Р Е Ш
Е Н И Е
237/24.3.2016г.
Шуменски районен съд, в публично
заседание на осемнадесети февруари ,
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Зара Иванова
при секретаря: А.П. , като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3362 по описа
за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 143 ал.2
от и чл.149 от СК
Депозирана е
искова молба от С.К.Д. ,
ЕГН:********** , адрес *** , действаща като майка и законен представител на
малолетното си дете С.П.М. , ЕГН:********** , съдебен адрес ***-13 , офис 18
срещу П. В.М. , ЕГН:********** , адрес ***
, в която посочва , че ответникът е баща
на детето С.П.М. , ЕГН:**********. С
бащата нямат сключен граждански брак , от месец август 2013г. живеят във
фактическа раздяла . Детето живее при майка си , която полага всички грижи за
него . Бащата не дава никакви средства за издръжка на детето , нито в пари ,
нито в натура и по никакъв начин не помага в неговото отглеждане , от
фактическата раздяла , до настоящият момент . Детето е почти на 4 години и 10
месеца , здраво и жизнено дете . Посещава целодневна детска градина , развива
се добре и е любознателна , като
посещава и допълнителни занимания -
английски език и танци . Освен ежемесечната такса от 45 лева месечно , допълнително е необходимо
да се заплаща и за извънкласните занимания
. Тези разходи се поемат изцяло от майката ,както и такива за облекло , храна и всички
други битови нужди . Бащата по никакъв начин не помага при задоволяване на тези
нужди . Майката получава месечно възнаграждение от 360 лева , което не е
достатъчно за задоволяване на нуждите на детето . Бащата е в трудоспособна
възраст , но не и известно дали работи
по трудов договор . Известно и е , че извършва ремонт на автомобили , но не
знае дали има официално доходи от тази дейност . Съобразно изложеното моли да
бъде постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплаща на детето , чрез нея като майка и законен представител , месечна
издръжка от 130 лв. , считано от 16.12.2014г. , ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска , както и направените деловодни разноски .
В отговора по чл.130 от ГПК , ответникът
оспорва иска по размер . Заявява , че е в състояние да заплаща месечна издръжка
в минимален размер . Твърди , че не получава доходи , живее при родителите си и не е в състояние
да осигурява много средства за издръжка . Знае , че е длъжен на детето си
. Когато детето е при него , лишавайки
себе си и родителите си се опитва да задоволи нуждите на детето . Първите 7-8 месеца след раздялата осигурявал
, понеже имал възможност в пъти повече от месечните разходи на детето , но
спрял да дава средства , защото разбрал , че те не отиват по предназначение .
Когато в миналото е имал , имало е детето му . Винаги му е купувал подаръци ,
дори и да е нямал пари , вземал е назаем и е купувал на детето . Преди известен период вземал детето при себе
си през почивните дни , но забелязал , че то се настройва срещу него , че на
село има „чудовища“ , при което то не искало да остава вече и бил принуден
посреднощ да го връща при баба му . Това продължило 5-6 уикенда , затова
престанал да го взема с преспиване . Оспорва иска за минало време , т.к. в него период , макар и малък е
изпълнявал задължението си да осигурява издръжка . В открито съдебно заседание
заявява , че може да плаща издръжка за в бъдеще , в размер на 100 лева .
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в съвкупност, съдът
възприе следното:
От Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за
раждане № ***. на Община Шумен се доказва , че страните са родители на детето С.П.М. , ЕГН:********** . Между страните не е спорно , че от месец август 2013г. , не живеят заедно , като
от момента на раздялата детето живее е при майка си , която полага
непосредствени грижи за него .
И за двамата родители не са
налице доказателства удостоверяващи реализирани доходи , но са в трудоспособна
възраст и съдът приема , че са в състояние да реализират поне минималната за
страната работна заплата , която към момента е 420 лева . Следва да се отбележи
, че по делото са представени доказателства , че към датата на последното
съдебно заседание ищцата е била бременна в 7-8 лунарен месец , което води до
вероятност в определен период от време да липсва обективна възможност да полага
труд. Не изяснен статутът на майката – ще получава ли обезщетение за отпуск по
майчинство или др. доходи . Ищцата твърди , че ответникът извършва
трудова дейност , работи „на частно“ и
получава нерегламентирани доходи за това . В показанията на разпитания по
делото свидетел М. И. се
съдържат подобни твърдения . Тя заявява , че ответникът извършва ремонт на
автомобили срещу възнаграждение . Доколкото в показанията не се съдържат
конкретни параметри за реализирани
доходи от ответника , съдът поддържа становището си , че той получава минимална
работна заплата . Именно във връзка с доходите му следва де коментира и
възражението му , че помага финансово на майка си . Това обстоятелство е недоказано
, но дори и да се
приеме , че родителят на ответника има нужда от издръжка и такава се
предоставя от него , същото е
ирелевантно , т.к. задължението на родителите да издържат децата си е от по –
преден ред , отколкото задължението да издържат своите възходящи (родители),
съгласно разпоредбата на чл.141 СК.
В този смисъл издръжката на възходящите , доколкото е от последващ ред , и дори
да се установи , че се дава , не следва да се приспада от дохода на
алиментно задължените родители (ППВС №5/16.11.1070г. ). Не се твърди , съответно не се доказва , че ответникът
има други алиментни задължения . Както беше посочено по-горе , към датата на
последното съдебно заседание на ищцата е предстояло раждане на второто и дете .
От друга страна детето е на
възраст 5 години , необходими са му
парични средства за задоволяване на обичайни нужди – храна , облекло ,
отопление и др. Необходими са и средства
за заплащане на такса за посещаване на
„Детска градина „ , както и за извънучилищни занимания – изучаване на аглийски
език и посещаване на школа по народни танци .
Отчитайки изложените по-горе , приети за
установени обстоятелства и разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК, според която размерът
на издръжката се определя от кумулативната наличност на две предпоставки,
а именно- нуждите на детето и възможностите на родител , съдът счита , че общият размер на издръжката следва да
е 200 лева , от които 130 лева да се заплащат от бащата и 70 лева от майката , която полага
непосредствени грижи за детето . В този
размер следва да е издръжката за минало време , за периода от 16.12.2014г до датата на подаване на исковата молба –
16.12.2015г. Между страните не е спорно
, че не живеят заедно от месец
август 2013г. , но ответникът възразява , че в периода на раздялата е предоставял различни суми за издръжка на детето . Тези възражения освен , се опровергават от
показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели , които единодушно и
непротиворечиво заявяват , че ответникът не е предоставял средства за издръжка . Посочените от съда
обстоятелства имащи значение за определяне на издръжката за бъдеще време са
релевантни и по отношение на издръжката
за минал период , ето защо приема , че дължимият и от ответника размер е 130
лева , следователно исковете по
основание чл.143 и чл.149 от СК се явяват изцяло основателни .
На
основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса
върху присъдения размер на издръжката за минало и бъдеще време в размер на 187,20
лева.
На
основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни
разноски в размер на 200 лева
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. В.М. , ЕГН:********** ,
адрес *** , да заплаща на малолетното си дете С.П.М.
, ЕГН:********** , чрез неговата майка и законен представител С.К.Д.
, ЕГН:********** , адрес *** , съдебен
адрес *** , офис 18, месечна издръжка в размер на 130 (сто и тридесет лева ) , лева , считано от 16.12.2014г. , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА П. В.М. , ЕГН:********** да заплати в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС ,
сумата 187,20 ( сто осемдесет и седем лева и
двадесет ст. ) лв. - държавна такса върху уважения размер на
издръжката .
ОСЪЖДА П. В.М. , ЕГН:********** да заплати на С.К.Д.
, ЕГН:********** сумата 200 (двеста)
лева – деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните .
СЪДИЯ: