Р Е Ш Е Н И Е

172/16.3.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№387 по описа за 2015 год. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

С решение по настоящото дело ШРС е допуснал да се извърши съдебна делба между страните на следните недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 77 кв.м. /седемдесет и седем квадратни метра/, състояща се от стая, антре, маза и хол – част от жилищна сграда – близнак и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, бивш поземлен имот № XIX – 7042 /деветнадесети за седем хиляди четиридесет и две/, квартал 431“А“ /четиристотин тридесет и едно, буква „А“/, на ***, с площ на имота от 530 кв.м. /петстотин и тридесет квадратни метра/, по скица и 512 кв.м. /петстотин и дванадесет/, по нотариален акт, при съседи: имоти с №№ 83510.677.508, 83510.674.365, 83510.674.375, 83510.674.373, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: 22/24 ид.ч. от сградата и 22/48 ид.ч. от поземления имот общо, в режим на СИО, за ищците Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН **********; 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ищеца Д.И.Д., ЕГН ********** и 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ответника С.И.Х., ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите са допуснати процесните недвижими имоти. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно дадено, и неоспорено от страните, допуснатият до делба недвижим имот, като цяло и отделно сграда, и земя е неподеляем съобразно квотите на страните и действащата нормативна уредба. Според същото заключение пазарната стойност на сградата е 39 500. 00 лева, а пазарната стойност на земята /поземления имот/ е 41 400.00 лева.

В първото по делото заседание, на осн. чл. 349, ал.2 от ГПК, е открито производство по възлагане на допуснатия до делба имот, в полза на Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН **********. По отношение на тази претенция, съобрази следното: Предпоставките за възлагане на имота по този ред са следните: делбеният имот да представлява жилище; същото да е неподеляемо; съсобствеността да е възникнала от наследяване; при откриване на наследството, съделителят да е живял в него и да няма друго жилище. По делото е безспорно установено, че в случая част от имотите са придобити от ищците Д.И.Д. и Л.Т.Д. по силата на прехвърлителна сделка, а останалата част е придобита от ищеца Д. и ответницата Х. по силата на наследствено правоприемство, т.е. в случая съдът приема, че е налице т.нар. смесена съсобственост. Съгласно ТР №1/2004 г., при наличието на смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 от ГПК /чл.288, ал.3 от ГПК- отм./ е недопустимо, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. В посочения смисъл са и Решение №387/03.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №1477/2010 г., I г.о., Решение №384/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №750/2009 г., I г.о. и др. Ето защо заключава, че в разглеждания казус не са налице законовите предпоставки за възникване правото на ищците за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което тази претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Ето защо делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата парична сума.

Страните следва да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си, както следва: Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН ********** общо следва да заплатят сума от 2 966, 33 лева; Д.И.Д., ЕГН ********** следва да заплати и сума от 134, 83 лева, а С.И.Х., ЕГН ********** следва да заплати сума от 134, 83 лева.

По отношение на искането на ответната страна за присъждане на извършени в делбеното производство разноски както в първа, така и във втора фаза на делбата, за да се произнесе, съобрази следното: Производството за съдебна делба е особено исково производство и процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение общите разпоредби, уреждащи гражданския процес. При наличието на съсобственост, съдебната делба е винаги възможна, като предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. В това производство отговорността за разноските не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК. Основанието на иска за делба е ликвидиране на съществуваща съсобственост, поради което в това производство страните имат двойно качество- те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят съобразно стойността на дяловете им, но това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. По отношение на извършените в настоящото производство от ответника разноски в първа фаза на делбеното производство, представляващи заплатени възнаграждения на вещи лица и свидетел, доколкото тези разноски са извършени от ответника във връзка с направените от него в първата фаза възражения срещу сочените от ищците делбените квоти и тези възражения съдът е счел за неоснователни, счита, че и тези разноски следва да останат за сметка на страната, която ги е извършила. От една страна тези разноски не представляват разноски по смисъла на разпоредбата на чл.355 от ГПК, за да се разпределят съобразно дяловете на страните. На следващо място, както е посочено по- горе, разноските са извършени по повод възражения, разгледани в първата фаза на делбата, които възражения съдът е счел за неоснователни. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика и по конкретно Определение №47/29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №6919/2014 г., I г.о., Определение №152/08.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№6646/2014 г., II г.о. и др. Предвид изложеното заключава, че искането на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор № ***, със застроена площ от 77 кв.м. /седемдесет и седем квадратни метра/, състояща се от стая, антре, маза и хол – част от жилищна сграда – близнак и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, бивш поземлен имот № XIX – 7042 /деветнадесети за седем хиляди четиридесет и две/, квартал 431“А“ /четиристотин тридесет и едно, буква „А“/, на ***, с площ на имота от 530 кв.м. /петстотин и тридесет квадратни метра/, по скица и 512 кв.м. /петстотин и дванадесет/, по нотариален акт, при съседи: имоти с №№ 83510.677.508, 83510.674.365, 83510.674.375, 83510.674.373, на стойност както следва: 39 500.00 лева /тридесет и девет хиляди и петстотин/- на сградата и 41 400.00 лева /четиридесет и една хиляди и четиристотин/- на земята.

След извършване на публичната продан получените суми да се разпределят между съделителите при следните квоти: 22/24 ид.ч. от сградата и 22/48 ид.ч. от поземления имот общо, в режим на СИО, за ищците Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН **********; 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ищеца Д.И.Д., ЕГН ********** и 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ответника С.И.Х., ЕГН **********.

ОСЪЖДА страните да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН ********** общо следва да заплатят сума от 2 966, 33 лева /две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/; Д.И.Д., ЕГН ********** следва да заплати и сума от 134, 83 лева /сто тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/; С.И.Х., ЕГН ********** следва да заплати сума от 134, 83 лева /сто тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: