Р Е Ш Е Н И Е

626/8.9.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, на тридесети август през две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3361/2015 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Сортови семена 69“ ЕООД, гр. Шумен против „СМРМ Т инвест“ ООД гр. София, в която са предявени в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва: обуславящ иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 8 328.88 лв. представляваща стойност на получени стоки, по фактура № 81/15.10.2013 г. и обусловен иск, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 1 752.58 лв., представляваща обезщетение, в размер на законната лихва върху всяко главно парично задължение, за периода от 01.11.2013 г. до 16.12.2015 г., ведно с искане за плащане на законна лихва върху общата главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът иска осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за плащане и мораторна лихва, като за вземането си се е снабдил с обезпечителна заповед по ЧГД № 1159/2015 г., по описа на НПРС. Претендира разноски по исковото, обезпечителното и изпълнителното производства.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба счита исковете за допустими и основателни, като признава дължимостта на сумата от 8 328.88 лв. и излага причини за невъзможност да плати. Счита, че издадената обезпечителната заповед, за налагане на възбрана върху недвижим имот, не е в съответствие в обезпечителната нужда.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител, поддържа предявените искове.

По делото са приети надлежно заверени писмени доказателства, както следва: Фактура № 80/03.09.2013 г. за продажба на 91960 кг. слънчоглед реколта 2013 г., на стойност 55176,00 лева с ДДС; фактура № 81/15.10.2013 г. за продажба на 76340 кг. слънчоглед реколта 2013 г., на стойност 47178,12 лева е ДДС; фактура № 83/15.10.2013 г., за префактурирани транспортни разходи на 91960 кг. слънчоглед на стойност 1544,92 лева с ДДС; фактура № 000050076/31.10.2013 г. за сумата 1792.56 лв.; Кредитно известие № 0000000445/30.09.2013 г., към ф-ра № 1000000024/31.08.2013 г. за продажба на 25 тона амониев нитрат на стойност 998,40 лева, с ДДС; фактура № 1000000024/31.08.2013 г. за сумата 15600 лв.; Отчети по сметка изд. от Юробанк България АД за периода 01.10.2013 - 31.10.2013 г. относно извършени плащания; извлечение от сметка 411/23 на „Сортови семена 69“ ЕООД; калкулатор за изчисляване на лихва; съобщение по ч.гр.д.№1159/2015 г. на РС Нови Пазар; Определение №758/02.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1159/2015 г. на РС Нови Пазар; Обезпечителна заповед № 758/02.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1159/2015 г. на РС Нови Пазар – 2 бр; молба до ЧС А. Т. по ИД № 1121/2015 г.; справка за СМРМ Т Инвест от АВ; платежно нареждане от 26.11.2015 г.; вносна бележка от ОББ на 03.12.2015 г.; фактура № 0000037537/03.12.2015 г.; фактура № 0000037536/03.12.2015 г. Фактурите са издадени от ищеца, в качеството му на доставчик на стоки. Получател на стоките е ответникът.

В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

През 2013 г. между страните са били сключени два договора за продажба на слънчоглед – реколта 2013 г.. По първия договор ищецът издал фактура № 80/03.09.2013 г. на стойност 55 176 лв., с ДДС и фактура № 83/15.10.2013 г. за префактурирани транспортни разходи на стойност 1 544.92 лв., с ДДС, като ответника платил сумата от 40 176 лв., представляваща частично плащане по първата фактура и останал задължен за остатъка от 15 000 лв. На 14.10.2013 г. ответникът платил по банков път сумата 25 000 лв., като така се издължил по първия договор и превел авансово част от цената по втория договор, за което била издадена фактура № 82/15.10.2013 г. в размер на 8 455.08 лв.. По втория договор имало издадена фактура № 81/15.10.2013 г. на стойност 47 178.12 лв.. Задължението за плащане по този договор било погасено частично със сумата 8 455.08 лв. /платена авансово/ и сумата 14 000 лв. платена по банков път на 25.10.2013 г., като ответника по този договор е останал задължен за плащане на сумата от 24 723.04 лв., част от който остатък, в размер на 8 328.88 лв., е исковата претенция.

От заключението на вещото лице, се установява, че счетоводните книги на ищцовото дружество са водени редовно. При изготвяне на експертизата вещото лице не е могло да осъществи контакт с ответника, поради което проверка в счетоводното не е извършил. Процесната фактура № 81/15.10.2013 г. е осчетоводена при ищеца, като вземане. Към датата на исковата молба задължението, в това число и претендираните лихви за периода 01.11.2013 г. до 16.12.2015 г. са в претендираните размери: 8 328.88 лв. главница и 1 778.07 лева лихва

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените осъдителни искове са: чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, разгледани по същество са и основателни.

Относно обуславящият иск по чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. В тази връзка е поставено задача на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, в която вещото лице е дало заключение, че фактура № 81/15.10.2013 г., е редовно осчетоводена при ищцовото дружество. С оглед редовното осчетоводяване на задължението на ответника към ищеца по процесната фактура по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни правоотношения – твърдените от ищеца сделки, по силата на които ответникът е приел извършените в негова полза доставки на продадените му стоки, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати дължимата по тях продажна цена. Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадената от ищеца фактура № 81/15.10.2013 г. Нещо повече с отговора на исковата молба ответникът признава дължимостта на тази искова претенция изцяло, както по основание, така и по размер.

Относно обусловения иск по чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ когато не е договорено друго, плащането на стоката по търговска сделка се дължи от момента на предявяването й, като този факт се удостоверява от издадените двустранни данъчни фактури. След като не е изпълнил в срок задължението си за плащане на цената в срок ответникът-купувач е изпаднал в забава /чл. 84 ал. 1 ЗЗД/ и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от издаване на фактурата до предявяване на иска. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона, с цел да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Съобразно това разграничение при наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след това главницата. Именно в този случай приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Но задължението за плащане на определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на кредитора. При неточно изпълнение за длъжника съществува риск кредиторът да претендира заплащане и на вреди, но липсва определеност на размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на забавата. В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение. Тя се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Следователно, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД - когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, първо се погасява главницата като най – обременителното за него задължение /вж решение № 111/27.10.2009 год. на ВКС по т.д. № 296/2009 год., I т.о., ТК, постановено по чл. 291, т. 1 ГПК.

От заключението на в.л. В., се установява, че към настоящия момент, дължима е останала и претенцията за мораторна лихва, като общият й размер по двете фактури възлиза на 1 778.07 лева, като ищеца претендира лихва в размер на 1752.58 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца мораторна лихва върху главницата в претендирания размер.

Относно разноските:

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по исковото и обезпечително производство, в общ размер на 2 202.85 лева, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда „СМРМТ Инвест“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба 2“, бл. 257, вх. Б, ет. 5, ап. 41, да плати на „Сортови семена 69“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Климент Охридски“ № 35, вх. 1, ап. 17, сумата 8 328.88 лева /осем хиляди триста двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща стойност на получени стоки по фактура № 81/15.10.2013 г., на основание чл. 327, ал. 1 чл. 318 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 16.12.2015 г. до окончателното плащане.

Осъжда „СМРМТ Инвест“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба 2“, бл. 257, вх. Б, ет. 5, ап. 41, да плати на „Сортови семена 69“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Климент Охридски“ № 35, вх. 1, ап. 17, сумата 1 752.58 лева /хиляда седемстотин петдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение, в размер на законната лихва върху главно парично задължение, за периода от падежа на фактурата - 01.11.2013 г. до 16.12.2015 г. – датата на депозиране на исковата молба, на основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Осъжда „СМРМТ Инвест“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба 2“, бл. 257, вх. Б, ет. 5, ап. 41, да плати на „Сортови семена 69“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Климент Охридски“, № 35, вх. 1, ап. 17, сумата 2 202.85 лева /две хиляди двеста и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, обезпечителното и изпълнителното производство, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: