Р Е Ш Е
Н И Е
309/22.5.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и шести април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №323 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове, с правно основание чл.109 от ЗС.
В исковата си молба ищците Х.Л.К., ЕГН
********** и З.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, излагат, че са собственици,
в режим на СИО, на недвижим имот, находящ се в *** /ул. „М. №45/, УПИ XXIX-6317, кв. 225 по плана на гр. Шумен.
Собствеността била придобита на 20.01.1999 г., по силата на прехвърлителна
сделка- договор за замяна, сключен с Община Шумен. По силата на този договор
ищците придобили втори жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, ½
ид.ч. от тавана и стълбищната клетка, избени помещения, заедно с ½ ид.ч.
от дворното място, цялото от 489 кв.м. Границите на имота били точно определени
със Заповед №25-743 от 03.07.2000 г. на Кмета на Община Шумен по регулационна
преписка. Ответниците Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, пречели на ищците да се
ползват в пълен обем от собствеността им, тъй като държали и си служели с
изградена в югоизточната страна на двора постройка с два броя гаражи. За тази
постройка ищците твърдят, че не е учредявано право на строеж нито от тях, нито
от техния праводател. Ответниците ползвали постройката като търговски обект без
да искали и получавали съгласието на ищците. Във връзка с ползването на
постройката, ответниците ползвали и частта от двора пред постройката, като
ежедневно поставяли върху терена стоки и вещи от търговския обект, с което
пречели на ищците да ползват имота. Ответниците пречели на ищците последните да
си поставят ограда на имота, необходима, за да могат да полагат грижи за дъщеря
им- инвалид, която не била в състояние да защити живота си. Ответниците
отказвали да прекратят действията, с които пречели на ищците пълноценно да
ползват имота си. Ищецът в съдебно заседание заявява и, че гаражите му пречели,
тъй като образували сянка върху имота му. Поради изложеното молят съда да
постанови решение, по силата на което да бъдат осъдени ответниците да
преустановят незаконното ползване на двора в собствения на ищците недвижим имот
УПИ XXIX-6317, кв.225 по плана на гр. Шумен,
като премахнат построените в него два броя гаражи, с обща застроена площ 42.92
кв.м., преустроени в търговски обект и да преустановят ползването на
застроената част и обслужваща гаражите площ от имота, възлизаща на 33 кв. м.,
която площ е разположена по цялата дължина /18, 5 м./ на югоизточната граница
на имота с улица- тупик, като ширината варира между 1, 20 м. и 2, 10 м.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответниците депозират отговор, в който сочат, че считат исковете в едната им
част за недопустими, а в останалата- за неоснователни, излагайки
аргументи. Позовават се и на изтекла в
тяхна полза придобивна давност върху правото на строеж касателно сочените от
ищеца два броя гаражи.Претендират и разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
В разглеждания казус, така
предявените субективно съединени искове намират своето правно основание в
разпоредбата на чл.109 от ЗС. Искът по смисъла на цитираната разпоредба, т.
нар. негаторен иск, предоставя защита на правото на собственост и ограничените
вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което,
без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта или имота според предназначението. Такава защита може да
бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице,
което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на
ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ или
ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик
или собственик/.
Видно от представените от ищците частно
заверени преписи от Договор за замяна на общински недвижим имот с недвижим имот
на граждани от 20.01.1999 г. и Анекс към договор за замяна на недвижими имоти
от 20.01.1999 г., удостоверение за граждански брак, се установи, че ищците, в
режим на СИО, на 20.01.1999 г., са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж
от масивна двуетажна жилищна сграда, на ***, със застроена площ от 101, 64
кв.м., при граници: от изток-двор, от запад- улица, от север- двор и от юг- ул.
„М.“; избени помещения от 64, 27 кв.м., при граници: от изток –двор, от запад-
улица, от север- п.XXVIII-6316, от юг- улица,
заедно с ½ ид.ч. от тавана и стълбищната клетка и заедно с ½
ид.ч. от дворното място, цялото от 489 кв.м., за което е отреден парцел XXIX-6317 в кв.225 по плана на гр. Шумен, при граници:
от изток- п. XVI, от запад- улица „Божур“, от север- п. XXVIII-6316, от юг- ул. „М.“. Соченото
обстоятелство е и безспорно между страните. Не се спори между страните, че в
дворното място, където е изградена постройката, в която ищецът притежава втория
жилищен етаж, са изградени и два броя гаражи, които се стопанисват от
ответниците с търговска цел. Ответниците основават правата си въз основа на
притежавано право на собственост върху процесните два гаража, като излагат
твърдения, че са придобили собствеността върху гаражите на годно прехвърлително
основание- сделки, представляващи покупко- продажба. Отделно излагат аргументи
и за придобиване на вещното право на строеж по силата на придобивна давност.
Видно от представените от ответниците писмени доказателства, се установи, че на
04.02.2004 г. Д.Б.Д. и Д.Г.Н. са купили от К. Х. А. гараж, находящ се в дворно
място, цялото от 435 кв.м., представлвяващо УПИ XXIX-6317 в
кв. 225 по плана на гр. Шумен, както и 1/20 ид.ч. от дворното място, който
гараж е изграден в югоизточната част на дворното място, при граници на гаража:
от югозапад и северозапад- дворно място, от североизток – гараж и от югоизток-
УПИ- XVI / частно заверен препис от НА за продажба на
недвижим имот №26, том I, рег. №112,
дело №21 от 2004 г. на нотариус с рег. №019 на НК/. Прехвърлителят на
ответниците е придобил възмездно собствеността върху гаража, предмет на
горепосочената сделка, от лицата Г.И.Г. и съпругът й К.В.Г. /НА №195, том XIII, рег. №3330, дело №4375 от 1997 г. на нотариус при
ШРС/. Г.И.Г. е станала собственик върху първия жилищен етаж от процесната
сграда, заедно с ½ ид. ч. от дворното място по силата на прехвърлителна
сделка /договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка/, сключена с нейните родители И.Г.И. и М. К. И. и изповядана на
18.06.1993 г. При последната сделка прехвърлителите са си запазили правото а
ползване върху имота до края на живота си. На И.Г.И., на 16.05.1994 г. му е
дадено разрешение за строеж на два броя гаражи, които да бъдат изградени върху
38, 70 кв.м. в процесното дворно място. По делото е безспорно установено, че
гаражите са построени. Видно от НА за покупко- продажба на недвижим имот №172,
том II, рег. №1384, дело №146 от 2005 г., се установи, че
Г.И.Г. и съпругът й К.В.Г. са прехвърлили на третия ответник Г.Т.Н. собствеността
върху гараж, с площ от 17, 56 кв.м., застроен в югоизточната част от дворно
място, съставляващо УПИ XXIX-6317 в кв. 225 по
плана на гр. Шумен, при граници на гаража: юг- гараж на Д.Б.Д.,***, север и
запад- двор. Ищците атакуваха сделките, обективирани в НА №195, том XIII, рег. №3330, дело №4375 от 1997 г. на нотариус при
ШРС и НА за продажба на недвижим имот №26, том I,
рег. №112, дело №21 от 2004 г. на нотариус с рег. №019 на НК, с твърденията, че
същите са нищожни, за което е воден и приключил нарочен съдебен процес. С
Решение №514/25.06.2015 г., постановено по гр.д. №2396/2014 г. по описа на ШРС,
съдът е отхвърлил така предявените искове за нищожност на сделките и
нотариалните актове. В мотивите на въззивното решение е възприета тезата, че
процесните два гаража не са незаконни строежи по смисъла на закона и
представляват недвижими вещи, които могат да бъдат самостоятелни обекти на
правото на собственост, съответно на разпоредителни сделки с него. Гаражите,
съобразно изискванията на закона, са индивидуализирани по вид, площ, граници,
местонахождение и предназначение по отношение на всички лица, участващи в
гражданския оборот. По делото са представени и съдебни решения, постановени от
АС Шумен и ВАС, в които също е прието, че процесните гаражи са изградение въз
основа на разрешение за строеж №103/16.05.1994 г., като за допълнителното
изграждане на скатен покрив над тях и преустройството им по смисъла на § 5,
т.41 от ПР на ЗУТ, са налични изискуемите одобрени проекти, придружени с
обяснителни записки и доклад за оценка на съответствието със съществените
изисквания за строежите. На ответниците е издадено разрешение за строеж №219 от
21.06.2006 г. за строеж на „Скатен покрив на съществуващи два броя гаражи и
преустройството им в магазин за промишлени стоки“, в процесния поземлен имот,
като е прието че извършените въз основа на това разрешение строителни дейности
съответстват по вид и обем на предвидените в одобрените проекти и са съобразно
даденото разрешение за строеж. Безспорно съгласно правната доктрина и съдебната
практика мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено
нещо, с която настоящият състав е длъжен да се съобрази при постановяване на
решението, но същите притежават доказателствена сила, като в случая съдът ги
преценява съобразно всички данни по делото. Ето защо и предвид ангажираните
доказателства, съдът приема, че процесните два гаража са самостоятелни
недвижими вещи, които могат да бъдат годен обект на правото на собственост и
ответниците са ги придобили, съответно владеят и ползват на годно правно
основание.
За уважаване на
негаторния иск за собственост следва да се установи от носителя на вещно право
на собственост или на ограничено вещно право и, че друго лице реално пречи на
собственика или носителя на ограничено вещно право, да упражнява правата си.
Ищецът следва да установи, че действията и/или бездействията, с които му се
смущават собственическите права са неправомерни, като желае да се постанови със
сила на пресъдено нещо правото му и да бъде осъден ответникът да преустанови
нарушението. В разглеждания казус ищците основават претенцията си на
въздействия от страна на ответниците, изразяващи се в създаване на пречки същите
да монтират ограда на имота, както и в стопанисване на постройки, които правели
сянка върху имота. От събраните по делото доказателства, съдът стигна до
извода, че тези, сочени като смущаващи правото на ищеца действия от страна на
ответниците, не противоречат на закона, т.е. същите не са неправомерни. Нещо
повече, по делото безспорно се установи, че ответниците са носители на валидно
право на строеж, даващо им основание да държат и владеят постройките в дворното
място, чийто съсобственик е ищецът. Не се установи по какъв точно начин е
смутено правото на ищеца да упражнява правата си на собственик на имота, респ.
съсобственик на дворното място. Нещо повече, в съдебно заседание, ответниците
категорично заявиха, че нямат нищо против и ще дадат съгласието си ищецът да
изгради каквато си поиска ограда, при положение, че съществуващата не му е
достатъчна, но ищецът категорично отказа, като заяви, че гаражите му пречели,
тъй като му правели сянка върху имота. Безспорно се установи, че ищецът
притежава само половината от дворното място, цялото от 489 кв.м., а процесните
гаражи са изградени върху общо 44 кв.м. /според заключението по изслушаната СТЕ/,
т.е. ползват една малка част от терена, като няма данни, а и наведени твърдения
за разпределение правото на ползване на дворното място. Смисълът на правото на
строеж е именно да се изгради, владее и ползва постройка, построена върху чужд
имот /чл.63 от ЗС/. Не се установи и по какъв начин е смутено правото на ищеца
от образуващата се, през съответното часово време, сянка от гаражите върху
дворното място. Ето защо съдът стига до извода, че действията на ответниците,
изразяващи се владение и ползване на двата процесни гаража не смущават по
някакъв начин правата на ищеца като собственик. Поради гореизложеното
заключава, че така предявен негаторният иск е неоснователен и недоказан, и
следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ответната
направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 1 240.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Х.Л.К., ЕГН ********** и З.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Т.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени искове, с правно основание
чл.109 от ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят незаконното ползване
на двора в собствения на ищеца недвижим имот УПИ XXIX-6317,
кв.225 по плана на гр. Шумен, като премахнат построените в него два броя
гаражи, с обща застроена площ 42.92 кв.м., преустроени в търговски обект и да
преустановят ползването на застроената част и обслужваща гаражите площ от
имота, възлизаща на 33 кв. м., която площ е разположена по цялата дължина /18,
5 м./ на югоизточната граница на имота с улица- тупик, като ширината варира
между 1, 20 м. и 2, 10 м., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.Л.К., ЕГН **********
и З.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Т.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, направените по делото разноски, в размер на 1 240.00 лева /
хиляда двеста и четиридесет лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: