Р Е Ш Е Н И Е

782/9.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3398 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.441 от ГПК, във връзка с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, както и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод първоначално съединени в условията на кумулативност искове предявени от Р.А.Г. с ЕГН ********** *** срещу ЧСИ Я.Й.Б. вписан под рег.№ 775 в Камарата на ЧСИ с адрес гр.***** с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 793.11 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Предявява се и претенция за заплащане на мораторната лихва върху сумата, считано от февруари 2015г. до датата на предявяване на исковата молба.

В исковата си молба ищецът сочи, че бил длъжник по изп.д. № 20127750400035 по описа на ЧСИ Я.Б., като изпълнителните действия срещу него започнали с отправяне на покана за доброволно изпълнение. Предвид неправилното определяне на сумата в доброволната покана, ищецът направил възражение, като ЧСИ приел същото за основателно и редуцирал размера от 3 136.23 лв. на 2 269.39 лв. Тъй като за Г. било невъзможно да заплати сумата, бил извършен опис на 1/3 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 31, находящ се на шести етаж, вх.2 в гр.***** и 1/3 ид.ч. от апартамент № 32, находящ се на шести етаж, вх.2 в гр.*****. Първия от описаните недвижими имоти бил изнесен на публична продан, като стойността му била определена на 7 488 лв. Имотът бил продаден на трето лице за сумата 7490 лв., за което бил съставен Протокол от 14.10.2014г. Поради разликата между достигнатата продажна цена на имота и дължимата по изпълнителното дело сума за ЧСИ възникнало задължение да възстанови тази разлика на ищеца. Ищецът поискал сумата от ответника, но последния му казал, че нищо не му дължи. Поради това и за него възниквал правен интерес от водене на настоящото производство. Моли съда да му присъди сумата от 4 793.11 лв., представляваща стойността, с която ЧСИ се обогатил неоснователно за сметка на длъжника, а при условията на алтернативност да му бъде присъдена същата сума, като обезщетение на вредите настъпили от неправомерната дейност на ЧСИ.

Съдът е обездвижил исковата молба и е дал точни и конкретни указания на ищеца за изправяне на нередовностите, поради наличие на противоречия в обстоятелствена част и петитум. В уточняваща искова молба (стр. 25 от делото), ищецът конкретизира, че неправилно е формулирал петитума на първоначалната и всъщност предявява иск за сумата от 4 793.11 лв., съставляваща обезщетение за причинена от ЧСИ имуществена вреда при изпълнение на дейността му, ведно със законната лихва върху сумата, както и иск за лихва върху сумата в размер на 421.38 лв., считано от 10.02.2015г. до 22.12.2015г. – деня на завеждане на исковата молба в съда.

В законоустановения срок за писмен отговор ответника депозира такъв. Счита исковете за изцяло неоснователни, като излага подробни мотиви за това. Твърди, че в изпълнителното производство, в качеството им на взискатели били присъединени Община Шумен и НАП. Сумата от продажбата на имота обаче не стигала, за да се изплати дълга на ищеца изцяло, поради което на същия не му е върната разликата, поради липсата на такава. Моли се в заключение да се отхвърлят исковете, като неоснователни и му се присъдят съдебните разноски.

Ищеца не се явява лично, за него се явява процесуален представител – адв. Т.И. от ШАК. В първото по делото заседание (стр.138 от делото), преди извършване на доклада по чл.146 от ГПК, ищецът уточнява, че конкретните действия на ответника, с които е увредил Г. са както непривеждането на разликата от продажната цена по сметката на ищеца, така и извършването на множество изпълнителни действия, които били без краен резултат, но за които били начислени и заплатени от страна на ищеца такси. Поради тази причина дълга на ищеца нараснал от близо 3000 лв. до много големи размери. Горното се потвърждавало и от наложените на ЧСИ наказания, както и от отговора на Омбудсмана на РБ във връзка с подадена на Г. жалба. В последното по делото заседание се прави искане за допускане на изменение на иска по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, чрез увеличаване на размера му от първоначално предявения 4 793.11 лв. на 7 490 лв. В съдебните прения се представят изготвени писмени бележки, където се излагат подробни доводи за основателността на исковете.

Ответника, редовно призован се явява лично, като за него се явява адв. С.Б. от ШАК, която моли за отхвърляне на исковете, като се поддържа писмения отговор. В съдебните прения и в представените писмени бележки се излагат мотиви за това. Моли се присъждане на разноските.

Съдът е допуснал изменение на иска по чл.74 от ЗЧСИ на основание чл.214 от ГПК, чрез увеличаването му от първоначално предявения размер от 4 793.11 лв. на 7 490 лв.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2012г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 431/2012г. по описа на РС – гр. Шумен, с който ищеца Р.А.Г. и Н.Р. Г. (негов син) били осъдени да заплатят солидарно на „МКБ Юнионбанк“ АД сумата от 623.26 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сумата от 37.64 евро просрочена лихва считано от 09.08.2011г. до 05.01.2012г., сумата от 69.91 евро просрочена наказателна лихва считано от 01.03.2011г. до 07.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 128.59 лв.

Въз основа на изпълнителния лист на 27.02.2012г. било образувано изпълнително дело № 20127750400035 по описа на ЧСИ Я.Б.. По делото било извършено имуществено проучване на длъжниците, като били изпратени писма до НАП и Община Шумен. На 13.03.2012г. по изпълнителното дело постъпило Удостоверение от НАП за наличие на публични задължения на ищеца към държавата, като ЧСИ служебно присъединил в производството като взискател държавата. Били наложени запори на МПС – та, собственост на Н. Г., както и на лек автомобил собственост на ищеца (том I, стр.62, от изп.д.№ 35/2012г.). Били извършени и възбрани на недвижими имоти, собственост на ищеца, а именно 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.658.272.3.31, находящ се на адрес гр.*****, вх.2, ет.6, ап.31 и 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.658.272.3.32, находящ се на адрес гр.*****, вх.2, ет.6, ап.32, като възбраните били вписани в Служба по вписвания на 14.08.2012г.

На 26.02.2014г. била връчена лично на ищеца Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 35/2012г., като в нея било вписано, че общото задължение на лицето възлизало на 3 136.23 лв. и че били възложени запори на движими вещи и възбрани на недвижими вещи, собственост на ищеца. На 28.02.2014г. ищецът възразил, че сумата посочена в поканата за изпълнение била грешно посочена и молил тази грешка да бъде поправена. Посочил, че не притежава запорираното МПС, както и че притежава идеални части от възбранените имоти, като в единия живее със семейството си, а в другия живеят неговите братя със семействата си.

По изпълнителното дело бил извършен опис и на двата имота, от които длъжника притежавал идеални части, за което бил съставен Протокол от 12.03.2014г. Съобщението за извършване на опис на вещите било връчено чрез залепване на съобщение на основание чл.47 от ГПК. Насрочена била публична продан на идеалните части на единия от описаните имоти, а именно апартамент № 31, с Обявление от 25.03.2014г. (стр.136 от изп.д.) при начална цена от 16 666 лв., като същото било съобщено на длъжниците и третите лица – съсобственици на имота. Поради неявяването на купувач била насрочена и втора публична продан с начална цена 13 333 лв., като отново било констатирано, че нямало наддавателни предложения по насрочената публична продан. Междувременно по делото като взискател била конституирана „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като правоприемник на „Юнионбанк“. Като взискател била присъединена и Община Шумен, поради наличието на задължения на ищеца от неплатени данъци и такси към Общината – стр.209 от изп.д. Видно от молба от взискателя „Първа Инвестиционна Банка“ АД, същия искал насрочването на нова публична продан, като началната цена била 11 700 лв., като отново не се явили купувачи. Отново по молба на взискателя била насрочена публична продан за цена 7 488 лв. за дата 14.10.2014г. Проданта била извършена и с Протокол от 14.10.2014г. за купувач бил обявен явилия се единствен участник (стр.319, том III от изп.д.), който предложил 7 490 лв. Постановлението за възлагане на имота било връчено на длъжниците по делото със съобщение лично чрез Р.Г. на 24.10.2014г., като било разяснено че имат едноседмичен срок за обжалване. На 12.11.2014г., 24.11.2014г. и 27.11.2014г. били депозирани жалби на ищеца (стр.503, том IV от изп.д.).

Междувременно върху вземането на ищеца Г. бил наложен запор от ЧСИ Я.Д. във връзка с образувано изп.д. със взискател „Водоснабдяване и канализация Шумен“ в размер на 644.20 лв. изчислена към 17.11.2014г.

На 03.12.2014г. бил изготвен Протокол за разпределение на постъпилата сума от 7 490 лв. от продажбата на имота (стр.467, том III от изп.д.), като на взискателя „Първа Инвестиционна Банка“ АД били разпределени 3 440.97 лв., а дължимите на ЧСИ такси и разноски били в размер на 1 000.97 лв., като остатъка след разпределението бил в размер на 3 048.06 лв. От тази сума били погасени изцяло вземанията на Община Шумен от Р.Г. в размер на 2 277.69 лв. и вземанията на НАП в размер на 580.46 лв., като остатъка от 189.91 лв. били разпределени за вземания за лихви на банката. Остатъка от вземанията за погасяване на „Първа Инвестиционна Банка“ АД били 20.44 лв. за лихви и 1 218.99 лв. главница, ведно със законната лихва до изплащане на задължението.

Във връзка със съобщаване на ищеца за извършения Протокол за разпределение на сумите същия не бил открит на адреса по делото, като бил уведомен по телефона.

На 23.02.2015г. постъпило Заявление от лице, което заявява, че ще получава съобщения и призовки от името на Р.Г. (стр.480).

Ищеца депозирал жалба до Омбудсмана на РБ срещу действията на ЧСИ. Във връзка с извършена проверка от Инспектората към Министерство на правосъдието било образувано дисциплинарно дело № 10/2015г. по описа на КЧСИ. Дисциплинарното производство приключило с постановяване на Решение на дисциплинарната комисия при КЧСИ от 20.08.2015г. (стр.692, том V от изп.д).

По делото е налично и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.09.2015г. по повод жалба на Ю.М.К., живееща на семейни начала с Р.Г. с твърденето, че са извършени елементите на състав на чл.282 от НК.

На 12.10.2015г. постъпила молба от длъжника Г., в която моли да му бъдат дадени копия на протоколите и сметката за разпределение на постъпилата по делото сума, като остатъка бъде приведен на посочена от него банкова сметка.

***.01.2016г. от взискателя по делото „Първа Инвестиционна Банка“ АД е удостоверено, че остатъка от дълга по изпълнителното дело на длъжниците било както следва – 208.65 евро, 13.01 евро и съдебни разноски в размер на 107.01 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-счетоводна и допълнителна експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните. Съдът кредитира представените заключения, като обосновани, компетентни и пълно дадени. Видно от заключението по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, размера на задължението на Р.Г. към дата 19.02.2014г. било общо 3 136.23 лв. Към датата на извършване на публичната продан ( 14.10.2014г.) размера на задължението било общо 8 054.73 лв., а към момента на разпределение на сумата (03.12.2014г.) възлизало на 9 673.99 лв. Лицето оставало задължено след направеното разпределение за сума от 2 183.99 лв., а към момента на водене на настоящото производство сумата била в размер на 2 306.56 лв. Таксите заплатени от ищеца били в размер на 4 556.88 лв. (към дата 21.03.2016г.) Вещото лице заключава, че цялата постъпила по изпълнителното дело сума в размер на 8 510.73 лв. ( в която се включвали 7 490 лв. от публичната продан на имота и 1 020.73 лв. платени от другия длъжник Н.Р. Г.) била разпределена както следва: 2 858.15 лв. публични задължения на ищеца, 5 462.67 лв. разноски и такси на ЧСИ и 189.91 лв. лихви към „ПИБ“ АД, като непогасения остатък към 21.03.2016г. бил в размер на 2306.56 лв. така също нямало налице разлика между постъпилата сума от една страна и изплатената на ЧСИ и на взискателя сума. Видно от заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е, че размера на платените от взискателя такси възлизал на 4 212.60 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства.

По допустимостта на исковете: В случая са налице абсолютните положителни предпоставки за завеждане на иска, като липсват отрицателни такива. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) пасивно легитимирани да отговарят са длъжностите лице, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при или по повод на тази дейност. Поради това предявения иск по чл.74 от ЗЧСИ и акцесорния по чл.86 от ЗЗД са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на иска по чл.74 от ЗЧСИ: В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за претъпени от него имуществени вреди в размер на 7 490 лв., причинени от противоправното поведение на ответника като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело, по което ищецът е длъжник. Сочените от ищеца противоправни действия извършени от ответника са: непредаване на сума, представляваща разлика в цената, за която имотът собственост на ищеца е продаден на публична продан и дължимата от ищеца сума по изпълнителното дело, както и извършване на множество изпълнителни действия (запори и възбрани), при които били начислявани такси, които обаче не довели до реално удовлетворяване на взискателите и от които за ищеца произтекли имуществени вреди. Едва в хода на съдебните прения и в представените писмени бележки от страна на ищеца се навеждат нови факти, на които основава исковите си претенции - извършването на публична продан на несеквестеруем имот, от което произтекла увреда за ищеца, както и извършване на действия след като изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено от ЧСИ (опит за такова твърдение е направен в първото по делото заседание). Основанието на иска обаче са фактите, на които се позовава ищеца в исковата си молба (както и в уточнителните такива). Тези факти са залегнали и в доклада на съда по чл.146 от ГПК, като страните и основно ищеца не е направил искания за корекции на доклада, а е изразил становището си за инкорпориране на същия в протокола от съдебно заседание. С това предмета на делото е бил очертан и по въведените от ищеца в съдебните прения нови твърдения ответника не се е защитавал. Поради гореизложеното съдът ще извърши анализа на доказателствата по заявените от ищеца с исковата молба твърдения.

Относно предпоставките, които следва да са налице, за да се ангажира отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност е налице задължителна съдебна практика. В Решение № 264 от 08.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 474/2009г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че фактическия състав на чл.74 от ЗЧСИ обхваща няколко кумулативно дадени елемента: неправомерни действия на ЧСИ; вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител; както и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При изпълнението на тези елементи се дължи обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица на увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вредите, ако не е било налице незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В този смисъл са Решение № Решение № 120 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1123/2010г. II т.о., Решение № 281 от 10.12.2014г. по гр.д.№ 3219/2014г. III г.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК.

Съдът е разпределил доказателствената тежест и е указал същата на страните. При това ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието и на трите кумулативно посочени елемента на фактическия състав на нормата на чл.74 от ЗЧСИ. В настоящото производство не се установи съставомерността на нормата на чл.74 от ЗЧСИ, тъй като не се доказа извършването на твърдените от ищеца нарушения на процесуалните правила. Видно от изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, получената при публичната продан цена не е надвишила размера на вземането, поради което не е налице остатък, който да бъде предаден на ищеца. Дори е установено, че лицето е останало задължено към взискателя „ПИБ“АД с дълг в размер на 2 306.56 лв. към 21.03.2016г. Не е налице разлика между постъпилата сума и сумата, изплатена по делото на взискателите и на ЧСИ. Или не би могло да се ангажира отговорността на ЧСИ за твърдяното нарушение, поради липсата на първия елемент от състава на чл.74 от ЗЧСИ.

По отношение на твърдяното противоправно поведение на ЧСИ, свързано с извършването на действия, които не водели до удовлетворяване на взискателя, но за които били начислени такси и то за сметка на длъжника, съдът намира следното: Съдебния изпълнител е длъжен да проучи длъжника по изпълнителното дело и да установи какво е имуществото му. Границите на дължимата от ЧСИ грижа стигат до проверка в публичните регистри, а извън тях, доколкото има информация. Издадените от ЧСИ сметки и фактури по изпълнителното дело са в съответствие с изискванията на ЗЧСИ и Тарифата към него., като са начислявани за извършени от ЧСИ изпълнителни действия по изпълнителното дело, като са съставени в съответствие със законовите изисквания. Съгласно разясненията дадени в точка едно от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС налагането на запор или възбрана върху непотребими вещи не засяга тяхната несеквестеруемост и в този смисъл не я нарушава. Поради това извършването на действията на ЧСИ и събиране на дължими държавни такси за тези действия не са в противоречие на закона. Останалите действия, а именно продажбата на идеални части от апартамент № 31, както беше отбелязано излиза извън предмета на делото, тъй като ищецът изказва такива твърдения едва в съдебните прения, поради това и съдът не следва да се произнася по тяхната противоправност.

По отношение на кредитиране на представените по делото доказателства, а именно дисциплинарно дело № 10/2015г. срещу ЧСИ Я.Б. и кореспонденция с Омбудсман на РБ, следва да се отбележи, че описаните в тях нарушения не са предмет на настоящото производство, тъй като не са посочени като такива от ищеца нито в исковата молба, нито в последващите я уточяващи такива. Същевременно съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението по жалбата.

Поради гореизложеното не се доказа наличието на първата дадена предпоставка на чл.74 от ЗЧСИ – неправомерно поведение на ответника, частен съдебен изпълнител, поради което и иска по чл.74 от ГПК се явява неоснователен.

Предвид отхвърлянето на главния иск, то на отхвърляне ще подлежи и акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата в размер на 427.50 лв. Същевременно видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза (стр.132 от делото) вещото лице заключава, че не е налице разлика между постъпилата сума и от изплатената на ЧСИ и на взискателя, поради което не е начислена лихва.

С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 580 лв.

Водим от горното на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.А.Г. с ЕГН ********** *** искове срещу ЧСИ Я.Й.Б. вписан под рег.№ 775 в Камарата на ЧСИ с адрес гр.*****, с правно основание по по чл.441 от ГПК, във връзка с чл.74 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 490 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20127750400035 на ЧСИ Я.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2015г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва в размер на 421.38 лв., считано от 10.02.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ Я.Й.Б. разноските направени от ответника в производството в размер на 580 лв. (петстотин и осемдесет лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: