издаден документ за собственост. За имота бил съставен АДС № 3295 от 23.06.1980г., според който същия бил държавна собственост. Отписването му от актовите книги било отказано със Заповед на Областния управител, което обусловило правния им интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът- Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областна администрация, депозира отговор, в който взима становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че спорните идеални части от имота са част от друг имот, с площ 6,5 дка, описан като държавна собственост от 01.01.1980г.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Поземлен имот с предназначение на територията-земеделска и за вилна сграда, с площ 2032 кв. с идентификатор 83510.650.58, предмет на настоящия спор, се намира в местността „***“ в землището на гр.Шумен. Съгласно първия изготвен земеустройствен план за местността от 1964г., в имотът попадат имоти с номера №359, 360 и 361, които са с посочени собственици трети лица. При последващо заснемане през 1973г. за план, който не е бил одобрен, имотът е означен в южен край на имот №7083 и със собственик А. Б.. Двете жилища построени в имота, които съществуват и към момента, са нанесени в този план в същия си вид. Съгласно КК на гр.Шумен, одобрена със Заповед РД-15-52 от 10.04.2008г., имотът е нанесен с идентификатор 83510.650.58 и като собственици са посочени Х. С. Х. и А.Р.Х. от 19.06.2006г. Към момента имотът е ограден и се стопанисва. В него живеят ищците.

На 23.06.1980г., на основание чл.6 от ЗС, нива в местността от 6,5дка, която обхваща и процесния имот била обявена за държавна собственост, считано от 01.01.10980г. с АДС №3295. За установяване на движението през годините, идентификацията на имота и състоянието му към момента беше назначена СТЕ, заключението на която беше прието без възражения на страните и същото беше изцяло съобразено от съда при установяване на горната фактическа обстановка.

По делото липсва представен документ за собственост на процесния имот от страна на ищците. Същите посочват, че втората и третата ищца се легитимират с писмен документ, удостоверяващ собственост върху 397/2032 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 83510.650.58 в изискуемата от закона нотариална форма, но той не се представя по делото. От приложените документи- Нотариален Акт за покупко-продажба №*** се установява, че Н. Д. Й. закупила нива и лозе от общо около 6 дка в местността „***“, които с Договор за покупко-продажба на 15.06.1960г. без нотариална форма ги продала на А. Б. И.. По решение на комисия на ОС, част от поземлените имоти общо 2102кв.м. идентични с процесния имот били предоставени за това лице за владение. /Обяснителна записка на Община Шумен-стр.14/. С оглед на събраните доказателства, съдът приема за установено, че към 1960г. процесният имот се е намирал във владение на А. И..

За доказване на твърденията, че считано от 1965г. А.Х. и Х. Хюсеинов/починал/, владеят имота бяха събрани гласни доказателствени средства. Видно от разпита на св.И. П. и св.Н. С., съседи на ищците, двамата съпрузи били в далечни роднински отношения с А. Х. и като такива се настанили в имота през 1965г. и започнали да го обработват, като се грижили за възрастния собственик до смъртта му през 1989г. И двамата посочват, че имотът бил платен от ищцата и съпруга й, като това им било известно от самия продавач. Свидетелстват още, че ищците поддържат имота като свой и живеят в него от 1965г. до момента. С оглед на доказателствата, които са безпристрастни и следва да бъдат кредитирани в цялост, съдът намира, че беше установено, че от 1965г. първата ищца и съпругът й владеят имота, ползват го и го стопанисват, като свой, без някой да е оспорвал собствеността или владението им. Видно от Удостоверение за наследници №4333/08.12.2015г., Х. С. Х., починал на 19.06.2015г. и оставил за свои законни наследници съпругата си- ищцата А.Х. и двете си дъщери- ищците Н.О. и Н.Ю..

Предвид обстоятелството, че ищците претендират собственост върху имота, позовавайки се на придобивна давност, съдът счита, че следва да бъде установено наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: владение по смисъла на чл. 68 от ЗС и срокът от време, през който се владее. Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя, а съгласно чл. 69 от ЗС, се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин, владението да е постоянно и непрекъснато, а също така да е несъмнено и спокойно и с намерение да се държи веща като своя. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал.1 ЗС, е нужно владението в продължение на десет години да е реализирано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС. По делото се установи, че от 1965г. първата ищца и общия наследодател са установили своя фактическа власт върху имота, която не е била прекъсвана до настоящия момент. Това владение на ищците не е било опорочено, тъй като не придобито по насилствен или скрит начин и съответно от началният му момент до завеждането на иска по гр.д.№3206/2015г. са изминали повече от 50 години, което ги е направило собственици на имота. Дори да се приеме, че това владение е установено едва от смъртта на предишния владелец през 1989г., законовия давностен срок също е изтекъл. Ето защо предявеният иск следва да се уважи за посочените идеални части придобити по давност и наследство от Х. Х..

По отношение на издадения АДС, съдът установи следното: Съгласно чл.6 от ЗС в редакцията му от 1951г., държавни стават имотите, които нямат друг собственик. От представените документи е видно, че процесният имот в нито един момент не е преставал да бъде частна собственост. Дори да се приеме, че А. И. не е имал правото да придобива собственост, поради факта, че не притежавал българско гражданско, което не беше установено, то имотът е продължил да бъде собственост на продавача по представения договор- Н. Й.. Или към датата на съставяне на АДС през 1980г., не са били налице предпоставките за обявяване и заемане на имота за държавен. Същия не се е намирал във владение на държавата и от този момент. Следва да се отбележи, че по отношение на имота не е била приложима забраната за придобиване по давност на държавна собственост/чл.86 от ЗС/.

По отношение на възражението за валидността на акта, същото не може да бъде разгледано. Съгласно чл.17 ал.2 от ГПК, гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове в мотивите на решението./Решение №230 от 31.01.2004г. по гр.д.№2252 на ВКС/. Съгласно чл.68 ал.1 от ЗДС за имотите, държавна собственост се съставят актове, като според чл.5 ал.2 и ал.3, по характер и правна същност представляват официални документ, който нямат правопораждащо действие, а само констативен и удостоверителен характер. С тях не се създават права и задължения и не се засягат интереси на лица и в процедурата не участват граждани и организации. Актуването на имот е вътрешно-служебна дейност по регистриране и не подлежи на съдебен контрол. Поради което процесния АДС не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и производството по чл.17 ал.2 от ГПК е неприложимо в настоящия казус.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата А.Х., която претендира разноски, съобразно решението на спора, следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер общо на 1476,44 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областна администрация, че А.Р.Х. с ЕГН:**********, Н.Х.О. с ЕГН:********** и Н.Х.Ю. с ЕГН:********** *** са собственици въз основа на давностно владение и по наследство на общо 1645/2032 ид.ч. /2/3 ид.ч. за А.Х. и по 1/6ид.ч. за Н.Ю. и Н.О./ от недвижим имот, намиращ се в местност „***“, в землището на гр.Шумен, представляващ поземлен имот, с площ 2032кв.м., с идентификатор 83510.650.58 по КК на гр.Шумен и съседи с номера 83510.650.59, 83510.650.180, 83510.650.57, 83510.650.338.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областна администрация да заплати на А.Р.Х. с ЕГН: ********** сумата от 1476,44лв./хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: