Р Е Ш Е Н И Е

810/17.11.2016г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и петнадесета година, в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №3399 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 , предл. първо от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от „ДТГ“ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** , представлявано от С.П.Д. , чрез юрисконсулт С.Т. , съдебен адрес *** срещу „Ти Би Ай Лизинг ” ЕАД, ЕИК: *** , седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, представлявано от В.А.Г., ЕГН **********, в която посочва , че през 2008 г. в качеството си на физическо лице С.И.П., ЕГН: ********** сключил с ответника договор за финансов лизинг с № ***с цел закупуване и изплащане на лек автомобил Пежо, като ответникът не му бил предоставил препис от договора. Общият размер на всички вноски на С. П. по горепосочения договори бил в размер на 50 000лв., като до настоящият момент С. П. бил платил на ответника сума в размер на общо 72 090.43 лв., с което същият е получил сума от 22 090.43 лв. без правно основание. На 21.12.2015 г. С. П. цедирал вземането си от ответника на ищеца, поради което ищецът претендиран заплащане от страна на ответника сума в размер на 1250 лв., представляваща част от пълния размер от 22 090.43 лв., която сума ответника е получил без правно основание. Претендира присъждане на разноски. В първото по делото открито съдебно заседание моли да бъде допуснато увеличаване размера на предявения иск , от частичен , до пълния размер от 11 043.44 лева , което е допуснато с Протоколно определение .

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор , към който представя писмени доказателства и прави доказателствени искания . Едновременно с отговора прави искане на негова страна , като трето лице- помагач да бъде конституирано С.И.П. , ЕГН:********** , адрес *** .

С Определение №666/09.03.2016г. посоченото лице е конституирано като помагач на страната на ответника и му е предоставен двуседмичен срок за отговор . В предоставения срок третото лице-помагач представя писмен отговор , в който заявява , че желае да встъпи като трето лице –помагач , но на страната на ищеца . С определение №1334/17.05.2016г. е отменено определението , с което на страната на ответника е конституирано третото лице – помагач С.П. и е допуснато встъпването му като трето лице-помагач , но на страната на ищеца , като му е предоставен едноседмичен срок за отговор . В предоставения му срок той представя отговор , в който заявява , че оспорва исковете .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото не е спорно и се доказва , че между ответника , като лизингодател и третото лице –помагач С.И.П. , като лизингополучател , на 31.07.2008г. е сключен Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №*** , по силата на който лизингодателят се е задължил по възлагане на лизингополучателя да придобие от трето лице , наричано „доставчик“ , конкретно посочено МПС . Уговорена е лизингова цена от 48 376,80 лева , включваща и лихва за срока на договора , в размер на 6 932,64 лева . Срокът на договора е 61 месеца , през които ежемесечно е уговорено възнаграждение за посредничество , в размер на 211,50 лева . Към Договора е изготвен погасителен план , съобразно който общо дължимата от лизингополучателя сума , включваща главница , лихва , такса обслужване , такса регистрация , ДДС , застраховка „Каско „ и „Гражданска отговорност“ , Данък МПС е в размер на 61 046,99 лева . На 17.09.2015г. е сключен Договор за прехвърляне правото на собственост на МПС , предмет на договора за лизинг . По-късно , на 21.12.2015г. лизингополучателят , сключва с ищеца Договор за цесия за вземане спрямо лизингодателя , произтичащо от Договора за лизинг , на стойност 22 090 ,43 лева , което представлява платена без основание сума .

Първото възражение на ответника е , че договора за цесия не е породил действие по отношение на него , т.к. не е изпълнено условието на чл.99 ал.4 от ЗЗД , а именно не е извършено съобщаване от цедента . Това твърдение не се оспорва от страните по Договора за цесия , не са представени и доказателства в обратен смисъл , поради което следва да се приеме за доказано , че до датата на подаване на исковата молба , ответникът не е узнал за цесията . Независимо от горното следва да се приеме , че е извършено надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането , т.к. цедентът , в качеството на страна по делото е обективирал такова съобщение в писмено становище , което е връчено на ответника . Поради горното и с оглед разпоредбата на чл.235 , ал.3 от ГПК , следва да се приеме , че е извършено надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата цесия , следователно възражението в тази насока е неоснователно .

Ответникът не оспорва , че лизингополучателят е заплатил обща сума от 72 090,43 лева , а това твърдение се потвърждава и от заключението по ССЕ , но заявява , че надвишението представлява дължими от третото лице-помагач С.И.П. , начислени съгласно чл.12 от Договора за лизинг , неустойки От представената от ВЛ Таблица за постъпили суми по банкова сметка *** , наистина е видно , че при заплащане на сумите лизингополучателят не е спазвал сроковете посочени в погасителния план , но какво е конкретното неизпълнение , точните периоди на закъсненията , съответно дължимите , съобразно договора за лизинг неустойки не е установено по делото . Доколкото платеното от лизингополучателя , надвишава сумите в погасителния план , в тежест на ответника е доказването на настъпването на обстоятелства , водещи до възникване на договорно задължение за заплащане на неустойка , т.к. именно тези обстоятелства представляват твърдяното от ответника основание за задържане на сумите . По иск по чл.55 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД , какъвто е настоящият разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът е въвел твърдение , съответно е доказал , че е платил сума , надвишаваща уговореното , а ответникът е въвел възражение , че се касае за вземане за неустойка , което е възникнало поради неизпълнение на договорно задължение на ищеца . Както обаче беше посочено , ответникът не е доказал , че са настъпили предвидените от договора обстоятелства , водещи до основание за задържане на процесната сума . Ако за допуснати от ищеца закъснения при плащане на вноските по погасителния план все пак се съдържат данни в ССЕ , за конкретния размер и конкретното основание за начисляване на неустойката е налице тотална липса на доказателства . В цитираната ССЕ е посочено , че в счетоводството на ответното дружество внесената от лизингополучателя сума е разпределена , както следва : главница 34 536,80 лева , лихви 6 932,64 лева , такса обслужване 656,20 лева , такса регистрация и др. 1 706,84 лева , ДДС 7 248,90 лева , Застраховка „Каско“ 7 609,98 лева , застраховка „Гражданска отговорност“ 803,50 лева , данък МПС 2 300 лева , неустойки 8 816,34 лева ЦРОЗ подновяване 25 лева , нотариални такси Следва да се посочи , че разпоредбата на чл.12 от Договора за лизинг съдържа множество хипотези , обуславящи възникване на задължение за заплащане на неустойка , като е налице и различие и в размера на същата . Едностранните волеизявления на лизингодателя , обективирани в Покана за изпълнение на просрочени задължения изх.№80/23.01.2013г. , Писмо до ОД на МВР , изх.№2055/06.11.2012г. , при липса на други писмени или гласни доказателства , не са в състояние да докажат настъпването на твърдените неизпълнения на договорни задължения . Въз основа на изложеното , съдът намира за неоснователно възражението на ответника , че сумата е заплатена в резултат на договорното задължение за заплащане на неустойка .

Последното възражение на ответника е , че вземането е погасено по давност . Съображенията му в тази насока са , че Договорът за лизинг е сключен през 2008г. , от когато са изтекли повече от пет години Ищецът твърди , че вземането му представлява сумата , която надвишава уговореното по Договора за лизинг. Както цесионерът , така и цедентът не оспорват , че ответникът е имал правото да получи сумата 61 046,99 лева , т.е. до момента , в който е изплатена тази сума , не се твърди съществуване на вземане по чл.55 от ЗЗД . Видно от представената справка от ВЛ , лизингополучателят е изплатил всички суми предвидени в погасителния план до 06.02.2013г. вкл. От този момент започват парични престации , които са получени от ответника , без по делото да е доказано основание за плащане . Като съобрази момента на разместване на имуществените блага , от който започва да тече и погасителната давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД и датата на завеждане на исковата молба съдът приема , че възражението е неоснователно , т.к. не са минали повече от пет години . Ако ответникът беше провел успешно доказване на твърденията си , че част от плащанията преди посочената дата представляват погашение на дължима неустойка , преценката относно началото на течението на срока на погасителната давност можеше да доведе до различни от наличните правни изводи .

Предвид всичко изложено по-горе съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1 447,39 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Лизинг ” ЕАД, ЕИК: *** , седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*** представлявано от В.А.Г., ЕГН **********, на основание чл.55 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД , да заплати на „ДТГ“ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** , представлявано от С.П.Д. , чрез юрисконсулт С.Т. , съдебен адрес *** , сумата 11 043, 44 (единадесет хиляди и четиридесет и три лева )лева , платена без основание по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №***, което вземане е прехвърлено на ответника от праводателя С.И.П. , ЕГН:********** , адрес *** , с Договор за цесия от 21.12.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015г. , до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Лизинг ” ЕАД, ЕИК: *** да заплати на „ДТГ“ ЕООД , ЕИК:*** , сумата 1 447,39 (хиляда четиристотин четиридесет иседем лева и тридесет и девет ст.) лева - деловодни разноски .

Делото е разгледано и решението постановено при участието на трето лице-помагач С.И.П. , ЕГН:********** , адрес *** , конституиран на страната на ищеца .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: