Р Е Ш Е Н И Е

256/24.4.2017г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на деветнадесети януари , през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №236 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК и ИУИ .

Депозирана е искова молба от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** срещу С.М.М. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че ответникът е негов клиент с клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер ***, находящ се в с. Белокопитово, ул. „*** и съгласно ОУ бил задължен да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ като твърди, че неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Заявява, че в случай на забавено плащане ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на неизплатени задължения в общ размер на 385.34 лв. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в с. Белокопитово, ул. „***, за което на 02.07.2015 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в резултат на което било образувано ч.гр.д. №2973/2015 г. при Районен съд - гр. Шумен. След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия иск, като претендира заплащане от страна на ответника сума в размер на 385.84 лв., представляваща неплатените фактури за ел .енергия за периода 21.04.2015 -21.07.2015 г., както и мораторни лихва върху главницата в общ размер на 17.12 лв.. представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 06.11.2015 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГК ответникът депозира отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че на 21.07.2014 г. от съседи научил, че електрозахранването в съсобствения му имот е спряно без основание от представители на ищеца. Другият съсобственик Д. М. изпратил искане за проверка и възстановяване на тока още на следващия ден, като извършване на проверка било отказано под претекст, че не били актуализирани клиентските данни за този имот. Ответникът твърди, че от тази дата в имота неправомерно било прекъснато електрозахранването в имота му. На 20.11.2014г. бил съставен констативен протокол с N 1300195, с показания на електромера (нощна 000257, дневна 000742), в който служителите на ищеца били отразили, че имота бил с прекъснато електро захранване поради неплатени сметки. През м. декември 2014 год. подали документи за актуализиране на клиентските данни, като през м. април 2015 год. след обаждане на служители на ищеца по телефона със съсобственика на имота Д. М., отишли в центъра за обслужване на клиенти на ищеца в гр. Шумен, лично да подпишат заявлението, като им представили договор с начислени без основание суми в размер, близък до размера на настоящия иск, съдържащ клауза, задължаваща ни ги заплатят. Ответникът излага, че поискали информация по реда на чл. 23 от ОУ за продажба на ищеца, каквато не им била предоставена и до сега не били получили отговор на въпроса на какво основание им е начислена „дължимата“ според ищеца сума. На 15.03.2015 г. бил съставен констативен протокол с N13103635, с който електромерът на имота им в село Белокопитово бил изнесен извън границите на имота. Ищецът заявява, че искът е неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

В случай, че бъде намерен иска за основателен алтернативно моли да бъде направено прихващане от дължимото му обезщетение на основание чл. 34 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия в сила от 06.09.2014 г. за месец юли 2014 г. което е в размер на 390 лв. (30 лв. за първия ден без ел. енергия, считано от датата на получаване на отговора от ищеца по имейла и по 40 лв. дневна за периода от 23.07.2014 г. до 31.07.2014 г.

Предявява инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, че последният на 21.07.2014г. , незаконосъобразно е прекратил ел.захранването в имота , находящ се в с.Белокопитово , ул.“*** .

Ищецът по първоначалния иск депозира отговор на ИУИ , в който го оспорва . Посочва , че изложените в ИУИ обстоятелства , не отговарят на действителното положение . По искане на ищцата от 05.04.2015г. партидата за имота е прехвърлена от името на Д. А. Г. на името на ищцата , като за целта на 05.03.2015г. е съставен констативен протокол , като са отчетени показанията по време на проверката , от които е видно , че за периода от предходната проверка до текущата е налице потребление , т.е. токът не е бил прекъснат. Заявява , че потреблението на ел.енергия към имота за първи път е било прекъснато на 21.01.2015г. за непратени задължения , като същото е възстановено на 13.07.2015г. и е прекъснато отново на за неплатени задължения на 21.07.2015г. Другият факт , който противоречи на твърденията на ищцата , че ел. захранването е прекъснато още на 21.07.2014г. са представените от самата нея фискални бонове .

Съдът, като съобрази становището на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от „Енерго-Про Продажби ” АД, заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2973/2015г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №1540/18.11.2015г. , по силата на която е разпоредено ответникът , като длъжник да заплати на заявителя сумата от 368,72 лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури , издадени за периода 21.04.2015г. до 21.07.2015г. за обект с абонатен №*** , с.Белокопитово , ул.“*** , с клиентски №*** и сумата 17,12 лева – мораторна лихвя , за всяка една от претендираните фактури , за периода след датата на падежа им до 06.11.2015г. , както и 325 лева – деловодни разноски .В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради което е предявен настоящият иск .

Съдът намира за недоказано основанието и размера на вземането, което ищецът поддържа, че има спрямо ответника . Единствената информация относно произхода на задължението се съдържа в процесните фактури . Във фактура №0234894840/24.04.2015г. е отразено , че е издадена за периода 23.08.2014г. до 20.11.2014г. , като сумата по нея е начислена „служебно“ . Липсва разлика между показания „старо“/ „ново“ , т.е. не е налице отчетена консумирана ел.енергия. Във фактура №0234894253/21.04.2015г. е отразено , че сумата по нея , в размер на 3,95 лева , представлява стойността на отчетеното количество енергия , за периода от 10.11.2014г. до 09.03.2015г. или общо двете фактури обхващат периода от 23.08.2014г. до 09.03.2015г. За периода , предмет на делото , а именно 21.04.2015г. до 21.07.2015г. не са представени фактури . ВЛ единствено е констатирало , че в счетоводството на ищеца описаните фактури в регистрите за вземания от клиенти съществуват незаплатени суми за процесния период . От описаното ясно се извежда несъответствието във информацията отразена във фактурите и по-конкретно периода на отчитане на ел.енергията и периода за който е претендирана , съответно присъдена стойността на ел.енергия в производството по чл.410 от ГПК . Освен посочените фактури , които не са издадени за претендирания период , не са представени други доказателства обосноваващи вземането на ищеца .

Независимо от горното , ако се приеме , че фактурите обхващат процесния период , съдът намира , че от същите се доказва , че сумата от 345,77 лева , начислена по фактура №0234894840 е в резултат от осъществена от ищеца „корекционна процедура“ . Във фактурата е налице отбелязване „служебно“ начислена ел.енергия , липсва отчетена такава . По делото не са въведени твърдения , респ. не са представени доказателства за възникване на предвидените от ОУ предпоставки за извършване на корекция . Ако все пак се отчете съществуването на представения от ответника Констативен протокол №1300195/20.11.2014г. , отразяващ неизправност на СТИ в процесния обект , съдът счита , че отново не са доказани условията за надлежно извършена корекция . Съгласно задължителното за съдилища - Решение №111/17.07.2015г. на ВКС, І т.о. по т.д.№1650/2014г., постановено по реда на чл.290 ГПК, практиката на ВКС, с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, както и изразеното разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителя и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и не обвързват потребителите, е постановена при действието на Закона за енергетиката преди изменението с ДВ бр.54/12г. и не отразява променените законодателни възгледи след тази дата. С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своята правна природа същите представляват договор. Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.1, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника, в които е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ). От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.)

Освен горното, съдът намира, че в настоящата хипотеза от страна на ответника не е доказано и, че е спазена процедурата по уведомяване на клиента, предвидена в ПИКЕЕ. Съгласно чл. 47, ал.4 ПИКЕЕ в случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

С оглед на изложеното и предвид констатираните формални съществени нарушения на процедурата, съдът намира, че в конкретния случай е опорочена извършената от ищеца едностранна корекция, поради което същата не съставлява годно основание за дължимост на процесната сума у ето защо искът подлежи на отхвърляне .

Доколкото ИУИ и възражението за прихващане са заявени от ответника в условията на евентуалност , само ако първоначалният иск бъде уважен и след като не се е сбъднало условието , съдът не дължи произнасяне по същите .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 330 лева .

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХЪРЛЯ предявеният от Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** , иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че С.М.М. , ЕГН:********** , адрес *** му дължи 368,72 лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури , издадени за периода 21.04.2015г. до 21.07.2015г. за обект с абонатен №*** , с.Белокопитово , ул.“*** , с клиентски №*** и сумата 17,12 лева – мораторна лихвя , за всяка една от претендираните фактури , за периода след датата на падежа им до 06.11.2015г. , както и 325 лева – деловодни разноски , за които суми е издадена Заповед №1540/18.11.2015г. по ч.гр.д.№2973/2015г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, да заплати на С.М.М. , ЕГН:********** сумата 330 (триста и тридесет ) лева - деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните .

СЪДИЯ: