Р Е Ш Е Н И Е

 

410/1.6.2016г. , Гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети  май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3467 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното: 

Депозирана е искова молба от "Екофрут" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, с ЕИК:***, представлявано от Е. М. Ц., срещу "Таита България" ЕООД-гр.Шумен с ЕИК:***, представлявано от Т. Г. М., имаща за предмет искове с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД, за сумата от 4020.00 лева главница, дължима съгласно договор за извършване на международен автомобилен превоз на стоки по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR от Чехия за България. Транспортът бил осъществен и стоката била доставена на 14.08.2015г., за което обстоятелство била съставена фактура № 0000028389/14.08.2015г. До момента на депозиране на иска, плащане не било извършвано. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 29.12.2015г. до оконателното й заплащане, както и направени деловодни разноски в настоящото производство. Депозирана е молба от 18.05.2016г. от процесуалния представител на ищеца, с която заявява, че главницата от 4020лв. е платена от ответника на 08.04.2016г., поради което претендира единствено законна лихва в размер на 118.07лв., изчислена до датата на плащането и деловодни разноски 1040.80 лв.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковите претенции. В съдебно заседание, управителя се явява лично и заявява, че задължението за главница е платено на 08.04.2016г. Претендира намаляване на евентуално присъдения адвокатски хонорар, поради прекомерност.

Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най- вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума- съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор.  При евентуално оспорване, ответника следваше да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.

От фактическа страна се установи следното: По делото е приложен Договор от 10.08.2015г. за извършване на международен автомобилен превоз на стоки по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR от Чехия за България на обща стойност 4020.00 лева. с ДДС. Във връзка с отношенията по извършване на превоз на товари, бил съставен първичен счетоводен документ–данъчна фактура с № 0000028389/14.08.2015г., и CMR № 059844, приложени по делото. Поради представените доказателства и липсата на спор между страните, съдът приема че между ищеца и ответника е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за превоз. По силата на това облигационно отношение ищеца осъществил превоз на стоки- 22 тона рула от Чехия до България, а ответното дружество останало задължено за сумата от 4020,00 лева главница с ДДС. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че фактура с номер 0000028389/14.08.2015г. е била осчетоводена през месец август 2015г., включена е в справка–декларация по ЗДДС за месец август 2015г., като по нея е ползван данъчен кредит. Фактурата е заплатена на 08.04.2016г. по банковата сметка на ищеца. Поради което, съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения, а ответната е извършила забавено плащане по издадената фактура след завеждането на настоящото дело. Главният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, а акцесорната претенция за заплащане на  законната лихва върху главницата, считано от деня на депозиране на исковата молба- 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането– 08.04.2016г. в размер на 114.13 лева., изчислена от съда, следва да бъде уважена, като основателна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца деловодни разноски: държавна такса- 160.80лв., 80.00лв. депозит за експертиза, както и адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на възнаграждението, направено от ответника е основателно, предвид факта, че § 2 на Наредба №1 от 2004г., не определя минималните размери по чл. 78 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно задължителната практика на ВКС/ Определение №269 от 4.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№155/2011г., IVг.о.,ГК/. И доколкото настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 511,40лв., изчислена съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г. Дължимите разноски са общо в размер на 752,20лв./държавна такса, депозит за съдебно счетоводна експертиза и адв.възнаграждение/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "Екофрут" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, с ЕИК:***, представлявано от Е. М. Ц., срещу "Таита България" ЕООД-гр.Шумен с ЕИК:***, представлявано от Т. Г. М. за заплащане на сумата 4020.00лв./четири хиляди и двадесет лева/- главница по фактура с номер 0000028389/14.08.2015г., представляваща цена на превоз, осъществено по договор между страните, като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА "Таита България" ЕООД-гр.Шумен с ЕИК:***, представлявано от Т. Г. М. да заплати на "Екофрут" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, с ЕИК:***, представлявано от Е. М. Ц. сумата 114.13лв./сто и четиринадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 29.12.2015г. до датата на плащане на главницата 08.04.2016г.

ОСЪЖДА "Таита България" ЕООД-гр.Шумен с ЕИК:***, представлявано от Т. Г. М. да заплати на "Екофрут" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, с ЕИК:***, представлявано от Е. М. Ц. сумата от 752,20лв./седемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: