Р Е Ш Е Н И Е

183/10.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На първи март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3473 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.143 от СК и чл.149 от СК от СК.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от И. А. П. ЕГН**********, действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното си дете В. А.А., ЕГН********** срещу А.А.А., ЕГН**********.

Ищцата излага, че с ответника живели на съпружески начала. От съвместното им съжителство се родило детето В. А.А., ЕГН**********. Твърди, че в началото на петия месец от бременността й ответникът я напуснал и не желаел да полага грижи за детето. Тя единствено се грижела за издръжката на детето, въпреки че ответникът работел в Т-н .... АД - С-я и получавал възнаграждение над 1000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето В. А.А., ЕГН********** в размер на 300 лева, считано от 17.09.2015г. до датата на завеждане, и в размер на 300 лева от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв. Д. С. от Адвокатска колегия – Варна.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е депозиран отговор, в който излага, че счита предявения иск за частично основателен. Оспорва твърденията на ищцата , относно причината за раздялата им. Излага, че до 01.02.2016г. е платил общо 750 лева издръжка на детето, чрез ищцата, поради което моли предявения иск да бъде отхвърлен за периода от раждането на детето до 01.02.2016г., поради извършено плащане. Признава иска за периода след 01.02.2016г. до размер на 150 лева месечно.Посочва , че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед №19/20.01.2016г. и към момента е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен.. Претендира направени разноски в производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищцата и моли да бъде намалено до минимално предвидения размер.

В съдебно заседание ответникът се явява лично.

За ДСП – Шумен представител не се явява.

В съдебно заседание от страна на ищцата е направено частично оттегляне на иска по чл.149 от СК за периода от 17.09.2015г. до 30.11.2015г. С протоколно определение от 01.03.2015г. съдът е прекратил частично производството по отношение на иска по чл.149 от СК за периода от 17.09.2015г. до 30.11.2015г.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане се установява, че родители на детето В. А.А., ЕГН********** са ищцата И. А. П. ЕГН********** и А.А.А., ЕГН**********. Не се спори между страните, че преди раждането на детето двамата се разделили. След раждането на детето непосредствените грижи по отглеждането му били поети от ищцата. Ищцата не оспорва и твърдението на ответника, че първоначално детето било записано на нейно име. Впоследствие същото било припознато от бащата. Не се спори и, че ответникът е предоставял парични средства за издръжка на детето в общ размер на 950 лева като за последно това е сторил на 23.02.2016г.

По делото няма представени доказателства за трудова ангажираност на ищцата и реализирани доходи.

Видно от представеното от ответника удостоверение издадено от „Т-н – БКС“ , гр.Ш-, за периода от м. юли 2015г. до м. декември 2015г., ответникът е реализирал среден нетен месечен доход около 1000 лева.В същото време са представени и доказателства, че трудовият му договор бил прекратен и считано от 21.01.2016г. е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“.

Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК издръжка може да се претендира и за минало време – до една година преди предявяване на иска. При определяне размера на издръжката следва да бъдат съобразени възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, техните специфични потребности, доходите на родителите.

По отношение претенцията на ищцата за присъждане на издръжка за минало време 01.12.2015г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.12.2015г., съдът намира следното: Безспорно установено е по делото, че ответникът е предоставил парични средства за издръжка на детето в общ размер на 950 лева като за последно това е сторил на 23.02.2016г. Въпреки, че сумите са били превеждани в един по – късен момент /първата сума на 03.11.2015г./ и двете страни, считат че преведените суми следва да се отнесат за издръжката на детето от момента на раждането.Разминаването на страните е в това, че майката претендирайки 300 лева месечна издръжка, счита че внесената обща сума в размер на 750 лева /без последно внесената сума от 200 лева на 23.02.2016г./ , покрива издръжката на детето до 30.11.2015г. и на това основание искът за минало време беше частично оттеглен за този период. От своя страна бащата, счита че необходимата месечна издръжка е в размер на 150 лева месечно, поради което внесените от него суми в общ размер на 750 лева/ без последно внесената сума от 200 лева на 23.02.2016г./ касаят издръжката на детето до м. януари 2016г. вкл.

При определяне размера на издръжката за минало време с оглед на нуждите на детето и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете е била необходима обща месечна издръжка в размер на 380.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума се разпределя между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Предвид обстоятелството, че в този период ответникът е реализиран среден нетен доход в размер около 1000 лева същият е следвало да участва в издръжката на детето със сумата от 270 лева месечно, или общо за периода от раждането на детето до депозиране на исковата молба в размер на 918.60 лева. Доколкото е доказано, че ответникът е предоставил парични средства за издръжка на детето в общ размер на 950 лева и страните, считат че преведените суми следва да се отнесат за издръжката на детето от момента на раждането, искът за издръжка за минало време е неоснователен.

По отношение иска по чл.143 от СК, съдът намира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно установено е, че от м. януари 2016г. и към настоящият момент ответникът е безработен.Няма доказателства, че реализира доходи, но доколкото се намира в трудоспособна възраст, то същият следва да реализира доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата. По делото липсват доказателства за задължения на ответника към други не навършили пълнолетие деца. Преценявайки изложеното съдът намира, че същият ще бъде в състояние да заплаща на детето определена парична сума, под формата на издръжка, без това да затрудни особено неговата собствена издръжка. С оглед на нуждите на детето от издръжка и материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете В. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 380 лева, която следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката на детето със сумата от 200 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Така определеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 29.12.2015 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от съответния месец, за който се дължи.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 288 лева,съразмерно на уважената част от исковете.

Въз връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищцата, упълномощеният представител на ищцата, в хода на устните състезания заявява, че не възразява адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимално предвиденото, което в конкретният случай е 300 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на детето В. А.А., ЕГН********** , чрез неговата майка и законна представителка И. А. П. ЕГН********** в размер на 200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иск – 29.12.2015г. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на издръжка за минало време по чл.149 от СК като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН********** да заплати на И. А. П. ЕГН********** сумата от 300 лева /триста лева/ представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок , считано от – 14.03.2016г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: