Р Е Ш Е Н И Е
123/22.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №478 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от З.Р.Х., с ЕГН**********, Е.С.В., с ЕГН**********, В.Х.В., с ЕГН********** и С.В.Х., с ЕГН**********
срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***”
№83, вх.1, ап.15, представлявано от М.И.С., с ЕГН********** с правно основание
чл.108 от ЗС. С определение №1414/26.05.2016 год. въз снова на писмена молба от
ответника като трети лица-помагачи на страната на ответника са
конституирани М.Т.Т., с ЕГН********** и М.И.С., с ЕГН**********. Ищците твърдят, че
с Решение №2-2 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,
съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Шумен, обл.Шумен,
кв.Дивдядово на Поземлена комисия - гр.Шумен от 03.05.1999 год., като
наследници на В. Х. М. /роден на *** год. и починал на 06.04.1965 год./,
притежават недвижим имот – Овощна градина от 2,600 дка, шеста категория,
местност "***", имот №105001, по плана за земеразделяне в землището
на гр.Шумен, кв.Дивдядово, представляващ ПИ с идентификатор №83510.426.1 по КК
на гр.Шумен с площ от 2597 кв.м. с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - овощна градина.
Твърдят, че през месец април 2014 год. след
направена от тяхна страна справка установили, че лицето М.Т. се е снабдило с
констативен Нотариален акт за право на собственост върху процесния имот,
придобит по давност №127, т.1, рег.№1452, д.№80/21.02.2011 год. на нотариус С.
С., а с НА за покупко-продажба на недвижим имот №175, т.1, рег.№1925, дело
№114/10.03.2011 год. на нотариус С. С., имота бил продаден на лицето М.С.. Впоследствие се установило, че М.С. продал
имота на собственото си търговско дружество - "***" ЕООД с ЕИК ***, с
НА №59, т.V, рег.№6586, д.№680/02.07.2014г. на нотариус С. С..
В тази връзка завели ГД №3024/2014 год. по описа
на ШРС срещу М.Т.Т., с ЕГН********** и М.И.С.,
с ЕГН********** за установяване правото си на собственост върху посочения
недвижим имот. С оглед изхода на същото считат, че ответникът по настоящото
дело "***" ЕООД с ЕИК *** е придобил имота от несобственик и
обективираната в НА за покупко-продажба №59, т.V, рег.№6586, д.№680/02.07.2014 год.
на нотариус С. С. сделка не е породила правни последици.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника "***" ЕООД с ЕИК ***,
че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ Овощна градина от
2,600 дка, шеста категория, местност "***", имот №105001 по плана за
земеразделяне в землището на гр.Шумен, кв.Дивдядово, представляващ по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Шумен, одобрени със
Заповед РД - 18-52/25.11.2005 год., Поземлен имот с идентификатор №83510.426.1,
находящ се в местност "***", с площ от 2597 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - овощна
градина, при съседи: имоти с идентификатори №83510.426.9; 83510.426.7 и
83510.425.46 и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху
процесния недвижим имот. Молят също да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично. За
тях се явява упълномощен представител –
адв.С.С. от ШАК, като поддържа иска изцяло, а в съдебно заседание излага конкретни
мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към които са приложени
писмени доказателства. В отговора ответникът заявяват, че считат иска за
недопустим и неоснователен. В същото
време твърдят, че дружеството-ответник се явява добросъвестен купувач и не е
дало повод за завеждане на иска, доколкото не им е било представено влязло в
сила решение, удостоверяващо правото на собственост на ищците, което от своя
страна да им е дало повод да предадат доброволно владението върху имота.
Твърдят, че ищците не са упражнявали владението и ползването върху имота в
период повече от 10 години преди датата на завеждане на исковата молба и това
право е било придобито от третото лице – помагач М.Т.Т..
В съдебно заседание за ответника "***" ЕООД се
явява упълномощен представител - адв.И.
Г. Т. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде
отхвърлен изцяло. В представени по
делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
С оглед искането направено в отговора на исковата молба за привличане като трети лица-помагачи на страната на ответника на лицата М.Т.Т., с ЕГН********** и М.И.С., с ЕГН********** с определение №1414/26.05.2016 год. същите са били конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника. На същите е изпратен препис от исковата молба, отговора на исковата молба, ведно с приложенията към тях. В срока за отговор от страна на третото лице помагач М.Т.Т. е депозиран писмен отговор, в който заявява, че изразява съгласие с мотивите, изложени от страна на ответника. Счита, че не са налице влезли в сила актове, от които да се установява правото на собственост на ищците. В срока за отговор от страна на третото лице помагач М.И.С. също е депозиран писмен отговор, в който също заявява, че изразява съгласие с доводите и мотивите, изложени от страна на ответника.
В съдебно заседание третото лице помагач - М.Т.Т. не се явява лично и не
изпраща представител.
В съдебно заседание третото лице помагач - М.И.С. не се явява лично и не
изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищците З.Р.Х., Е.С.В., В.Х.В. и
С.В.Х. са наследници на лицето В. Х. М., роден на *** год. и починал на
06.04.1965 год. По силата на Решение №2-2 за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището
на гр.Шумен, обл.Шумен, кв.Дивдядово на Поземлена комисия - гр.Шумен от
03.05.1999 год., било възстановено на наследниците на В. Х. М. собствеността
върху недвижим имот – Овощна градина от 2,600 дка, шеста категория, местност
"***", представляващ имот №105001, по плана за земеразделяне в
землището на гр.Шумен, кв.Дивдядово, представляващ ПИ с идентификатор
№83510.426.1 по КК на гр.Шумен с площ от 2597 кв.м. с трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - овощна градина.
С Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот придобит по давност №127, том I, рег.№1452, дело №80/21.02.2011 год. на нотариус С.
С., с район на действие Районен съд Шумен, рег.№024 на НК, третото лице помагач
на страната на ответника - М.Т.Т. е бил признат за собственик по давностно
владение на процесния недвижим имот. С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №175, том I, рег.№1925, дело №114/10.03.2011 год. на нотариус С.
С., с район на действие Районен съд Шумен, рег.№024 на НК, имотът е бил
продаден на третото лице помагач на страната на ответника - М.И.С., а по силата
на Нотариален акт №59, том V, рег.№6586, дело №680/02.07.2014 год. на нотариус С.
С., с район на действие Районен съд Шумен, рег.№024 на НК, М.И.С. продал имота
на "***" ЕООД, с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала и
управител е третото лице – помагач М.И.С..
След като ищците, след направена от тяхна страна
справка установили посочените обстоятелства и извършените спрямо имота
прехвърлителни сделки завели ГД №3024/2014 год. по описа на ШРС срещу М.Т.Т., с
ЕГН********** и М.И.С., с ЕГН********** за установяване правото си на
собственост върху посочения недвижим имот. Същото е приключило с влязло в сила
Решение, с което е признато за установено по отношение на М.Т.Т. и М.И.С., че
ищците З.Р.Х., Е.С.В., В.Х.В. и С.В.Х. са собственици на спорния недвижим имот. Със
същото решение на основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК е бил отменен констативен
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№127, том I, рег.№1452, дело №80/21.02.2011 год. на нотариус С. С., с район на
действие Районен съд Шумен, рег.№024 на НК.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелите Д. Т. Д. и С. Д. Д., от приетите като писмени доказателства по
делото: Решение №2-2 за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на
гр.Шумен-кв.Дивдядово от 03.05.1999 год., Скица №2611/01.06.1999 год.,
Удостоверение за наследници изх.№1805/02.03.2016 год., НА за покупко-продажба
на недвижими имоти №59, т.V, рег.№6586, д.№680/02.07.2014г. на нотариус С. С.,
Решение №1639/08.10.2015 год. по ГД №3024/2014 год. по о иса на ШРС, Решение
№35/18.02.2016 год. по ВГД №676/2015 год. по описа на ШОС, НА за право на
собственост върху недвижим имот придобит по давност №127, том I, рег.№1452,
дело №80/2011 год., НА за покупко-продажба на недвижим имот №175, том I,
рег.№1925, дело №114/2011 год., Удостоверение за актуално състояние, Скица на
поземлен имот, Удостоверение за данъчна оценка, Документ за заплатена държавна
такса, матиралите, приложени по ГД №3024/2015 год. по описа на ШРС, ВГД
№676/2015 год. по описа на ШОС и ГД №2358/2016 год. по описа на ВКС, I г.о., материалите,
съдържащи се в Нотариално дело №80/21.02.2011 год. и нотариално дело №114/10.03.2011
год.
По отношение направеното с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на иска съдът намира същото за неоснователно, поради следните
правни съображения:
Страната твърди, че така предявеният от ищците иск
с правно основание чл.108 от ЗС е недопустим, позовавайки се на факта, че към
момента на предявяване на иска решението по първоначално образуваното
гражданско дело не е било влязло в сила,
следователно ищците не можели да се легитимират като собственици на спорния
имот. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпросът за наличието
или не на трите кумулативно предвидени предпоставки, необходими за евентуалното
уважаване на предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, следва да бъдат преценявани във фазата на обсъждане
на основателността на иска, а не на неговата допустимост. Факта, че е налице
висящ исков процес с предмет правото на собственост на ищците върху същия
недвижим имот може да бъде основание за спиране на производството, с оглед
изчакване решението на евентуален преюдициален спор, но не е въпрос, свързан с
допустимостта на предявения иск.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство са
три кумулативно дадени предпоставки, а именно: че ищците са собственици на
вещта, обект на спорното материално право, че вещта се намира във владение или
държание на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.
В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищците са
собственици на процесния имот. В подкрепа на този извод е приключилата
реституционна процедура по ЗСПЗЗ, по силата на която на ищците, в качеството им
на наследници на В. Х. М. е възстановено правото на собственост върху
процесната овощна градина, в резултат на която с влязло в сила решение,
придружено със скица, имащо силата на констативен
нотариален акт за собственост е удостоверено правото им на собственост.
Съдът не споделя
изложеното в писмените бележки от страна на дружеството – ответник твърдение за
неидентичност на имота, описан в Решение
№2-2 за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи,
съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Шумен-кв.Дивдядово от
03.05.1999 год. и имота, предмет на настоящото производство, представляващ ПИ с
идентификатор 83510.426.1. В тази връзка съдът установи, че с Решение
№2-2/03.05.1999 год. за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Шумен, обл.Шумен,
кв.Дивдядово на Поземлена комисия - гр.Шумен, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на
наследниците на В. Х. М. е възстановено правото на собственост върху Овощна
градина от 2,600 дка, шеста категория, местност "***", имот №105001,
по плана за земеразделяне в землището на гр.Шумен, кв.Дивдядово. От намиращата
се в кориците на делото скица на поземлен имот №7518/26.08.2010 год., изготвена
от СГКК гр.Шумен, приложена към Нотариално дело №80/21.02.2011 год. /л.102 от
ГД №478/2016 год. по описа на ШРС/, която е идентична с приложената като
писмено доказателство по делото скица на поземлен имот №15-135955 от 23.03.2016
год. /стр.30 от ГД №478/2016 год. по описа на ШРС/, е видно, че поземлен имот с
идентификатор №83510.426.1 в местността "***" с площ от 2597 кв.м.,
начин на трайно ползване Овощна градина, е с посочени собственици - В. Х. М., като
е отбелязано горното решение на Поземлена комисия - гр.Шумен, като основание за
придобиване на собствеността, което установява идентичността на възстановения
на В. Х. М. имот с ПИ с идентификатор №83510.426.1.
В същата насока е и влязлото в сила Решение №35 от
18 Февруари 2016 год. по ВГД №676 по описа за 2015 год. на ШОС, обжалвано и
недопуснато до касационно решение с Определение №413 от 30.06.2016 год. по ГД
№2358/2016 год. по описа на ВКС, I г.о., влязло в сила на 30.06.2016 год., по силата
на което е признато за установено по отношение на третите лица – помагачи, че
ищците са собственици на посочения имот. Същото е било постановено с участие на
ищците и третите лица – помагачи и има сила на присъдено нещо в отношенията
между тях. Със същото съдебно
решение на основание разпоредбата на чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК е бил
отменен констативен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност №127, том I, рег.№1452, дело №80/21.02.2011 год. на
нотариус С. С., с район на действие Районен съд Шумен, рег.№024 на НК.
А с оглед на изложеното се налага извода, че
доколкото третото лице – М.Т.Т. не е придобило собствеността върху имота въз
основа на давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС и доколкото същото не е било собственик на имота, то при последващите
продажби на имота първоначално на третото лице – помагач М.И.С., а впоследствие
и на дружеството ответник "***" ЕООД не е настъпил
вещно-прехвърлителният ефект на сделката.
Доколкото въпросът за
придобиването на имота по давност от страна на третото лице – помагач М.Т.Т. е
бил разрешен с влязло в сила решение по ГД №3024/2014 год. по описа на ШРС и
същото има сила на присъдено нещо в отношенията между страните, за съда е
недопустимо неговото пререшаване в настоящото производство. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо
между същите страни, за същото искане и на същото основание, като в отделни
случаи тя се разпростира и спрямо други лица,
които не са били страни по делото – за техните наследници и правоприемници. Правоприемникът
замества изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното
положение на своя праводател. Вписването на исковата молба по иск за
собственост върху недвижим имот има само оповестително, но не и защитно
действие - то има за последица само уведомяване на третите лица за възникналия
гражданскоправен спор. Невписването на исковата молба по такъв иск не изключва
възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица,
които са придобили имота от ответника по делото, дори това придобиване е да
било вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.
108 от ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само
лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание
по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател,
тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и
същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от
праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този
имот. В този смисъл е Решение № 121 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1400/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
За прецизност с оглед твърденията на ответника, че
ищците са изгубили правото си на собственост, поради факта, че повече от 10
години не са се интересували от имота и не са упражнявали фактическа власт над
него, следва да бъде посочено, че неупражняването на права от страна на
собственика само по себе си не би могло да има за последица изгубване на тези
права, тъй като вещното право не се погасява с факта на неупражняването му.
Притежателят на съответното вещно право би могъл да го изгуби само ако трето
лице придобие същото право по силата на предвиден в закона правен способ,
каквато хипотеза обаче в случая не е налице. В този смисъл е константната
съдебна практика и по-конкретно Решение №185 от 13.07.2011 год. на ВКС по гр.
д. №794/2010 год., II г. о., ГК, което е постановено по реда чл.290 от ГПК и
др. В настоящия случай от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Т. Д. и С. Д. Д. не се установява
твърдения от страната придобивен способ за нейния праводател. Независимо, че
същите твърдения са били обсъдени в мотивите на Решението по ВГД №676 по описа
за 2015 год. на ШОС, обжалвано и недопуснато до касационно решение с
Определение №413 от 30.06.2016 год. по ГД №2358/2016 год. по описа на ВКС, I
г.о., влязло в сила на 30.06.2016 год. за прецизност следва да бъде посочено,
че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност
трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/,
явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се
установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко
доказване в хода на процеса. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е
следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното
фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази
достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия
състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответникът не само че не е
успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства не установяват релевантните факти и настъпилите от тях правни последици.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът установи, че първият
свидетел – С. Д. е бил в трудово-правни отношения с управителя на дружеството –
ответник през периода, за който твърди, че е било осъществявано владението
върху имота, а втората свидетелка - Д. Д. също демонстрира и заявява близки
приятелски отношения със С. и с Т.. По този начин показанията и на двамата се
явяват предубедени и до голяма степен заинтересовани от изхода на делото. Като
в същото време въз основа на тях не може
да се направи категоричен извод, че М.Т. е владял процесния имот през
твърдения от тяхна страна период трайно, непрекъснато и необезпокоявано, както
и че това владение и намерението му за своене на имота е било демонстрирано
пред ищците.
А с оглед на гореизложеното се доказва по
безспорен начин наличието на първата кумулативно предвидена предпоставка, а
именно, че ищците са
собственици на посочения в исковата молба недвижим имот.
Не се
спори между страните по делото, че към момента на завеждане на иска,
респективно към настоящия момент, имотът се намира във владение на ответното
дружество. В подкрепа на този извод е и направеното изявление от ответника,
както в исковата молба, така също и в писмените бележки по делото, в които по
недвусмислен начин заявява, че в
случай, че им бъде представено влязло в
сила съдебно решение, са готови да предадат владението по един добронамерен и
колегиален начин, като по недвусмислен начин признава факта, че дружеството
продължава да владее спорния имот.
Доколкото по изложените по-горе причини се налага
извода, че на основание разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот придобит по давност №127, том I, рег.№1452, дeло №80/21.02.2011 год. на нотариус С. С., с район на
действие Районен съд Шумен, рег.№024 на НК е бил отменен, то както за третото
лице – помагач М.С., а така също и за
дружеството-ответник "***" ЕООД, не е настъпил вещно-прехвърлителния
ефект на сделката доколкото са закупили имота от несобственик. Следователно ответникът "***" ЕООД владее имота
без правно основание.
С оглед изложеното се налага извода, че са налице
и трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС, а именно: ищците са собственици на въпросния недвижим
имот, същият се владее от ответника и то без правно основание. С оглед на
изложеното искът, като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло, като
бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху имота, предмет на
настоящия спор.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и
с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата
от 375 лева, представляваща направените от тяхна страна разноски, включващи заплатени
държавни такси и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”***” №83, вх.1, ап.15, представлявано от М.И.С., с
ЕГН**********, че З.Р.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, Е.С.В., с
ЕГН**********,***, В.Х.В., с
ЕГН**********,*** и С.В.Х., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** СА СОБСТВЕНИЦИ
на следния недвижим имот: Овощна градина от 2,600 дка, шеста категория,
местност "***", имот №105001 по плана за земеразделяне в землището на
гр.Шумен, кв.Дивдядово, представляващ по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Шумен, одобрени със Заповед РД - 18-52/25.11.2005 год.,
Поземлен имот с идентификатор №83510.426.1, находящ се в местност "***",
с площ от 2597 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - овощна градина, при съседи: имоти с идентификатори
№83510.426.9; 83510.426.7 и 83510.425.46.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №83, вх.1, ап.15,
представлявано от М.И.С., с ЕГН********** ДА ПРЕДАДЕ на З.Р.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***,
Е.С.В., с ЕГН**********,***, В.Х.В.,
с ЕГН**********,*** и С.В.Х., с ЕГН**********,
с постоянен адрес: *** владението
върху следния недвижим имот: Овощна градина от 2,600 дка, шеста категория,
местност "***", имот №105001 по плана за земеразделяне в землището на
гр.Шумен, кв.Дивдядово, представляващ по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Шумен, одобрени със Заповед РД - 18-52/25.11.2005
год., Поземлен имот с идентификатор №83510.426.1, находящ се в местност "***",
с площ от 2597 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - овощна градина, при съседи: имоти с идентификатори
№83510.426.9; 83510.426.7 и 83510.425.46.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”***” №83, вх.1, ап.15, представлявано от М.И.С., с ЕГН********** да
заплати на З.Р.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, Е.С.В., с ЕГН**********,***,
В.Х.В., с ЕГН**********,*** и С.В.Х.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***
сумата от 375 лева /триста
седемдесет и пет лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски,
включващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: