О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
314/25.1.2016г.
Шуменският районен съд, девети състав, на двадесет и пети
януари, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 3371/2015г., по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. №
17771/18.ХІІ.2015г., допълнена с молба рег. № 798/19.01.2016г., в изпълнение указания
дадени с разпореждане № 15422/23.ХІІ.2015г.,
от „Ултима Ф“ ЕООД, с ЕИК: 203227238,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен - 9700, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „****
представлявано от С.Д.С. и Д. Б. , като правоприемник на „Ултима“ ЕООД – Шумен, с ЕИК
127582608, против О.Й.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***.
От изложеното в
исковата молба, допълнителната молба и приложените документи се установява следното:
На 21.01.2011г., по реда на чл. 417 вр. чл. 415 ГПК, въз
основа на заявление от „Ултима“ ЕООД – Шумен, по Запис на заповед от 24.09.2009г., с издател Р.
М. Ю., обезпечен с менителнично поръчителство от О.Й.М. и предявен за плащане
на 24.10.2009г., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
151/21.01.2011г., заедно с Разпореждане за незабавно изпълнение, както и Изпълнителен
лист от 21.01.2011г., постановени по ЧГД 257/2011г., по описа на ШРС, за сумата
от 1 000.00 /хиляда/ евро, ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на заявлението до плащане, срещу издателя и поръчителя, при режим на
солидарност.
По молба от „Ултима“ ЕООД – Шумен, вх. № 02199/28.01.2011г., по описа на ЧСИ с
рег. № 876 – Д. Златева, на основа издадения Изпълнителен лист, е
образувано ИД № 20118760400087. В хода на изпълнителните действия на двамата
солидарни длъжника са връчени покани за доброволно изпълнение. В срока по чл. 419,
ал. 1 ГПК нито един от тях не е депозирал нито възражение, по смисъла на чл.
414 ГПК, за недължимост на вземането, нито частна жалба, по смисъла на чл. 414
ГПК, срещу Разпореждането за незабавно изпълнение.
През 2014г., поради преобразуване на „Ултима“ ЕООД – Шумен, чрез
отделяне, е образувано ново търговско дружество „Ултима Ф“ ЕООД, с ЕИК: 203227238. Правата и
задълженията по финансовите сделки, в това число и тази на основата, на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 151/21.І.2011 №
151/21.І.2011 г., са били придобити по реда на частното правоприемство от
новорегистрираното дружество
На 12.08.2015г. Изпълнителното дело, по описа на ЧСИ
Д. Златева, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
бездействие на взискателя, който в продължение на повече от две години не е
поискал извършване на изпълнителни действия, като правоприемникът на
първоначалния взискател е уведомен с писмо изх. № 14489/12.08.2015г., по описа
на ЧСИ Д. Златева. Изпълнителният лист е върнат на „Ултима Ф“ ЕООД.
По молба от „Ултима Ф“ ЕООД – Шумен, вх. № 09389/07.09.2015г., по описа на ЧСИ с
рег. № 774 – Яница Джинджева, на основа върнатия Изпълнителен лист, е
образувано ИД № 20157740400468. В хода на изпълнителните действия на
17.11.2015г. на О.Й.М. е връчена Покана за доброволно изпълнение, който в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, е депозирал писмено възражение за недължимост на
претендираното вземане. Съобщението за направеното възражение е връчено на
взискателя на 07.12.2015г., който в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК,
предявява процесната искова молба, с която се иска, да се признае за
установено, че ищецът – „Ултима Ф“ ЕООД - гр. Шумен, с ЕИК 203227238, адрес на
управление и седалище – гр. Шумен, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „***, като правоприемник
на „Ултима“ ЕООД – Шумен с ЕИК – 127582608, има изискуемо вземане срещу
ответника – О.Й.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в размер на 1 000.00
евро (хиляда евро), ведно с лихва върху цялата главница от 20.01.2011г. до
плащане на вземането, което произтича от авалиран от ответника запис на заповед
от 24.09.2009 г., издаден от трето лице – Р. М. Ю., с ЕГН: ********** и постоянен
адрес: ***, обезпечаващ договорна и деликтна отговорност вследствие
неизпълнение на сключен Договор за потребителски кредит под формата на Договор
за заем № 4051/24.09.2009г., ведно с направените деловодни разноски в размер на
260.00лв., за което парично вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№ 151/21.01.2011г., постановена по ЧГД 257/2011г., по описа на РС – Шумен,
както и да бъде осъден да плати направените по делото допълнителни деловодни
разноски в размер на 40.00 лв., явяващи се внесена допълнителна държавна такса.
Въз основа на така установеното, вземайки предвид
постановеното в Решение № 12/2.10.2012г., постановено по КД № 4/2012г., на КС
на Б.България, от правна страна, съдът намира следното:
Уреденото по глава ХХХVІІ ГПК заповедно производство по
своята същност е специално съдебно производство, предназначено да създаде
необходимото валидно съдебно изпълнително основание в случай на налично изискуемо
вземане, принадлежащо към някоя от категориите по чл. 410 или чл. 417 - 418
ГПК, което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не изпълнява. Заповедното
производство е факултативно, едностепенно и строго формално. В хипотезата на
презумптивно безспорни вземания в зависимост от позицията на длъжника и
собствените си виждания за развитието на процеса, включително и начина на
предпочитаното удовлетворяване, кредиторът решава дали да инициира тази
диференцирана процедура или да се насочи към общия исков процес, в рамките на
който да постигне осъдително решение, съдебна спогодба по реда на чл. 234 ГПК,
решение при признание на иска (чл. 237 ГПК) или неприсъствено решение (чл. 238
ГПК). Двата модела на заповедното производство според ГПК са: общ (класически),
установяващ общите правила – чл. 410 ГПК и специално заповедно производство –
чл. 417 – 418 ГПК. Заповедното производство е функционално свързано с
изпълнителния процес: въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение
направо се пристъпва към принудително изпълнение.
Издадената Заповед за изпълнение съдържа покана до
длъжника да изпълни задължението си, играе ролята на Покана за доброволно
изпълнение и замества съдебното решение, като изпълнително основание.
При оспорването на Заповедта на изпълнение, чрез
възражение от длъжника, проверката дали вземането съществува следва да се
извърши в общ исков процес.
При неподаване на възражение от длъжника и след изтичане
на срока за това, издадената Заповед за изпълнение влиза в сила. Липсва законов
текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичане на срока за възражение и
на сроковете по чл. 424 ГПК (новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства), се получава ефект, който е аналогичен на сила на пресъдено нещо,
в смисъл, че както длъжникът не би могъл да релевира възражения срещу съществуването
на дълга по исков ред /те са се преклудирали/, така и, че кредиторът не може да
иска спорът да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, като чл. 135 ЗЗД или чл. 240, ал. 2 ГПК и др., какъвто процесният случай
не е.
В този смисъл настоящият състав на ШРС намира, че с връчването
на 04.02.2011г., на Поканата за доброволно изпълнение на длъжника О.Й.М., чрез
неговата съпруга със задължение да предаде, по образуваното ИД № 20118760400087,
по описа на ЧСИ с рег. № 876 – Д. Златева, неподаването от длъжника на
възражение, по смисъла на чл. 414, ал. 1 ГПК и изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, по отношение на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 151/21.01.2011г., ведно с Разпореждане за незабавно изпълнение,
постановени по ЧГД 257/2011г., по описа на ШРС, се е получил ефект аналогичен
на сила на пресъдено нещо, която има за необходима последица непререшимост на
спора. Това действие на силата на пресъдено нещо е изрично предвидено в
разпоредбата на чл. 299 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Следователно налице е отрицателна процесуална предпоставка
водеща до недопустимост на предявения иск – отвод за пресъдено нещо.
Предвид изложеното, на основание чл. 299, ал. 2 вр.
чл. 130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
Прекратява производството по ГД № 3371/2015г., по
описа на ШРС, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК и връща исковата молба, на
основание чл. 130 ГПК.
Копие от определението да се изпрати на ищеца.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК, в едноседмичен срок, пред Шуменски окръжен съд, на основание чл. 130, изр. 2 ГПК
Районен съдия: