Р Е Ш Е Н И Е
20/12.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети
януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
с участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3474/29.12.2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 12 и сл. Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано по молба от Ю.С.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу П.Р.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***. Твърди се, че молителят и ответникът са в родствени връзки и че втория упражнявал спрямо първия актове на домашно насилие, като последния бил около 18.50 часа на 19.12.2015г., когато в обитаваното от двамата жилище на адрес: гр. Шумен, ул. „***“, № 5, бл. 2, вх. 3, ап. 42, му нанася удари върху тялото и му отправил закана за убийство. Иска се издаване на заповед за защита, като спрямо П.Т. бъдат наложени, както следва: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителя – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до молителя, до местоработата на молителя, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; 3/ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН и 4/ответникът да бъде насочен да посещава програми за възстановяване - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят, поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на Закона за защита от домашно насилие.
От страна на ответника писмен отговор не е подаден. В съдебно заседание представя писмени доказателства за получени травматични увреждания по време на битовия скандал с молителя на 19.12.2015г. и намира молбата за неоснователна.
Настоящият състав на ШРС намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са лица които се намират в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен включително – ответникът е вуйчо на молителя, като двамата живеят на един и същ адрес: гр. Шумен, ул. ”***”, № 5, бл. 2, вх. 3, ап. 42. Около 18.50 часа на 19.12.2015г., в обитаваното от двамата жилище ответникът нанася на пострадалия удари в областта на главата, в резултат на което е предизвикано кръвотечение от носа. От приетата по делото медицинската документация: лист за преглед в спешно отделение с амб. № 25196/19.12.2015 г и съдебно – медицинско удостоверение № 400/2015 г., се установява, че молителя е получил травматични увреждания изразяващи се в една плитка разкъсноконтузна рана на носа; травматичен оток на корена и гърба на носа – леко изразен, счупване на носните кости, кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око – вътрешна половина на вътрешния очен ъгъл и на дясното подочие. Съгласно писмо рег. № 328/11.01.2016г., по описа на РПУ – Шумен, се установява, че на 19.12.2015г. около 19.15 часа от екип служители на полицейското управление е реагирано на сигнал за пострадалите при битов скандал Ю.С.Р. и П.Р.Т., живущи на адрес: ***, като на двамата са съставени предупредителни протоколи, на основание чл. 65 ЗМВР. Тази фактическа обстановка се подкрепа и от декларация от 29.12.2015г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която се съдържа описание на част от конкретните действия, извършени на 19.12.2015г. В тази част същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН.
От допуснатите и приети по делото други писмени доказателства: справка за съдимост и наложени мерки по този закон, се установява, че ответникът не е осъждан и няма данни за наложени спрямо него мерки по този закон.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т.
1, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.
10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 6 ЗЗДН – лице,
с което молителят се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта
степен включително – вуйчо. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН
реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на
насилие извършен на 19.12.2015г., а всичко останало следва да се отчита като
съпътстващи факти и обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а от
изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна. Съгласно чл. 2 ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от
фактическа и правна страна, съдът приема, че по отношение на молителя на 19.12.2015г.,
от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът
квалифицира, като физическо насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1
ЗЗДН. Съдът намира поведението на
ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между роднини.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителя на 19.12.2015г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се
въздържа от извършване на насилие срещу молителя – мярка с правно основание чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и 2/да бъде забранено на ответника да се доближава до
молителя, до местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Срокът, за който се налага втората мярка
следва да бъде определен на минимално предвидения в закона от три месеца,
считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2
ЗЗДН. Съдът намери, че изброените мерки
за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при
неизпълнението им да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на
полицията и прокурора, а налагането им за срок от три месеца ще даде възможност
на страните да преодолеят различията си.
Поисканата мярка ответникът да бъде насочен да посещава програми за възстановяване, с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 6, е приложима спрямо пострадало по този закон лице, каквото е ищецът в настоящото производство, поради което е недопустимо да бъде приложена спрямо ответника. Относно искането за налагане на мярка, с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН - да бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми, съдът намира следното: Този вид мярка, както и мярката насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване, с право основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН, имат възстановителен характер и като такива следва да бъдат наложени, когато са налице специфични предпоставки за това, с оглед последиците от акта на насилие, било за пострадалия, било за извършителя, а те се предпоставят от представяне по делото на съответни доказателства, каквито в процесния случай не са релевирани, поради което счита искането за необосновано.
Съдът, като съобрази
липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на
същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка
адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендираните разноски за копирни услуги и платени такси за получаване на преписи от документи по делото не подлежат на присъждане, тъй като не представляват разноски по водене на делото – арг. Решение № 71/11.05.2009г., постановено по ГД № 4081/2007г., I г. о. на ВКС.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Налага на П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Ю.С.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, на осн. чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
Задължава П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Ю.С.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Забранява на П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да се доближава до Ю.С.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, местата за социални контакти и месторабота - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3, за срок от три месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Оставя без уважение искането за налагане на П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, да бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми, като неоснователна.
Оставя без уважение искането за налагане на П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН, ответникът да бъде насочен да посещава програми за възстановяване, като недопустима.
Осъжда П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на ШРС, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на Ю.С.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, разноски по производството в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Налага на П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, глоба, в размер на 200.00 /двеста/ лева, в полза на Държавата, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Да се издаде
заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава П.Р.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седем дневен срок от прочитането му на страните.
Районен съдия: