Р Е Ш Е Н И Е

53/31.1.2017г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 516 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В молбата си до съда ищецът Б.Х.С., ЕГН **********,***, излага, че с ответника Г.Р.С., ЕГН **********,***, са сключили граждански брак на 17.10.1998 г., като от брака си имат родено едно дете М. Б.Х., ЕГН **********, непълнолетна към датата на подаване на молбата. Сочи се в молбата, че отношенията между съпрузите до 2007 г. били добри, докато ответницата започнала работа в с. Венец, където се запознала с мотокариста на фирмата, с когото започнала връзка. В рамките на една година връзката между ответницата и другия мъж се задълбочила и тя през месец септември напуснала семейното жилище и отишла да живее с другия мъж. През 2013 г. съпругата му заминала за Република Турция, като ищецът разбрал, че в тази държава същата се е установила да живее, устроила е семейният си живот и няма намерения да се връща. Роденото от брака дете живеело с баща си, като майката не се интересувала от дъщеря си, не се обаждала и не полагала някакви грижи за нея. Фактическата раздяла между страните продължавала повече от девет години, като ищецът все още нямал обяснение от съпругата си за нейното напускане. Предвид изложеното ищецът счита, че бракът по между им е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен с развод. Ето защо прави искане да бъде прекратен сключения на 17.10.1998 г. между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по изключителна вина на ответницата; да му се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в ***; да му се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете М. Б.Х., ЕГН **********; да се осъди ответницата да заплаща издръжка на роденото от брака дете М. Б.Х., ЕГН **********, в размер на 150.00 лв., месечно, считано една година преди завеждане на исковата молба; да се възстанови предбрачното фамилно име на ответницата Х.; с оглед евентуална възможност да се издават документи за самоличност на детето, да се разреши издаването на документите да става само с разрешението на родителя, упражняващ родителски права, както и с оглед потенциалното задгранично пътуване на детето, да се постанови това да се случва само с разрешението на родителя, упражняващ родителски права. Претендира и разноски. В съдебно заседание ищецът оттегли претенцията си за разрешаване издаването на документи за самоличност на детето да става само с разрешението на родителя, упражняващ родителски права, както и с оглед потенциалното задгранично пътуване на детето, да се постанови това да се случва само с разрешението на родителя, упражняващ родителски права, като производството в тази му част е прекратено.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. В.Б., представя писмен отговор, в който излага аргументи по предявените брачен и небрачни искове. В хода на устните състезания изразява аргументи за основателност на брачния и небрачните искове. Моли на майката да се определи подходящ режим на лични отношения с детето й.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0025/17.10.1998 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна и 1 бр. частно заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0412/12.04.2000 г., съставен от Община Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 17.10.1998 г., и от брака си имат родено едно дете М. Б.Х., ЕГН **********, непълнолетна към датата на приключване на устните състезания. Не се спори между страните, че съпрузите повече от девет години са разделени и не живеят заедно, тъй като съпругата е напуснала семейното жилище. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че почти от десет години страните не живеят заедно, тъй като съпругата напуснала семейното жилище и отишла да живее с друг мъж. И двамата свидетели заявиха, че от момента на напускане на семейното жилище, ответницата не се е интересувала за мъжа и детето си, не е правила опити за контакти със съпруга си. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, поради обстоятелството, от една страна, че свидетелите са от тази категория близки на страните, които предвид родствената връзка на единия от свидетелите с ищеца, са в състояние пряко и непосредствено да възприемат случващото се между страните, а от друга страна- показанията на двамата свидетели са ясни, конкретни и непротиворечиви помежду си, и са в синхрон с останалия събран доказателствен материал.

Позовавайки се на изложеното и категоричното нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът между тях е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна и на детето им вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.

Досежно вината, счита, че тя принадлежи на съпругата, тъй като по делото единствено се събраха доказателства за нейно противобрачно поведение, с което тя е нарушила основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7, чл.14, чл.15 и чл.17 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство, зачитане на личността в семейството, съвместно живеене на съпрузите. Данни за осъществено противобрачно поведение от страна на съпруга не се събраха.

Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството, че същата не се яви лично, за да вземе отношение по въпроса, с оглед същността на правото на име, а именно, че то е основно лично право на всеки един, като упражняването зависи единствено от преценката на личността, заключава, че ответницата следва да запази придобитата със сключването на брака фамилия- С..

По въпроса за упражняване на родителските права върху роденото през време на брака дете М. Б.Х., ЕГН **********, се установи, че към момента на приключване на устните състезания детето живее с баща си в къща, находяща се в ***. Съдът след като съобрази гореизложеното и имайки предвид желанието на бащата и детето, вината за разпадане на брачната връзка, възпитателските качества на родителите, възрастта на детето, и като цяло интересите на непълнолетната, както и след като се съобрази с изготвения социален доклад, заключава, че упражняването на родителските права върху ненавършилата пълнолетие М. следва да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето на детето бъде на адреса, на който живее бащата.

Касателно режима на лични отношения на майката с детето, съобрази следното: Според нормата чл.59, ал.2 от СК, съдът служебно следва да се произнесе и относно режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. В разглеждания случай се установи, че майката на М. от години не се е интересувала за развитието на дъщеря си. От събраните гласни доказателства се установи, че същата пребивава в Република Турция. Ето защо съдът счита, че ще е подходящ следният режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.30 ч. до 16.00 ч., десет дни през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

По отношение издръжката на детето, съобрази следното: По делото не се ангажираха надлежни доказателства относно получаваните от родителите доходи, но с оглед трудоспособната възраст и на двамата, липсата на доказателства, установяващи наличието на някаква обективна причина, препятстваща възможността им пълноценно да полагат труд, съдът счита, че те са в състояние да реализират месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната. Съобразявайки се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта и като цяло интересите на детето, както и предвидения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер на издръжка, заключава, че на непълнолетната М. следва да се определи месечна издръжка, в общ размер на 250.00 лв., от която майката да заплаща 150.00 лв., месечно, а бащата, полагащ непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й- разликата от 100.00 лв. Издръжката, на основание чл.149 от СК, следва да се присъди, считано една година преди предявяване на иска, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата, за посочения период, е осигурявала средства за издръжка на дъщеря си. Не се наведоха и твърдения в този смисъл.

Относно семейното жилище не се спори между страните, че представлява къща, находяща се в *** и е напуснато от съпругата. Доколкото единствено ищецът предявява искане за предоставяне ползването на семейното жилище и на него е възложено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, намира, че жилището следва де се предостави за ползване на ищеца.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху виновния съпруг- Г.Р.С., ЕГН **********.

Съобразявайки се с данните по делото относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, които следва да бъдат внесени, по сметка на ШРС, от виновния съпруг- Г.Р.С., ЕГН **********.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер на 600.00 лв.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответницата следва да заплати по сметка на ШРС и сума от 216.00 лева, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжка на детето й.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 17.10.1998 г., с акт № 0025/17.10.1998 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Венец, граждански брак между Б.Х.С., ЕГН **********,*** и Г.Р.С., ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГАТА- Г.Р.С., ЕГН **********.

ЗАПАЗВА фамилното име на съпругата, придобито със сключване на брака - С..

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете М. Б.Х., ЕГН ********** на бащата Б.Х.С., ЕГН **********,***, като определя местоживеенето на детето на адреса, на който живее бащата- ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката Г.Р.С., ЕГН **********,*** и детето М. Б.Х., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.30 ч. до 16.00 ч., десет дни през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *** на Б.Х.С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,***, да заплаща на детето си М. Б.Х., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своя баща Б.Х.С., ЕГН **********,***, месечна издръжка, в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, считано от 11.03.2016 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, както и издръжка за минало време, а именно за периода от 11.03.2015 г. до 11.03.2016 г., в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ за всеки месец.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд, сума в размер на 266.00 лева /двеста шестдесет и шест лева/, от която 50.00 лева- държавна такса за водене на делото и 216.00 лева, държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка за детето й.

ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,***, да заплати на Б.Х.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща извършените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: