Р Е Ш Е Н И Е

262/28.4.2017г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският районен съд, осми състав

На единадесети април през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 525 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр.чл. 92 от ЗЗД; чл.309а от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба от „К. Б.“АД, с ЕИК ***, представлявано от ТШ и ДП, седалище: С. община,с.Л. ,ул.“Л.“ №*, съдебен адрес:***, чрез адв. К.Г., АК- С., срещу ЕТ „РВ-В. Х. “, ЕИК ***, обл. Ш., гр. Ш., ул.“Ш.“ № ***, представлявано от В.Й.Х. Ищецът сочи, че между него и ответника има създадени трайни търговски отношения и било сключено Споразумение за дистрибуция № ** /***г. и Анекс от ***г., по силата на които ответникът закупувал безалкохолни напитки от ищеца.

Била издадена фактура № ***г. за доставени безалкохолни напитки /на обща стойност 19 913,00лв., с включено ДДС/ по споразумението за дистрибуция. Твърди, че по фактурата има извършено частично плащане на 13.03.***г., като останал остатък, който не бил платен - 5 428,48лв. Същевременно заявява, че на основание т.8.1, абз.2 от Споразумението между страните, претендира и неустойка върху остатъка на неплатената сума за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г. Сочи, че е изпратил предупредителни писма- покани за плащане на исканата сума, но заплащане не последвало.

Поради поведението на длъжника било подадено от ищеца заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което на ******г. било образувано ч.гр.д. № ***/***г. на ШРС за следните суми: 5 428,48лв.- остатък по фактурата; неустойка в общ размер на 1650,25лв. върху остатъка на сумата от фактурата за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г.; сумата от 80 лв.- нормативно признати разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а от ТЗ. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът ЕТ „РВ-В. Х.“ депозирал възражение, поради което за ищеца възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане от ответника за следните суми: 5 428,48лв.- остатък по фактура № ***г.; неустойка- 1650,25лв. върху остатъка от фактурата за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г.; сумата от 80 лв.- нормативно признати разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а от ТЗ, за плащането на които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №** /******г. по ч.гр.д. № ***/***г на ШРС .

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК оспорва, че дължимите суми по доставките, осъществени от ищеца, не са заплатени от негова страна. Твърди, че всички стоки, които са доставени от ищеца, са изплатени. Твърди, че не дължи претендираните суми, алтернативно прави възражения за прихващане със суми, дължими от ищеца, в общ размер на 5858,29лв., от които: с 1000лв. изплатени от ответника на важни клиенти на ищеца „Т.ф. *-Ш.“ ЕООД -500лв. и на „И.к.“ ЕООД- 500лв.- по негово разпореждане, като общата сума от 1000лв. не е заплатена от ищеца на ответника; с 641,88лв. - подпомагане на клиенти на ищеца- по негово нареждане, чрез предоставяне от ответника на стоков кредит на „Р.м.д.“ за 389,22лв. и на „Е.В.“ЕООД- 352,66лв, общата сума не е заплатена от ищеца на ответника; с 1337,41лв. общо за доставени некачествени стоки от ищеца на ответника, установено с констативни протоколи от ******г. за 547,66лв. и от ****** за 789,85лв.; и с 2880лв. стойност за присъдена награда за постигнат ръст на продажби за периода от 01.11.2011г. до 29.02.***г., изразяваща се в безплатно предоставяне на стока 250 каси, тъй като тази награда/бонус/ не е предоставена от ищеца на ответника .

В съдебно заседание, за ищцовото дружество, не се явява представител. Депозирани са молби вх. № ***/******г.; вх. № *** /***г.; вх. № ***/***г.; вх. № ***/***г., в които излагат становище по експертизите, изготвени по делото и по съществото на спора. В съдебно заседание, за ответника се явява представляващия го и адв. О. при ШАК, като поддържа отговора и възраженията .

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, че между тях е съществувало валидно търговско правоотношение на основание споразумение за дистрибуция на безалкохолни напитки и анекс от ******г. към споразумението за дистрибуция. Ответникът не спори, че твърдените от ищеца стоки са били доставени. Спорът между страните е относно обстоятелството дали сумата, претендирана от ищеца на 5 428,48лв., сочена като остатък от фактура № ***г., е платена от ответника и за дължимостта на търсената неустойка, в общ размер на 1650,25лв., изчислена върху остатъка от фактурата за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г., както и 80 лв. нормативно признати разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а от ТЗ.

От приложеното ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС се установи, че ищецът е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на ******г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №**/****** г. за сумата от 5 428,48лв –неустойка, съгласно сключено споразумение за дистрибуция № **/***г, Анекс от ***г. по фактура № ***г ; 1650,25лв. –неустойка в общ размер върху остатъка от фактурата, за периода от 13.03.15г до 11.02.16г ;80 лв- нормативно признати разноски за събиране на вземането на основание чл. 309а от ТЗ и законната лихва върху главницата от ***г. до окончателното изплащане на вземането, суми- предмет на предявените в настоящото исково производство искове. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 08.02.***г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление срещу ответника, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №**/****** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими. Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 5 428,48лв. -остатък по фактура № ***г ; неустойка в общ размер на 1650,25лв. върху остатъка от фактурата за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г. ; сумата от 80 лв. -нормативно признати разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а от ТЗ, за плащането на които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №** /******г. по ч.гр.д. № ***/***г на ШРС .

По основателност на исковете

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № ***/*** г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ и допълнителна ССЕ и представените по делото писмени документи. Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на споразумение за дистрибуция № **/***г. между “К. Б.“АД и ЕТ „РВ-В. Х.“. Дистрибуторът ЕТ „РВ-В. Х.“, обл. Ш., съгласно споразумението за дистрибуция, действа като независим партньор, който закупува продуктите и ги препродава от свое име и за своя сметка и никоя страна не е законен представител или агент на другата страна. Видно от приложения по делото Анекс към споразумението за дистрибуция от ******г., същият е подписан от страните по делото, с което са се съгласили с изменение на Споразумението относно срока на действие. Въз основа на договора, ответникът е закупувал безалкохолни напитки от ищеца. В тази насока ответната страна не оспорва обстоятелството, че между търговците е сключена сделка, както и че му е доставян такъв вид стоки. Тоест не се спори, че страните по делото са страни по валидно облигационно отношение през процесния период. Спорът в случая е относно обстоятелството дали по издадената фактура № ***г. е платен остатъкът с ДДС -5 428,48лв., от ответника. В тази връзка, по делото бе назначена и изготвена ССЕ, с въпроси: има ли останала дължима сума по фактура № ***г. и какъв е размерът на останалата неплатена част. Експертизата бе приета и не бе оспорено заключението й от страните по делото. В констатациите вещото лице по изготвената експертиза, вх.№ ***г. сочи, че след направените анализи на плащания и съпоставки между основанията за плащане в банковите извлечения и осчетоводяването на плащанията, е установило, че и в двете фирми основанията, изписани в платежните документи, не са служили за коректно осчетоводяване и разнасяне на плащанията по описаните в платежните нареждания фактури, поради което претендираните за неплатени фактури при ищеца не съвпадат с тези при ответника. В заключението си относно въпрос 1, вещото лице е посочило, че според документите на “К. Б.“АД, има останала дължима сума от ответника, но не е ясно дали неплатената сума е по процесната фактура, а според документите на ЕТ „РВ-В. Х.“- фактура № ***г., е изцяло платена. Поддържайки заключението си в съдебно заседание, експертът заяви, че, абстрахирайки се от начина на водене на счетоводство и в двете фирми, стига до извод, че е налице неплатена сума на ищеца от ответника, в общ размер от 6663,10лв., които са остатък по фактура № ***г. Според счетоводните записвания на ответника, процесната фактура е осчетоводена и е включена в дневника за покупки на търговеца и той е ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Експертът сочи, че сумата за неустойка върху неплатения остатък от 5 428,48лв., е 1650,25лв., за периода от 13.03.***г до 11.01.***г .

По възраженията за прихващане на ответника

Направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение е такова, за съдебно прихващане със суми, дължими от ищеца, в общ размер на 5858,29лв., от които:

1/ с 1000лв. за изплатени от ответника на важни клиенти на ищеца „*** -Ш.“ ЕООД -500лв. и на „И.к.“ ЕООД- 500лв.- по негово разпореждане, като общата сума от 1000лв. не е заплатена от ищеца на ответника;

2/ с 641,88лв. за подпомагане на клиенти на ищеца- по негово нареждане, чрез предоставяне от ответника на стоков кредит на „Р.м.д.“ за 389,22лв. и на „Е.В.“ЕООД 352,66лв, общата сума не е заплатена от ищеца на ответника ;

3/ с 1337,41лв.общо за доставени некачествени стоки от ищеца на ответника, установено с констативни протоколи от ******г. за 547,66лв. и от ****** за 789,85лв.;

4/ с 2880лв. за присъдена награда за постигнат ръст на продажби, за периода от 01.11.2011г. до 29.02.***г., изразяваща се в безплатна предоставяне на стока 250 каси, като тази награда/бонус/ не е предоставена от ищеца на ответника .

От страна на ищеца беше оспорено както основанието, така и размерът на възраженията за прихващане и по четирите пункта. Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. То е действие на упражняването на субективното преобразуващо право, с което всяка от страните разполага, възникващо при определен в закона фактически състав. Необходимо е да съществуват две задължения /вземания/-чл.103,ал.1 от ЗЗД. Вземанията трябва да са действителни. Следващо изискване за възникване на правото да се извърши прихващане, е двете вземания да бъдат насрещни – кредиторът по едното вземане трябва да е длъжник по другото и обратно. Елемент на фактическия състав на правото да се извърши прихващане, също е изискването двете задължения да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. На следващо място прихващането е възможно само ако вземането на страната, която прихваща/активното вземане/ е изискуемо. Не е необходимо задължението на прихващащия /пасивното вземане/ да бъде изискуемо. Достатъчно е да бъде изпълняемо. Следваща предпоставка е ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващането-чл.103,ал.1 от ЗЗД. Това изискване е изключено при съдебното прихващане, което може да бъде упражнено и с неликвидно вземане. В настоящия случай се касае за съдебно прихващане, извършено чрез материално правно възражение, заявено в срока за отговор на исковата молба. Така заявеното от ответника възражение за прихващане, се явява частично основателно. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по отношение направеното възражение за прихващане от ответника, той следва да докаже, че има насрещно изискуемо парично вземане към ищеца за твърдения размер.

1/Относно твърдения за изплатени суми от ответника на важни клиенти на ищеца по негово разпореждане /“Т. *-Ш.“ ЕООД -500лв.; на „Е.-*-Ш. „ЕООД -500лв. ; на „*** -Ш.“ ЕООД -500лв. ; на „И.к.“ЕООД -500лв. /, като само сумата от 1000лв./за последните двама важни клиенти/, е останала незаплатена от ищеца на ответника и се претендира прихващането й- Съобразно заключението на ССЕ, след направената проверка на счетоводните документи на дистрибутора – ответник и в счетоводствата на посочените от ответника 4 дружества, експертът заключава, че не са установени издадени от ответника кредитни известия за важните клиенти по цитираните приемно- предавателни протоколи и дадените суми не са осчетоводени при ответника, както и, че четирите дружества не са издавали фактури към ответника за инвестицията, няма касов бон за получени парични средства в брой и няма отразяване в касовите книги и най- общо в счетоводствата им. Освен горното, видно от представените по делото Тристранен договор и от Анекс 3 към него /стр. 113/ и Тристранен договор и от Анекс 3 към него /стр. 119/, сключени между ищеца, ответника и съответно с важни клиенти „*** -Ш.“ ЕООД и „И.к.“ЕООД, се установява, че се предоставят 500лв. с ДДС, във вид на стока от портфолиото на “К. Б.“АД, а не на пари. Поради изложеното, съдът намира възражението за прихващане със сумата от 1000лв. по пункт първи, за неоснователно.

2/Относно наведеното твърдение, че по разпореждане на ищеца и в качеството на негов основен дистрибутор, действащ на територията на Ш., ответникът е извършил подпомагане на клиенти на ищеца чрез предоставяне на стоков кредит на обща стойност 641,88лв. с две стокови разписки –

на „Р.м.д.“ООД- предоставена стока на стойност 389,22лв. /стокова разписка № ***/***г./;

и на „Е.В.“ ЕООД- предоставена стока на стойност 352,66лв. /стокова разписка № ***/***г. /.

По делото са представени копия на стоковите разписки /стр.79 и стр. 80/. В тази връзка съдът съобрази становището на ищеца /в молба вх. № ***/ ******г. стр. 151/ относно стокова разписка № ***/***г., за стоков кредит на „Р.м.д.“ООД, и го приема за основателно, доколкото на стоковата разписка № ***/***г. няма подпис на „предал/съставил“ и на „получил“. Поради изложеното, съдът намира, че представеният документ -стокова разписка № ***/***г. за стоков кредит на „Р.м.д.“ООД, не може да се приеме за доказателство, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора с ищеца за подпомагане на клиенти чрез предоставяне на стоков кредит и съответно да бъде извършено прихващане в настоящото производство .

В същото време съдът намира , че от представената стокова разписка № ***/***г. безспорно се установява, че ответникът, в изпълнение на договорните си отношения с ищеца, е предоставил стоков кредит на стойност 352,66лв. на „Е.В.“ ЕООД, поради което намира, че възражението на ответника за прихващане следва да бъде уважено в частта относно сумата 352,66лв. за предоставен стоков кредит на стойност 352,66лв.

3/ Относно наведеното твърдение за доставени некачествени стоки от ищеца на ответника, установено с констативни протоколи от ******г. за 547,66лв. и от ****** за 789,85лв., общо за сумата 1337,41лв.: Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Видно от представените по делото констативни протоколи / стр. 76 и 77 от делото / от ******г. и от ******г. за установени замръзнали и надути бутилки. В случая се търси обезщетение на стока с брак, основана на договорна отговорност между страните. Относимата норма на чл. 111 от ЗЗД регламентира, че с изтичане на тригодишна давност, се погасяват вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Към датата на депозиране на възражението за прихващане на ответника /***г/ е изтекъл тригодишният срок на вземането за обезщетение за брак по посочените протоколи – на ******г. и на ******г.,поради което съдът намира, че възражението за прихващане по този пункт общо за сумата 1337,41лв., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение .

4/Относно възражението за прихващане със сумата от 2 880лв. като равностойност за награда за постигнат ръст на продажби за периода от 01.11.2011г. до 29.02.***г., изразяваща се в безплатно предоставяне на стока- 250 каси от страна на ищеца на ответника: Видно от представеното по делото копие на писмо, изходящо от ищеца /стр. 82/, търговски директор на ищеца е уведомил ответника, че никой от партньорите не е изпълнил 100% условията за получаване на голямата награда, като компанията е взела решение да стимулира съвместното партньорство и ще даде награда от 250 каси, за достигнат ръст 33% в продажбите от ответника, през периода от 01.11.11г. до 29.02.***г. За изясняване на стойността на посочената награда, бе назначена допълнителна експертиза, която да изчисли стойността на 250 каси безалкохолни напитки по 250мл . След запознаване с наличните документи за осъществени доставки от ищца на ответника за периода, касаещ промо- играта на „К. Б.“ АД, експертът дава заключение, че осреднената стойност на каса безалкохолни напитки, е 9,33лв. без ДДС и 11,20 лв. с ДДС и сочи, че стойността на 250 броя каси безалкохолни напитки по 250мл. възлиза на 2 800лв. Съдът намира възражението за прихващане с посочената сума, за неоснователно поради обстоятелството, че по делото липсват доказателства от които да се направи категоричен извод за дължимост от страна на ищеца относно твърдяната награда. В представеното по делото копие на писмо с текста, изписан на корпоративна бланка, е без положен подпис или изходящ номер. Материалноправното изявление за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Прихващането има погасителен ефект при наличието на предпоставките по чл.103 от ЗЗД - да са налице две взаимни и еднородни вземания, изискуемост и ликвидност на активното вземане и изпълняемост на пасивното вземане, както и отправено изявление за прихващане по реда на чл.104 ал.1, пр. първо от ЗЗД. Това означава двете вземания да са безспорно установени по основание и размер, а дългът е установен по своето основание само тогава, когато съществуването му е безспорно, ако доказването му не се нуждае от съдебно производство. В конкретния казус, конкретно задължение от страна на ищеца към ответника с процесната награда от 250 каси, не се извежда нито от приложеното по делото писмо, нито от клаузите на договора, подписан между страните, поради което възражението за прихващане в частта с награда от 250 каси безалкохолно, на стойност 2880лв., съдът намира за неоснователно и следва да бъде оставено без уважение в тази част .

В този смисъл от общо дължимата от ответника сума, претендирана от ищеца -5 428,48лв., следва да се извърши ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 352,66лв. за предоставена стока на тази стойност на „Е. В.“ ЕООД, като след прихващането, ответникът остава да дължи на ищеца сумата от 5075,82лв. Сумата за неустойка върху останалия дължим неплатен остатък -5075,82лв., изчислен за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г. за 304 дни и съобразно т.8.1 абз.2 от Споразумението, възлиза на 1543,04лв. / 5075,82лв х 0,1% х 304=1543,04лв. /и също се дължи от ответника на ищеца .

Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че ЕТ „РВ-В. Х.“ дължи на „К. Б.“АД, с ЕИК *** парична сума в размер на 5075,82лв., представляваща част от остатък за плащане по фактура № ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ****** г. до окончателното й изплащане, като се ОТХВЪРЛИ иска до пълния предявен размер със 352,66лв. като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ; Също така, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че ЕТ „РВ-В. Х.“ дължи на „К. Б.“АД, с ЕИК ***, неустойка в размер от 1543,04лв. върху неплатения остатък от 5075,82лв., за периода от 13.03.***г. до 11.01.***г., като се отхвърли този иск за разликата до пълния предявен размер 1650,20лв. като неоснователен и недоказан.

Относно претенцията по чл. 309а от ТЗ, в размер на 80 лв.: Съгласно разпоредбата на чл.309а ТЗ, при неизпълнение на търговска сделка (каквато безспорно е налице в случая), кредиторът има право да получи обезщетение за разноските, които прави по повод събиране на вземането, в размер не по – малко от 80.00 лева. Разноските до този размер не подлежат на доказване. Именно такова обезщетение в размер на 80 лв. е претендирано и съдът приема същото за установено като дължимо.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част на исковете в размер на 539,16лв./ 583,14лв. държавни такси и за вещо лице х 6618,86лв. уважена част/ 7158,68лв. предявена сума =539,16лв/. На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в настоящото производство, съразмерно отхвърлената част на исковете, в размер на 75,40лв./1000лв. адв. възнгр. и възн вещо лице х 539,82лв. отхвърлена част /7158,68лв. предявена сума =75,40лв/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че ЕТ „РВ-В. Х. “, ЕИК ***, обл. Ш., гр. Ш., ул.“Ш.“ № ***, представлявано от В.Й.Х., ДЪЛЖИ НА „К. Б.“АД, с ЕИК ***, представлявано от Т.Ш. и Д.П., седалище: С. община, с.Л. , ул.“Л.“ №*, съдебен адрес:***, чрез адв. К.Г., АК- С., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, следните суми:

- 5075,82лв./пет хиляди седемдесет и пет лева и 82 стотинки /- остатък за плащане по фактура № ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ****** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер- 5 428,48лв./пет хиляди четиристотин двадесет и осем лева, четиридесет и осем ст./, за сумата 352,66лв./триста петдесет и два лева, шестдесет и шест ст./, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ЕТ „РВ-В. Х.“, дължимо от ищеца на основание сключения между страните договор Споразумение за дистрибуция № ** /***г. и Анекс от ***г.;

- 1543,04лв./хиляда петстотин четиридесет и три лева и 4 стотинки/, представляваща неустойка върху неплатеният остатък от 5075,82лв./пет хиляди седемдесет и пет лева, осемдесет и две ст./, за периода от 13.03.***г до 11.01.***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1543,04лв./хиляда петстотин четиридесет и три лева и четири ст./, до първоначално предявения размер 1650,25лв./хиляда шестстотин и петдесет лева, двадесет и пет ст./, като неоснователен и недоказан;

- и 80лв./осемдесет/лева- нормативно признати разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а от ТЗ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 44/****** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на ответника за разликата над 352,66лв./триста петдесет и два лева, шестдесет и шест ст./ до общия посочен размер- 5858,29лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и осем лева, двадесет и девет ст./, като неоснователно и недоказано.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА ЕТ „РВ-В. Х.“, ЕИК *** да заплати на „К. Б.“АД, с ЕИК ***, направените разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 539,16лв. /петстотин тридесет и девет лева и шестнадесет ст./.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА „К. Б.“АД с ЕИК ***, да заплати на ЕТ „РВ-В. Х. “, ЕИК ***, направените разноски, съразмерно отхвърлената част на исковете, в размер на 75,40лв. /седемдесет и пет лева и четиридесет ст./.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш. окръжен съд.

Районен съдия: