Р Е Ш Е Н И Е

 

220/21.3.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На петнадесети март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Пл. Недялкова

Секретар:Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3396 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.144 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т.  Д.Г., ЕГН********** ***, съдебен адрес:*** офис 1, адв. С. Г. срещу Д.В.Г., ЕГН********** ***.

Ищцата твърди, че ответникът е нейн баща. Сочи, че с решение №736/07.10.2008г. по гр.д. №3265/2007г. по описа на ШРС ответникът бил осъден  да й заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева. С решение по гр.д. №2125/2001г. на ШРС размерът на присъдената издръжка бил увеличен на 80 лева. Посочва, че към настоящият момент е пълнолетна, но е  ученичка в 12 клас в Професионална гимназия по икономика, гр.Ш.. В исковата молба излага, че не разполага със собствено имущество и няма други доходи, от които да си осигурява необходимите средства за издръжка. Единствено майка й  полага грижи за нея и й осигурявала необходимите средства. Разходите й за издръжка се увеличили значително. Заявява, че тази година е абитуриент и кандидат студент, поради което ще са й необходими допълнителни средства  за абитуриентската вечер, както и за допълнителна подготовка. В същото време сочи, че ответникът е работоспособен, в трудоспособна възраст и би могъл да реализира  средния за страната доход. Няма други алиментни задължения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и направените по делото разноски. 

В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Явява се  упълномощен представител – адв.С. Г.от ШАК, която поддържа изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответникът не е бил депозиран писмен отговор.  

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. 

От страна на процесуалният представител на ищцата е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 21.12.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: заверено копие на удостоверение за раждане, заверено копие на решение по гр.д.№3265/2007г. на ШРС, удостоверение  издадено от ПГИ- гр.Шумен, гр.д. №2125/2011г. на ШРС, счита така предявения иск за  вероятно основателен по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същия следва да бъде уважен в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължащата се държавна такса в размер на 216 лева.

Искането на ищцата  да й бъдат присъдени  направените по делото разноски е неоснователно, доколкото по делото няма доказателства за направени такива.

 Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН********** *** да заплаща месечна издръжка на пълнолетното си дете Т.  Д.Г., ЕГН********** в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 21.12.2015г. платима до първо число от месеца, за който се отнася до настъпване на законни причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 216 лева /двеста и шестнадесет лева/,  представляваща държавна такса по делото.

            Решението не подлежи на обжалване. 

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: