Р Е Ш Е Н И Е
362/12.6.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 11 (единадесети) май Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 602 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени при условията на кумулативност и на евентуалност искове с правно
основание чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ
/отм./ и чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата молба ищецът П.К.П. твърди, че през 1997 г. подписал договор за кадрова военна служба, като първоначално работното му място било в Поделение 24760 – Бутово, а длъжността – ***. След извършени реорганизации, последното било трансформирано в складов район и преминало към ответното Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, представлявано от Б.К.. Със заповед от 25.09.2015 г. на заместник-началника на поделението, правоотношението било прекратено, а със заповед от 30.11.2015 г. същият бил отчислен от списъчния състав, считано от 01.12.2015 г. По време на кадровата военна служба на ищеца, на същия не било разрешено ползването на приблизително 352 дни или 2816 часа след изпълнявано от него дежурство по график в поделенията, в които служил. През периода 01.04.2001 г. до 30.11.2015 г. П. положил извънреден труд, представляващ фактическо отработено служебно време над месечната продължителност, поради което ответникът му дължал обезщетение в размер на 12474,88 лв. Моли съда да постанови решение, по силата на което Военно формирование 26910 – Радко Димитриево да бъде осъдено да му заплати: сума в размер на 12474,88 лв., представляваща неизплатено му трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд през периода от 01.04.2001 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска; сума в размер на 1000,00 лв., представляваща законната лихва върху посочената по-горе сума, за периода от 01.04.2001 г. до предявяването на иска – 15.03.2016 г.; при условията на евентуалност – сума в размер на 17935,24 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за отработено и некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно време над нормативно определеното му служебно време през периода от 01.04.2001 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и сума в размер на 529,15 лв., представляващи законната лихва върху посочената по-горе сума, за периода от 01.12.2015 г. до предявяването на иска – 15.03.2016 г. Претендира и разноските по делото.
В хода на производството, по искане на ищеца е допуснато изменение на предявените искове, като главните от тях се считат предявени за сума в размер на 23449,22 лв. за периода от 01.12.2001 г. до 30.11.2015 г., евентуалния – в размер на 34168,20 лв., а акцесорните искове за лихва – в размер на 14453,60 лв., респ. – 1008,08 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за недължимост на претендираните лихви поради липса на отправена покана. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор за кадрова военна служба № 430/07.10.1997 г. е, че П.К.П. и Началника на Поделение 24760 – Бутово подписали такъв за срок от пет години. По делото е представено допълнително споразумение № 257/15.02.2005 г. към този договор, сключено между старши сержант П. и началника на Поделение № 26830 – Плевен.
Със заповед № ЛС-82/25.09.2015 г. на началника на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, бил прекратен договора за военна служба, бил освободен от длъжност и зачислен в запаса старшина П.П.. Представена е и Заповед № ЛС-90/30.11.2015 г. на команидира на ответното формирование, по силата на която последният бил отчислен от списъчния състав. По делото са приложени заповеди на Министъра на отбраната на Република България, в които е определена нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от 20.06.2016 г., изготвено от вещото лице въз основа на наличните във военното формирование разплащателни документи, заповедни книги и докладни за периода от 2011 г., фактическата продължителност на служебното време на ищеца в дни и часове по месеци за периода 01.01.2011 г. – 30.11.2015 г. възлиза на 1311 дни, 13808 часове. При нормативно 1190 дни ищецът е отработил общо, вкл. и дадени дежурства 1262 дни, общо часове – 13808 часа, ползвани компенсации – 2704 часа, разлика – 11104 часа, като разликата некомпенсирани часове възлиза на 1584 часа. Вещото лице е посочило в табличен вид размера на възнаграждението за извънреден труд на кадрови военнослужещи – общ размер 8231, 92 лв. за некомпенсирани 1584 часа.
В заключението по изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след проверени заповедни книги при Оперативния архив на Българската армия в гр. София и тези, находящи се при ответника, вещите лица са представили в табличен вид всяка дата на дежурство от ищеца, заповедта за него, вид на дежурството, полагаща се компенсация в работни дни, заповед за компенсация, дата на ползване на компенсация и ползвани дни за компенсация. Заключават, че размерът на обезщетението за установеното общо количество прослужено време над нормативно определеното, възлиза на 23449,22 лв., /5344 часа/; стойността на лихвите, изчислени за период от първо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението до 15.03.2016 г. възлиза на 14453,60 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
Установи се, а и не се спори между страните по делото, че П.П.
бил кадрови военнослужещ, като последно изпълнявал служебните си задължения в
ответното военно формирование. По силата на заповед на началника на
поделението, това правоотношение било прекратено, считано от 01.12.2015 г.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, времето на
полагане на 24-часови дежурства от военнослужещите е удължено работно време, а
не е извънреден труд и не се заплаща като такъв, освен когато дежурството
продължава повече от 24 часа или когато, макар да не продължава повече от 24
часа, то не е било компенсирано с почивка до прекратяването на служебното
правоотношение с военнослужещия.
Както и в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./, нормите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ предвиждат, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 40 часа седмично и 8 часа дневно, както и че общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от нормалната дневна продължителност, т.е. – това удължено служебно (работно) време по ал. 2 не може да е повече от 12 часа. Само при превишаване на това удължено служебно (работно) време от 12 часа дневно, съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и съгласно чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, на военнослужещия се дължи възнаграждение за извънреден труд. За разлика от отменения закон и ПКВС /отм./, в действащия ЗОВСРБ и в Наредба № Н-18/19.12.2012 г. терминът „извънреден труд“ не е използван, но с идентично съдържание са използваните там термини: „превишаване на общата продължителност на служебното време“, „извън установеното служебно време“ и „над общата продължителност на служебното време“. Възприетият в чл. 136а от КТ принцип, че удълженото работно (служебно) време се компенсира с почивка, е проведен както в разпоредбата на чл. 152, ал. 4, т. 5 от ПКВС /отм./, така и в разпоредбите на чл. 10, т. 5, чл. 18, ал. 4, чл. 26-28 от Наредбата. Поради това, съгласно посочената по-горе задължителна практика на ВКС, по аналогия намира приложение и разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 от КТ, а именно – ако до прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия той не е бил компенсиран с почивка за удълженото служебно (работно) време при носене на 24-часови дежурства, само тогава то се заплаща като извънреден труд. Това разрешение е в съответствие и с принципната забрана в трудовото законодателство работодателят да замества с парична престация, дължимата на работника (служителя) почивка, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, когато вече е невъзможно ползването на съответната почивка да се осъществи при същия работодател.
В случая, чрез заключенията на изготвените експертизи се установи,
че полаганите през процесния период дежурства от ищеца не са напълно компенсирани
от ответната страна до прекратяване на съществувалото правоотношение между
страните. Поради това, установеното удължено работно време следва да бъде
заплатено от военното формирование като извънреден труд, макар да не
представлява в същността си такъв. Поради това, депозираните при условията на кумулативност главни претенции за плащане
на сума в размер на 23449,22
лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд и за законната
лихва върху посочената по-горе сума, за периода от 01.12.2001 г. до
предявяването на иска – 15.03.2016 г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Поради
отхвърляне на тези претенции, съдът дължи произнасяне по исковете, предявени
при условията на евентуалност. По изложените по-горе съображения, съдът счита,
че Военно формирование 26910 – Радко Димитриево дължи на П.П. обезщетение при прекратяване на служебното му
правоотношение за отработено и некомпенсирано с почивки от ответника удължено
служебно време над нормативно определеното му служебно време.
Ответната страна прави възражение за
изтекла погасителна давност. В тази насока, съдът приема следното: константна е
съдебната практика, приемаща, че вземанията за възнаграждение за отработено
удължено работно време се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Вземането
на военнослужещ по чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ /чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм.//
възниква след полагането на съответното дежурство за съответния месец на кадрова
военна служба, а потестативното право на служещия да извърши компенсация с
почивка възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен
да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с изтичане на
тригодишен срок. Действително, според Решение № 427/03.11.2011 г. по гр.д. №
503/2010 г. на ВКС, ако правоотношението бъде прекратено, на мястото на
потестативното право на работника, което вече не може да бъде упражнено,
възниква вземане за парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало
вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от
прекратяване на правоотношението. Според настоящия състав, обаче, цитираното
решение визира само случаите, в които потестативното право на служителя да иска
компенсация не е погасено по давност към момента на прекратяване на
правоотношението. В случая, за ищеца е съществувала възможността да упражни
правото си да иска компенсация за положения в повече труд чрез допълнителна
почивка, предвид забраната за компенсиране с пари, но това му право се е
погасило за голяма част от претендирания период /за положен труд в повече преди
м. ноември 2012 г./, поради което след прекратяване на служебното
правоотношение то не е съществувало и не е възможно да се трансформира в парично
такова. В този смисъл и Определение № 309/25.03.2016 г. по гр.д. № 1137/2016
г., IV ГО на ВКС.
Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност се
явява частично основателно, като ответникът дължи обезщетение на ищеца само за
периода м. ноември 2012 г. – 30.11.2015 г. Съобразно представеното заключение
по изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, данните, отразени от
вещите лица в табличен вид и след математически изчисления се установява, че
некомпенсираните часове от дежурства за този период са общо 1120 часа, а
възнаграждението за тях се равнява на 7161,00 лв. Ето защо, претенцията на
ищеца следва да бъде частично уважена, като Военно формирование 26910 – Радко
Димитриево следва да бъде осъдена да заплати на П.П. цитираната сума, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претенцията в останалата ѝ част до пълния предявен размер – 34168,20 лв.
и за периода 01.12.2001 г. – 01.11.2012 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно
приложимия текст на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. Отговорността за плащане на тези обезщетение е
договорна, поради което обезщетението при неизпълнение на задължението не може
да се търси на основание непозволено
увреждане, тъй като договорната отговорност изключва деликтната. Вземането на П.П.
за обезщетение по чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, става
изискуемо от деня на прекратяване на служебното правоотношение. Именно от този
момент следва да бъде присъдена лихва върху размера на обезщетението, възлизащо
на 7161,00 лв. Ето защо, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
сума в размер на 211,27 лв. /изчислена от съда с помощта на специализиран сайт/
на ищеца, а претенцията в останалата ѝ част до пълния предявен размер 1008,08
лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
разпределението на разноските по делото:
Всяка
от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от
двете страни.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса по делото в размер
на 336,44 лв. и направените в производството за сметка на бюджета на съда
разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 353,75 лева.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото
исково производство, съобразно уважената част от четирите иска в размер на 209,58
лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по
настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на
процесуално представителство, участието му в проведените съдебни заседания и
материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ответника
– юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 300,00
лв. поради това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
268,56 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.П. с ЕГН **********,***, със съдебен
адресат – адв. М.П. *** срещу ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26910 – РАДКО ДИМИТРИЕВО, с
адрес: с. Радко Димитриево, обл. Шумен, ул. „Бургаско шосе” № 1, с код по
БУЛСТАТ 1290102070060, представлявано от Б.М. К., иск с правно основание чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и
чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, за сума в размер на 23449,22 лв. (двадесет и три хиляди
четиристотин четиридесет и девет лева и 22 стотинки), представляваща
неизплатено му трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд през
периода от 01.12.2001 г. до 30.11.2015 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.П. с ЕГН ********** срещу ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 26910 – РАДКО ДИМИТРИЕВО, представлявано от Б.М.
К., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 14453,60 лв. (четиринадесет хиляди
четиристотин петдесет и три лева и 60 стотинки), представляваща законната лихва
върху посочената по-горе сума, за периода от 01.12.2001 г. до предявяването на
иска – 15.03.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26910 – РАДКО ДИМИТРИЕВО, с адрес: с.
Радко Димитриево, обл. Шумен, ул. „Бургаско шосе” № 1, с код по БУЛСТАТ 1290102070060,
представлявано от Б.М. К. да заплати на П.К.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат –
адв. М.П. ***, на основание чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3
от ЗОВСРБ, сума в размер на 7161,00 лева (седем хиляди сто шестдесет и един лева), представляваща обезщетение при прекратяване на служебното му
правоотношение за отработено и некомпенсирано с почивки от ответника удължено
служебно време над нормативно определеното му служебно време през периода от м.
ноември 2012 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част до пълния предявен размер – 34168,20 лв. и за периода
01.12.2001 г. – 01.11.2012 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26910 – РАДКО ДИМИТРИЕВО, представлявано
от Б.М. К. да заплати на П.К.П.
с ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 211,27
лева (двеста и единадесет лева и 27
стотинки), представляваща законната лихва върху сумата 7161,00 лв. за периода 01.12.2015
г. до 15.03.2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер – 1008,08 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса по делото в размер на 336,44 лв. (триста тридесет и шест лева и 44 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен направените от бюджета на съда разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 353,75 лв. (триста петдесет и три лева и 75 стотинки).
ОСЪЖДА Военно формирование 26910 – Радко Димитриево,, да заплати на П.К.П. направените деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 209,58 лв. (двеста и девет лева и 58 стотинки).
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 300,00 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА П.К.П.
да заплати на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, направените деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 268,56 лв.
(двеста шестдесет и осем лева и 56 стотинки).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение за работа.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците им – адв. М.П. от БАК, съотв. – юриск. Г. Д..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: