420/3.6.2016г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание на двадесет и осми април ,
през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №3464 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.,
2 и 3 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба
от С.Е. Д., ЕГН: ********** *** ,
съдебен адрес ***, срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр,
София, район Студентски , ж.к.Студентски град, ул. ***, представлявано от Д.С.Д., чрез РУ
"Североизточен регион" на „Български пощи” ЕАД , в която посочва , че е работела при ответното дружество на длъжност „Пощенски
раздавач (пощальон) доставъчна дейност)“ с код по НКП 4412 3005 224-4-06-2 на
база Трудов договор № 816 от 15.07.2015 г. Със заповед № 186 от 28.10.2015 г.,
считано от 27.10.2015 г. ТПОО е прекратено на основание чл. 71, т.1 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата лично срещу подпис едва на 13.11.2015 г.
Видно от самата заповед, за причини за прекратяване на договора – нищо не се
сочи. Счита , че така извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради
следното: Първо, липсват мотиви за извършеното уволнение, видно от
текста на самата заповед. Посоченото
в самата заповед основание, а именно – чл.71, ал. 1 КТ не е основание за
прекратяване на ТД, а за неговото сключване, т.е.е за неговото възникване. Липсата на основание, както посочване
на текст по КТ за прекратяване на трудов договор, така и липсата на мотиви в
заповедта, я поставят в невъзможност да
се защити и прави издадената заповед незаконосъобразна, респ. и извършеното с
нея уволнение.Допълва , че клаузата „срок за изпитване „ е недействителна ,
защото в договора е посочено , че е сключен за „неопределено време „ . Двете
уговорки си противоречат , поради което следва да се приеме , че клаузата не следва
да се прилага . След прекратяване на
трудовото и правоотношение не е
започвала друга работа .Съобразно изложеното моли да бъде постановено
решение по силата на което да бъде отменена като незаконосъобразна процесната
заповед , да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност , както
и да и бъде присъдено обезщетение по чл.225 , ал.1 от КТ , в размер на
2 829 лева и 80 лева – обезщетение по чл.86 , ал.1 от КТ върху сумата от 2 829 лева , както и
направените деловодни разноски .
В отговора по чл.131 от ГПК
, ответникът заявява , че е оспорва исковете .Възраженията на ищцата се
основават на това, че според нея процесната заповед е издадена без да е
посочено правно основание, а също и при липса на мотиви за нейното издаване.В
случая не е спорно, че ищцата и ответното дружество са били в трудово правоотношение по силата на
Трудов договор №816/15. 07.2015 г., Неоснователно е изложеното от страна на
ищцата, че в оспорената заповед не е посочено правното й основание,
респективно, че посочената норма на чл.71, ал, 1 от КТ не е основание за
прекратяване на трудовия договор, а за неговото сключване.Счита , че прекратяването на договор със срок за
изпитване е уредено в чл.71. ал,1 от
КТ, съгласно който: „До изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие“. Неоснователно е възражението от страна на ищцата,
че липсата на мотиви в оспорената заповед води до нейната незаконосъобразност.
Договорът със срок за изпитване по чл.70, ал,1 КТ се сключва с цел да се
провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за
изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали
работата е подходяща за него (срок в полза на работника), Когато в договора не
е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл.70, ал.2 КТ се счита, че срокът
е уговорен в полза и на двете страни. В случая, в сключения с ищцата трудов
договор не е уредено в чия полза е уговорения срок за изпитване и по аргумент
от гореизложеното следва да се приеме, че срокът е уговорен в полза на двете
страни.Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК страната в чиято полза е уговорен срок за
изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки
един момент до изтичане на уговорения срок.Предвид разпоредбата на чл.71, ал.1
от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно
и безусловно да изрази волята си. В случая безусловната воля на работодателя е
обективирана в оспорената Заповед № 186/28.10.2015 г., на директор на
Регионално управление „Североизточен регион на „Български пощи“ Варна, с която
е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Заповедите за прекратяване на
трудови договори с включена клауза за срок за изпитване не следва да се мотивират
защото продължителността на договора зависи от волята на страната, в чиято
полза е уговорен срокът.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното : Безспорно по делото е
установено , че ищецът е работил в
ответното дружество на длъжността длъжност „Пощенски раздавач (пощальон)
доставъчна дейност)“, по силата на Трудов договор № 816 от 15.07.2015 г. В последния е посочено , че се сключва на
основание чл.67 , ал.1 , т.1 във вр. с чл.70 от КТ . Според т.2 договорът се
сключва за неопределено време , а като допълнителна клауза е вписана „срок за
изпитване 6 месеца“ . Трудовото и
правоотношение е прекратено със Заповед № 186/28.10.2015 г., издадена на основание чл.71 , ал.1 от КТ .
Първото възражение на ищеца е , че клаузата „срок за изпитване 6 месеца“ е
недействителна , т.к. противоречи на друга уговорка , а именно , че договорът е
сключен за неопределен срок. В съдебната практика , в решение постановено по реда на чл.290 от ГПК
( Решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4838/2013 г., IV г. о., ГК ) е даден категоричен отговор на въведеното от
ищеца възражение . Според посоченото решение на ВКС , срок за изпитване може да
се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй
като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за
изпитване. , т.е. , двете уговорки не са взаимно изключващи се. В договора по ясен и недвусмислен начин е
посочено , че е сключен със срок за изпитване , в титулната част цифрово е
посочено , че се сключва на основание чл.70 , ал.1 от КТ , а както беше
посочено по-горе има и текстова част , в която е възпроизведено основното
съдържание на текста . В заключение , съдът счита , че е сключен напълно
валиден трудов договор за неопределено време ,
със също законосъобразно уговорена клауза „срок за изпитване „ . .
От изложеното следва и фактът ,
че при прекратяване на такъв договор , в срока за изпитване , работодателят
може да го извърши без предизвестие . Следва да се отбележи , че в Трудовия
договор липсва изричен текст относно това в чия полза е уговорен
срокът , което означава , че е приложима разпоредбата на чл.70 , ал.2 , предл.
второ от КТ , в която хипотеза и двете страни имат право да прекратят договора
без предизвестие , в срока на изпитването .
Доколкото договорът е сключен на 15.07.2015 г. , а срокът за изпитване е 6 месеца
, прекратяването му , извършено на 13.11.2015г., е станало преди трансформацията му в
безсрочен , ето защо работодателят е притежавал правото да го направи без
предизвестие . Следващото възражение на ответника е , че заповедта е
немотивирана , посочено е единствено , че прекратяването на трудовия договор е
на основание чл.71 , ал.1 от КТ . Това твърдение отговаря на действителността ,
но не води до релевираните от ищеца последици . Достатъчно условие за
законосъобразно прекратяване на трудовия договор е писмено волеизявление ,
което да достигне до знанието на насрещната страна , като не е необходимо да се
излагат причините , мотивирали страната да го прекрати . (Решение
№11/24.01.2012г. на ВКС по гр.д.№1783/2010г. , IV
г.о. ) .
В процесната Заповед № 186/28.10.2015 г., се съдържа ясно и категорично
волеизявление на работодателя , за прекратяване на действието на договора
, липсата на мотиви не опорочава
законното прекратяване на действието на трудовия договор . Предвид изложеното по-горе
съдът намира , че процесната заповед покрива всички формални и материални
изисквания за законосъобразно прекратяване на трудов договор със срок за
изпитване , което прави предявения иск по чл.344 , ал.1 , т.1 от КТ
неоснователен. Поради акцесорността си ,
такива се явяват и претенциите по чл.344 , ал.1 , т.2 и 3 от КТ и чл.86 , ал.1
от ЗЗД .
На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи
на ответника деловодни разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение , определено на основание чл.7 , ал.1 , т.1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Е. Д.,
ЕГН: ********** *** , съдебен адрес ***,
срещу
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр, София, район Студентски ,
ж.к.Студентски град, ул. ***, представлявано от Д.С.Д.,
чрез РУ "Североизточен регион"
на „Български пощи” ЕАД , искове по
чл.344, ал.1, т.1 , 2 и 3 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД
, както следва :
·
за признаване
за незаконно уволнението и и отмяна на Заповед № 186/28.10.2015 г., , издадена от Директора на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”
ЕАД , с която е извършено
·
възстановяването
и на заеманата преди уволнението и длъжност - „Пощенски раздавач (пощальон) доставъчна
дейност)“
·
осъждането
на ответника
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ЕИК ***, да и
заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ , за период от шест месеца , в
размер на 2 829 лева
·
осъждането
на ответника
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ЕИК ***, да и
заплати сума от 80 лева - законна лихва по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , върху
главницата , представляваща обезщетение по чл.225 , ал.1 от КТ , за периода от 13.11.2015г.
до 28.12.2015г.
ОСЪЖДА
С.Е. Д., ЕГН: ********** да заплати на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ЕИК *** ,
сумата 300 (триста
) лева – деловодни
разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение , определено на
основание чл.7 , ал.1 , т.1 от Наредба
за минималните размери адвокатските възнаграждения .
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
СЪДИЯ: