Р Е Ш Е Н И Е

161/2.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На десети февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор: П.Вълчев

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3363 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19 от Закона за гражданската регистрация.

В молбата си до съда молителката – Р.Р.А., с ЕГН********** твърди, че е българска гражданка и че в документите си за самоличност и в съответните регистри е записана с имената Р.Р.А.. В същото време на 29.08.2015 год. сключила граждански брак в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия с лице на име Г. О., който бил от турски произход, но живеел трайно във Великобритания. При сключването на гражданския брак заявила, че желае да приеме фамилното име на своя съпруг, но й било отказано, като твърди, че й било заявено, че английското законодателство не позволява подобна смяна на име. В молбата излага, че използването на фамилно име, различно от това на съпруга й й създавало редица неудобства, както в семейството, така също и в осъществяваните от нея контакти. В тази връзка пред нотариус в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия заявила, че се отказва от носенето на предбрачното си фамилно име и че за в бъдеще ще се представя с фамилното име О.. С това фамилно име фигурира в издаденото й свидетелство за управление на МПС. Твърди, че желае за в бъдеще да се води с фамилното име на своя съпруг. Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на фамилното й име от А. на О..

В съдебно заседание молителката не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.К.Д. от ШАК, който поддържа молбата на изложените в нея основания.

За Община Шумен, редовно призовани не се явява представител и не изразява становище по молбата.

За Община Варна, редовно призовани не се явява представител и не изразява становище по молбата.

Представителят на ШРП заявява, че не познава законодателството на Обединено Кралство Великобритания и не може да изрази становище по основателността на молбата.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката е родена на *** год. в гр.Варна, като в акта за раждане № I-2821 21.11.1979 год. била записана с имената Р.Р.А.. Към настоящия момент живее и работи в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия. На 29.08.2015 год. сключила граждански брак с лицето Г. О.. Тъй като при сключване на брака не й било позволено да промени фамилното си име, впоследствие пред нотариус в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия заявила, че се отказва от носенето на предбрачното си фамилно име и че за в бъдеще ще се представя с фамилното име О.. С това фамилно име впоследствие фигурира в издаденото й свидетелство за управление на МПС. Именно с това име се представяла пред всички свои приятели, близки и колеги. След регистрация на сключения брак в Община Шумен й било издадено Удостоверение за сключен граждански брак №8351150463 от 06.10.2015 год.

Молителката не е осъждана, срещу нея няма образувани наказателни производства, налагани са й били принудителни административни мерки по ЗБДС, но преди повече от шест години.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото гласни доказателства чрез разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. М. Х. и С. А. Х., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за сключен граждански брак №8351150463/06.10.2015 год., Ксерокопие на лична карта, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Официален документ за промяна на име, ведно с легален превод на български език, Свидетелство за управление на МПС, ведно с превод на български език, Служебна бележка рег.№1923/23.12.2015 год. от ОСО в ОП-Шумен, Справка за съдимост, Служебна бележка рег.№2070/22.12.2015 год. от НСС, Писмо УРИ№372000-22804/30.12.2015 год. на ОД на МВР-гр.Шумен, Вносна бележка за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в акта си за раждане молителката е записана с фамилното име А.. В същото време от материалите по делото, от изявлението на молителя в исковата молба и от разпита на свидетелите Н. М. Х. и С. А. Х. се установява, че същата след сключване на гражданския брак с лицето Г. О. се е представяла в обществото и в своите социални контакти с фамилното име на съпруга си. С това име е станала известна сред своите роднини, приятели и колеги. Предприела е и необходимите според законодателството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия действия по промяна на фамилното си име, като пред нотариус е заявила, че се отказва от предбрачното си фамилно име и за в бъдеще ще се представя и ще използва фамилното име на своя съпруг. С това име молителката фигурира в издаденото й в Обединеното Кралство свидетелство за управление на МПС. Това е името, което заявява, че желае да носи и за в бъдеще. В същото време обаче в издаденото й в Република България Удостоверение за граждански брак е записана с предбрачното си фамилно име, което разминаване би довело до редица недоразумения и неудобства, както в осъществяваните от нея социални контакти, така също и във взаимоотношенията й с нейните близки, приятели и колеги. Както става ясно от разпита на свидетелите Н. М. Х. и С. А. Х. използването на сегашното й фамилно име й носи неудобства и проблеми със семейството на съпруга й, доколкото етническите и национални традиции на етноса, към който те принадлежат повеляват съпругата след сключване на граждански брак да носи фамилията на своя съпруг.

Съдът, след запознаване със законодателството на Обединеното Кралство установи, че разпоредбите на същото не предвиждат процедура за промяна на брачното име при сключване на граждански брак. Това обстоятелство се явява отрицателен факт, който не може да бъде пряко доказан, а може да се установи след установяване на нормативната уредба при сключване на брак, както и уредбата при упражняване на личното право за промяна на име. С оглед обстоятелството, че по законите на Обединеното Кралство няма изрична нормативна уредба, която да урежда промяната на име в момента на сключване на брака, към момента на сключване на същия молителката не е могла по надлежен начин пред органа по гражданско състояние да промени своето фамилно име. Нормативният акт, уреждащ сключването на брак на територията на Обединеното Кралство, който е бил действащ към момента на сключване на брака между молителката и съпруга й е Закон за брака от 1994 г. – (Marriage Act 1994), който не съдържа норми относно фамилното име на съпрузите след сключване на брака. В същото време законодателството на Обединеното Кралство не предвижда конкретни норми, регламентиращи промяната на името на един гражданин, но същата е допустима, по силата на процедура наречена "Deed poll". При изпълнение на същата не се предвижда контакт с официална държавна институция, а се изисква единствено писменото изразяване на волята на гражданина за промяна на името му, каквото изявление молителката е направила пред Нотариус.

С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на сключване на брака молителката и съпруга и не са имали правната възможност да заявят пред официалните власти в Обединеното Кралство правновалидното си желание за промяна на фамилното име на молителката с това на нейния съпруг. В същото време обаче бракът на молителката е бил регистриран в Република България, съгласно изискването на чл.70 и сл. от ЗГР. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че националното ни законодателство и по-конкретно разпоредбата на чл.12 от СК въвежда задължително изискване при съставяне на акта за сключване на граждански брак всеки един от съпрузите да заяви дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга към своето. Т.е. посочената разпоредба показва, че спорен националното ни законодателство приемането на фамилното име на съпруга след брака е не само право на всеки един от съпрузите, но въвежда задължение изборът на лицето в този смисъл да бъде изрично заявен пред длъжностното лице по предвидения в закона ред Липсата на подобна правна фигура в нормативната уредба на Обединеното Кралство, нормата на чл. 79, ал.1 от КМЧП, чл. 14, ал.2 от ЗГР, както и нормата на чл. 53, т.5 от ЗГР, водят до обоснованото заключение, че молителката в качеството и на българска гражданка при сключването на брак със съпруга си, е била препятствана да упражни признатото й от законодателството на Република България право и да промени фамилното си име, като приеме фамилното име на своя съпруг.

При преценка на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР съдът съобрази обстоятелството, че в законодателството не се съдържа легална дефиниция на това понятие. В същото време обаче константната съдебна практика определя като „важни обстоятелства“ по смисъла вложен в нормата на чл.19, ал.1 от ЗГР тези, които са лично и обществено значими, като например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. В този смисъл е Решение №507 от 22.10.2010 год. на ВКС по гр.д. №227/2010 год., III г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Поради изложените причини използването на фамилното име, с което молителката е записана в акта за сключен граждански брак, доколкото същото се различава от фамилното име, с което е известна сред своите близки, познати и роднини, което същата е избрала да носи и с което фигурира в част от документите си за самоличност, за в бъдеще би й създало редица затруднения в осъществяваните от нея лични и социални контакти. Това са важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяна на фамилното име на молителката от А. на О..

Водим от горното, на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 от ЗГР, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена ПРОМЯНА на фамилното име на Р.Р.А., с ЕГН**********, родена на *** год. в гр.Варна, с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, като след промяната същата следва да носи фамилното име О..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Община Шумен и Община Варна за извършване на отбелязване в регистрите на населението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: