Р Е Ш Е Н И Е

40/20.1.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3366 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.Р.В., ЕГН********** и С.А.В., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие, бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение, относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителите в съдебно заседание се явяват лично и с упълномощен представител – адв. Р.М.. Поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.50 от СК. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите В.В. и С.В. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 07.07.2003г. в гр. Ш., за което бил издаден Акт за граждански брак №166/07.07.2003 год. От брака си имали родени две деца – Т. В. Р., ЕГН**********, пълнолетна към настоящият момент и Р. В. Р., ЕГН**********. От известно време се убедили, че повече не можели да живеят като съпрузи, поради което непоколебимо и сериозно решили бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак от 07.07.2003г., заверено копие на удостоверение за раждане, издаден въз основа на а Акт за раждане № 321/11.03.1996г., оригинал на удостоверение за сключен граждански брак от 07.07.2003г., издаден въз основа на акт за граждански брак № 166/07.07.2003г., заверено копие удостоверение за раждане от ***г. на Р. В. Р., издадено въз основа на Акт за раждане № 1306/28.11.2003 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в молбата, така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето,ползването на семейното жилище, както и издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл, съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В.В. и С.В., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото е внесена изцяло определената от съда държавна такса в размер на 40 лева, поради което не се налага доплащане.

Молителят дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 144.00 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.Р.В., ЕГН********** и С.А.В., ЕГН********** , двамата с постоянен адрес *** сключен с Акт за граждански брак №166/07.07.2003 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Р.В., ЕГН********** и С.А.В., ЕГН**********, споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – Р. В. Р., ЕГН**********. за в бъдеще ще бъде при майката – С.А.В.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете – Р. В.Р., ЕГН**********. се предоставят на майката С.А.В. като бащата В.Р.В. има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца и двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в годишен платен отпуск, както и половината от Коледната и Великденската ваканции.

ІІІ. Бащата В.Р.В., се задължава да заплаща месечна издръжка за детето Р. В. Р., ЕГН**********. в размер на 200.00 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение,платима до пето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се в гр.Ш., ул. „К. П.“ №2 занапред ще се ползва от С.А.В. и детето Р. В. Р., ЕГН**********.

V. След прекратяване на брака молителката С.А.В., запазва брачното си фамилно име В..

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА В.Р.В., ЕГН********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 144.00 лева /сто четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: