Р Е Ш Е Н И Е

 

288/12.4.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

          Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

            при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3463 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Гр.д.№ 3463/2015 г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.2 от ГПК, чл.327 от ТЗ, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Венера-96”ООД-гр.Шумен срещу “Билдинг строй експрес”ЕООД гр.Шумен. Ищецът сочи, че във връзка с облигационни отношения между търговците, ответника останал задължен по две данъчни фактури, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2862/2015г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

 В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по неоснователността на исковите претенции. Оспорва искът по основание и размер. Представените фактури не били подписани от оторизирано от управителя на дружеството лице. Оспорва твърдението за осъществена покупко-прадожба. Претендира разноски.

            От фактическа и правна страна съдът намира следното: Настоящата искова молба има за предмет установителен иск с за сумата от  1 368.18 лв., представляваща главница по договор за покупко-продажба на винкел и ламарина между страните, за което са съставени два броя фактури, приложени по делото. От приложените първични счетоводни документи съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба. Издадените от ищеца Фактура № 0000003871/15.11.2010 г. и Фактура № 0000003938/03.12.2010 били осчетоводени от ответното дружество. За установяване на размера на дължимите вземания, по делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че счетоводството на ищеца и ответника е водено редовно и която отговаря на въпросите поставени от страна на ищеца. На основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

            С оглед на така събрания доказателствен материал, съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения по доставка на стоки, а ответната не е извършила плащане по издадените фактури, съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ.

Направеното от ответника възражение по отношение на положен подпис на процесните фактури от лице, което не било оторизирано със Заповед на управителя на дружеството, което водило до извод за липса на валидни договорни отношения, съдът намира за неоснователно. С оглед на заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, установяваща осчетоводяване на фактури от ответника, приема, че поради липсата на незабавно противопоставяне ответникът е бил обвързан от фактурите по силата на чл. 301 от ТЗ.

Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ се явява основателен. Следва да бъде установено, че се дължи законната лихва върху главницата от депозиране на заявление за издаване на заповедта за изпълнение- 05.11.2015 г. до датата на заплащане на задължението.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски, съобразно списък на разноски и доказателства /държавна такса, депозит за ССЕ и адв.възнаграждение/, съобразно представения списък на разноските в размер на 285.36 лв.

           Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Венера-96“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. Симеон Велики No 2, представлявано от С. П. С. че „Билдинг строй експрес“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, местност Смесе – „Автошкола“, представлявано от Т. С. И., дължи на ищцовото дружество сумата  1 368.18 лева /хиляда триста шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/- главница по Договор за покупко-продажба на винкел и ламарина, на основание на който са издадени фактури № 0000003871/15.11.2010 г. и № 0000003938/03.12.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№2862/2015г. по описа на ШРС.

           ОСЪЖДА „Билдинг строй експрес“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, местност Смесе – „Автошкола“, представлявано от Т. С. И. да заплати на „Венера-96“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. Симеон Велики No 2, представлявано от С. П. С. сумата от 285.36 лв. /двеста осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени по настоящото дело и 177.36 лв./сто седемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ по заповедното производство деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: