Р Е Ш Е Н И Е

129/23.2.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публична заседание на четиринадсесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа ГД № № 826/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фаза по извършването.

С влязло в сила Решение № 887/12.12.2016 г., постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. Ш., ***, със застроена площ от 75,68 кв.м., състоящ се от две стаи, трапезария с ниша, сервизни помещения, ведно с избено помещение № 28, имот с кадастрален № 83510.660.163.11.28, в сграда с кадастрален идентификатор 83510.660.163.11 и с 1232/1000 идеални части от общите части на сградата и същите части от отстъпеното вещно право на строеж от поземлен имот с кадастрален идентификатор № 3510.660.163, между съсобствениците: Н.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***; А.И.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, при квоти в съсобствеността: 3/4 ид. ч. общо за Н.И.Г. и А.И.А. и 1/4 ид. ч. за Д.А.Г..

В съдебно заседание на 14.02.2017 г. е приета за съвместно разглеждане претенцията по сметки по смисъла на чл. 346 ГПК, от Н.И.Г. и А.И.А., срещу Д.А.Г., за плащане на месечен наем в размер на 165 лв. месечно или общо 1650 лв. месечно за лишаването им от ползването на допуснатия до делба недвижим имот, считано от подаване на исковата молба, с която е заявена – 13.04.2016 г. до 13.02.2016 г. Особеният представител на ответника намира претенцията за основателна.

С протоколно определение от 14.02.2017 г. по молба на на съделителите Н.И.Г. и А.И.А. е допусната привременна мярка ползване на делбения имот до окончателно приключване на делбеното производство, на основание чл. 344, ал. 2 предл. 1 ГПК.

В съдебно заседание на 14.02.2017 г. е приета за съвместно разглеждане претенцията на Н.И.Г. и А.И.А. за възлагане в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Особеният представител на ответника оспорва претенцията. С протоколно определение претенцията е отхвърлена, като неоснователна.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот е реално неподелям, пазарната му стойност е 44 000 лв., а пазарния месечен наем за целия имот е в размер на 220 лв., а на 3/4 ид. ч. в размер на 165 лв.

По прекратяване на съсобствеността:

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите съгласно чл. 349 ГПК. В настоящия случай съделителителите Н.И.Г. и А.И.А. са направили искане делбеният имот да бъде поставен в техен дял с твърдения, че не притежават друго жилище, което съдът е оставил без уважение поради установеното по делото, че при откриване на наследството те не са живели в него. Наличието на единствен делбен имот и неговата неподеляемост не позволяват обособяването на отделния дялове за всеки от съделителите. Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенциите по сметки:

В първото по делото заседание по извършване на делбата е приета за съвместно разглеждане претенцията на Н.И.Г. и А.И.А. срещу Д.А.Г. за заплащане, съобразно квотите им в имота, на обезщетение за лишаването ѝ от ползването на допуснатия до делба недвижим имот, за периода от 13.04.2016 г. до 13.02.2017 г. в размер на 165 лв. месечно общо 1 650 лв. за двете съделителки. За установяване на размера на претендираното обезщетение по делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което месечният пазарен наем за процесния апартамент към 13.04.2016 г. е в размер на 220 лв., или за 3/4 ид.ч. в размер на 165 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза е пълно и обосновано, тъй като са използвани значително голям брой пазарни аналози, поради което ще се придържа към даденото в тази експертиза заключение относно размера на наемната цена. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС задължението за плащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване. В настоящото производство от страна на ищцовата страна е направено искане за плащане на обезщетение с депозиране на исковата молба – 13.04.2016 г. , но изявлението на страната е достигнало до адресата си на 03.10.2016 г., когато назначения на ответника особен представител е получил препис от Разпореждане № 2448/17.05.2016 г., ведно с препис на исковата молба с приложенията към нея. Съгласно константната съдебна практика обезщетение се дължи от датата на получаване на писмената покана, като в настоящия случай тази покана е получена на 03.10.2016 г. С оглед на изложеното Д.А.Г. следва да бъде осъден да плати на съделителите Н.И.Г. и А.И.А. обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч. от делбения имот за периода от 03.10.2016 г. до 13.02.2017 г. в общ размер на 714.20 лв., или по 165лв. месечно, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 1 650 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

По разноските

От ищците е направено искане за присъждане на разноски, за които не е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните плащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В ППВС № 7/73 г. т. 9 се разяснява начинът на определяне на съдебно-деловодните разноски в производството по извършване на делбата, като изрично се сочи, че те трябва да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнат друг спорен въпрос в рамките на делбата, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.

В тази връзка относно дължимите държавни такси всеки от съделителите следва да бъде осъден да плати по сметка на ШРС държавна такса в размер, определен съобразно стойността на квотата му в съсобствеността, изчислена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на процесния делбен имот, както следва: Н.И.Г. и А.И.А. – 1320 лв.; Д.А.Г. – 440 лв., на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Н.И.Г. и А.И.А. следва да бъдат осъдени да платят държавна такса и върху предявените от тях и частично уважени претенции по чл. 346 ГПК съобразно отвърлената част в размер на 50 лв., а Д.А.Г. държавна такса в размер на 50 лв. съобразно уважената част, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Относно разноските направени от ищците - депозит за съдебна експертиза, в размер на 200 лв., част от които в размер на 66.67 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съобразно с признатия дял в прекратената общност и депозит за особен представител на ответника - в размер на 1 402.93 лв., които следва да бъдат възложени в негова тежест.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

Изнася на публична продан следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. Ш., ***, със застроена площ от 75,68 кв. м., състоящ се от две стаи, трапезария с ниша, сервизни помещения, ведно с избено помещение № 28, имот с кадастрален № 83510.660.163.11.28, в сграда с кадастрален идентификатор 83510.660.163.11 и с 1232/1000 идеални части от общите части на сградата и същите части от отстъпеното вещно право на строеж от поземлен имот с кадастрален идентификатор № 3510.660.163, при пазарна стойност 44 000 лв. (четиридесет и четири хиляди лева), като след извършване на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно, 3/4 ид.ч. за Н.И.Г., с ЕГН: ********** и А.И.А., с ЕГН: ********** и двете с адрес: *** и 1/4 ид.ч. за Д.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на основание чл. 348 ГПК.

Осъжда Н.И.Г., с ЕГН: ********** и А.И.А., с ЕГН: ********** и двете с адрес: ***, да платят в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 1 320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/ държавна такса съобразно с признатия им дял в прекратената общност, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 50 лв. (петдесет лева) държавна такса съобразно отвърлената част на претенцията по чл. 346 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда Д.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) държавна съобразно с признатия му дял в прекратената общност, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 50 лв. (петдесет лева) държавна такса съобразно уважената спрямо него претенция по чл. 346 ГПК на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда Д.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Н.И.Г., с ЕГН: ********** и А.И.А., с ЕГН: ********** и двете с адрес: ***, сумата 714.20 лева (седемстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на допуснатия до делба недвижим имот, на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, като отхвърля претенцията за разликата над 714.20 лв. до пълния размер от 1 650 лв., като неоснователна.

Осъжда Д.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Н.И.Г., с ЕГН: ********** и А.И.А., с ЕГН: ********** и двете с адрес: ***, сумата от 1 402.93 лв. (хиляда четиристотин и два лева и деветдесет и три стотинки) разноски за особен представител и сумата 66.67 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза съобразно с признатия дял в прекратената общност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: