Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 689/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД и обратен иск срещу трето лице с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от Ж. Ц. Р., ЕГН : **********, действащ със съгласието на своя родител и законен представител Ц.Р.Н., ЕГН : **********,***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. ***, с посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД, и цена от 8040 лева.

Ищецът сочи, че на 25.01.2016г. около 18,45ч. движейки се по пешеходна пътека на ул. „***“, паднал след подхлъзване на непочистеното пътно платна. Получил травматични увреждания на левия глезен, силни болки в крака и ръката. Изпитал болки, както при причиняване на травмите, така и при лечението им, извършил разноски за него. Иска осъждане на ответника да и ги заплати – 8000 лева неимуществени вреди, 40 лева имуществени и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Иска привличане на трето лице, което е допуснато и предявява обратен иск срещу него. В обратния си иск твърдейки, че по договор с третото лице – „Титан БКС“ ООД, ЕИК :**** със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. ***, то следвало да осъществява снегопочистване и разпръскване на луга на територията на град Шумен. Поради неизпълнение на договора, при условие, че следвало да отговаря за вредите търпени от първоначалната ищца, иска осъждане на ответника по обратния иск, да заплати сумата от 8040 лева, на основание чл. 54 от ЗЗД.

В срока за отговор на обратния иск, ответникът по него подава отговор. Оспорва фактите на които се основава и иска отхвърлянето му, като неоснователен.

В съдебно заседание на 19.09.2016г., между първоначалните страни е постигната и утвърдена спогодба, по силата на която Община Шумен следва да заплати на Ж. Ц. Р., сумата от 1000 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – счупен крак вследствие подхлъзване на заледен участък на пешеходна пътека и 870 лева разноски в производството. В останалата му част до пълния предявен размер, производството по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД е прекратено поради оттегляне на исковете, както и това по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата над 1870 лева, което е спряно по съгласие на страните, като определенията се влезли в сила на 27.09.2016г.. След възобновяването му по молба на подпомаганата страна, тя поддържа иска си както е предявен, за сумата от 1870 лева, а ответника иска прекратяване на производството поради недопустимост или отхвърлянето му като неоснователен.

Така предявения /обратен/ иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен по следните съображения :

Възражението на третото лице, ответник по обратния иск, за неговата недопустимост е неоснователно. Той, е бил предявен и подлежи на разглеждане, при условие, че се уважи първоначалния иск. Тъй като съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, то следва да се приеме, че за спогодената част вътрешно процесуалното условие за разглеждане на обратния иск се е сбъднало и до този размер съдът дължи произнасяне. Това не се отнася за частта от първоначалната претенция, по която производството е прекратено, но обратния иск е съобразен с нея и се претендира сума съответна на записаната в спогодбата.

По същество на спора, се установи следното от фактическа страна:

Няма спор между страните /ответника и третото лице/, че са сключили договор за концесия от 23.07.2001г./стр. 31-37/, по силата на който ответника се задължил да извършва дейността снегопочистване, включваща машинно разриване на сняг от улиците, опесачаване на улични платна и пръскането им с луга, и ръчно почистване на сняг от тротоари и алеи, и опесачаване на пътеки и стъпала. Липсват каквито и да е данни за виновно неизпълнение на договора. Мястото на което е станал инцидента с първоначалния ищец – пешеходна пътека на ул. ***“, на кръстовище с ул. ***в гр. Шумен, съобразно § 6, т. 54, изр. второ от ЗДвП и приложена схема/л. 42/, е предмет на договора и е следвало да бъде почистено от сняг и лед, но не е установено това така ли е било или не на 25.01.2016г..

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

Не се установи необходимото за уважаване на предявения иск ответно неизпълнение. Не са посочени, съответно събрани доказателства, че законовите задължения на Общината, които са възложени на трето лице с договор, не са изпълнени. Няма място за приложение и на чл. 223, ал. 2 ГПК, поради утвърдената съдебна спогодба. Така предявения иск, поради недоказването му, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Липсва заявена претенция за разноски от ответника и такива между страните не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Шумен, ЕИК : ***1, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул.*** срещу „Титан БКС“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. ***, иск /предявен като обратен/ с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане сумата от 1870 лева представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за концесия от 23.07.2001г., като неоснователен.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: