153/1.3.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На шестнадесети
февруари две хиляди и шестнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Пл.
Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ГД №3294 по
описа на ШРС за 2015 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл.222 ал.3 от КТ.
Ищецът твърди, че работил
при ответника на длъжност „шофьор на автобус“ по трудов договор от 07.09.2004
година. Със заповед №…./….. трудовото му
правоотношение било прекратено по реда на чл.326 ал.1 и
ал.2 от КТ. Излага, че встъпил в
трудовото правоотношение с ответното дружество като пенсионер, след като му била
отпусната пенсия през 1998г. по чл.6 от
Закона за пенсиите (отм.), след
прекратяване на договор за кадрова военна служба, по който полагал труд от първа категория като кадрови
военнослужещ в дивизия ….-Варна, поделение ….- Шумен. При
прекратяване на договора за кадрова военна служба получил следващото се по
Закона за отбраната и въоръжените сили/отм./
обезщетение.
Посочва, че през
последните 11 години от трудовия си стаж е работил в
ответното дружество,
поради което счита че има право
на обезщетение по чл.222. ал.З от КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца,
а именно 4 295.94 лева.
Твърди, че до момента на депозиране на исковата
молба ответникът отказвал да
заплати обезщетението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 4295.94 лева, представляваща обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован,се явява лично и с упълномощен представител – адв.
…. от ШАК. Поддържа изцяло предявения иск. В предоставеният им срок са
депозирани писмени бележки.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова
страна е депозиран писмен отговор. Счита исковата молба за допустима,
но неоснователна. Не се оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба. Излага се, че предпоставките за възникване на
правото на обезщетение по чл. 222. ал.З от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение
на каквото и да било основание
и придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и вьзраст. Правото на пенсия трябва
да бъде придобито
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Считат, че обезщетението се
дължи еднократно - само при първоначално придобиване на право на пенсия,
независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст
или без оглед
на това. Доколкото ищецът при освобождаването му от кадрова военна
служба е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж без оглед на възрастта и при пенсионирането си е получил обезщетение
по Закона за отбраната и въоръжените сили /отм./, и след това е възникнало
трудовото му правоотношение с ответното дружество,при прекратяването му няма
право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, тъй като
към този момент не придобивал право на пенсия.Моли предявения иск по чл.222, ал.3 от КТ да бъде отхвърлен
като неоснователен и да бъдат присъдени
разноските по делото.
В съдебно заседание за ответникът се явява управителя Г И Б и упърномощен
представител – адв. Ж П от ШАК. Молят искът да бъде
отхвърлен. В предоставения срок е депозирано писмено становище.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
В случая между
страните не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства,
че ищецът
работил при ответника на длъжност
„шофьор па автобус“ по трудов договор без прекъсване от 07.09.2004г. до 01.10.2015г.,
когато със заповед №719/01.10.2015г. трудовото му правоотношение било
прекратено по реда на чл.326 ал.1 и ал.2 от КТ. Не се спори и обстоятелството, че в последния месец предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение
брутното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 715.99 лв., както
и че шест месечния размер на брутното му
трудово възнаграждение претендирано като обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 4 295,94 лева. Не оспори и, че ответникът не е заплатил на ищеца претендираното
обезщетение. Безспорно между страните е и, че преди да започне
работа при ответника, ищецът е бил
кадрови военнослужещ и при прекратяване на договора е получил следващото му се обезщетение
по ЗОВСРБ (отм.), както и , че е встъпил в трудово правоотношение с ответника като
пенсионер, след като му била отпусната пенсия през 1998г. по чл.6 от Закона за
пенсиите.Спорът между страните е единствено правен, а именно – дали
получаването на обезщетение по реда на ЗОВСРБ (отм.) при освобождаване от кадрова военна служба в
размер на толкова заплати, колкото години прослужено време има военнослужещият,
изключва възможността същият впоследствие да получи обезщетение по реда на чл.
222, ал. 3 от КТ при условие, че започне работа по трудово правоотношение и работи при един и същи работодател 10 и
повече години, като трудово правоотношение
се прекрати, след като лицето вече е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Съгласно постановената съдебна практика по реда на
чл.290 от ГПК /решение №…/03.07.2014г. по гр.д. №….. на 4 гр.о. на ВКС, решение
№….19.12.2013г. по гр.д. №61/2013г. на 4 гр.о. на ВКС/ в случаите, когато
лицето е получило обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, но не е упражнило правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо , че са били налице
условията на чл.6 от ЗП /отм./, когато след това е работило при един и същ
работодател през последните 10 години, работодателят дължи обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ. Докато лицата получили обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, придобили и упражнили правото си на пенсия по чл.6 от ЗП /отм./,
нямат право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Предпоставките за възникване
на направото
на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ са
две –прекратяване на трудовото правоотношение
на каквото и да е основание и придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.Последното може да бъде придобито само веднъж. Ищецът
е встъпил в трудово правоотношение с
ответника като пенсионер. От приложеното
Разпореждане №…/27.06.2000г. се установява,че му е била отпусната
пенсия по чл.6 от Закона за пенсиите /отм./, поради което полученото обезщетение
по ЗОВСРБ (отм.) е такова за
пенсиониране, и е налице пречка за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
тъй като обезщетение при пенсиониране е вече платено.
Предвид гореизложеното предявения от ищеца иск следва да
бъде отхвърлен като неосновател.
Доколкото
настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и
същите не заплащат такси и разноски по производството въпреки, че предявения от
ищеца иск е отхвърлен същият не дължи заплащане на държавна такса. Същата
следва да остане за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се
отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не
го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по
делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е
настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 636 лева,
представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.Ж.Я., с ЕГН********** ***, чрез адвокат В. И. К. от ШАК, служебен адрес: гр.Шумен, ул. "С…" № 119 ет.2 срещу
„Ш.н – П. а.т“ ООД, със седалище и адрес па управление: гр.Ш.. бул. „Р…" №
29, с ЕИК ….. представлявано от управителя Г. И. Б. иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата от
4 295.94 лева, представляваща размера на шест брутни трудови месечни
възнаграждения като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Я., с ЕГН********** *** - П….“ ООД, със седалище
и адрес па управление: гр.Шумен. бул. „Р….." № 29, с
ЕИК …..сумата от 636 лева /шестстотин тридесет и шест лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: