Р Е Ш Е Н И Е

29/18.1.2017г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 15 (петнадесети) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Й.-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова

гражданско дело номер 833 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Община Хитрино, представляван от Н.Б.И. твърди, че по силата на договор за наем № 0035/25.11.2013 г., сключен с ответника „К.Т.Н” ООД гр. Велико Търново, представляван от К.И.Ц., предоставило на последния за временно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Каменяк, обл. Шумен, между които и имот № 039007, представляващ нива с площ 117,897 дка. Уговорената наемна цена възлизала на 14619,23 лв., като била дължима до 30-то число на м. август на календарната година, предхождаща стопанската. Ответното дружество не платило дължимия наем за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г. За периода на забавата, считано от 01.09.2015 г. наемателят дължал и лихва за забава. Тъй като наемателят не платил задълженията, на 28.01.2016 г. ищецът депозирал пред РС – Велико Търново заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 187/2016 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение за главница в размер на 14619,23 лв. и за лихви за периода 01.09.2015 г. – 18.01.2016 г. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, „К.Т.Н.“ ООД подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува следното вземане на ищеца срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 187/2016 г. по описа на ВТРС: в размер на 14619,23 лв., представляващо парично задължение за плащане на наемна цена по договор за наем № 0035/25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане и в размер на 569,66 лв., представляващо парично задължение за плащане на обезщетение за забава върху сума в размер на 14619,23 лв. за периода 01.09.2015 г. – 18.01.2016 г. Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който на първо място оспорва предявените искове. Твърди, че сключеният между страните договор за наем бил прекратен по право, считано от 01.09.2015 г. Ищцовата страна продала всички имоти, предмет на процесния договор, без имот № 039007 в землището на с. Каменяк. Тоест, наемодателят не изпълнил основното си задължение да предостави за ползване на наемателя всички имоти, предмет на сделката. Освен това, през м. февруари 2016 г. процесния имот бил предоставен за ползване на трето лице. Поради всичко това, ответникът счита, че не дължи плащане на наем, поради липса на насрещна престация. При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане за сума в размер на 16327,66 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имотите, предмет на договора за наем. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а евентуално – да бъдат отхвърлени, като бъде уважено възражението за прихващане. Претендира направените деловодни разноски

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор № 0035 за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, сключен на 25.11.2013 г. е, че Община Хитрино предоставила за временно и възмездно ползване на „К.Т.Н.” ООД гр. В. Търново земеделски земи, находящи се в землището на с. Каменяк, обл. Шумен, между които и нива с площ 117,897 дка в местността „***“, представляваща имот № 039007. Страните уговорили срок на действие на договора до 30.09.2016 г. Наемателят се задължил да плаща наемна цена за описания имот в размер на 14619,23 лв., в срок до 30-то число на месец август на всяка календарна година, предхождаща годината, за която се дължи наемната цена. В раздел V на договора страните предвидили хипотези за прекратяване на същия, между които: преди изтичане на срока по взаимно съгласие на страните, извършено в писмена форма; едностранно – от наемодателя при неспазване на дата на внасяне на наема, без писмено предизвестие и едностранно от наемодателя при неспазване на условията по раздел IV от договора. По делото е представен договор № 0009/11.02.2014 г. по силата на който ищцовата страна продала на „Омега агро инвест“ ЕООД гр. Пловдив земеделски земи, между които и тези, предмет на процесния договор за наем, с изключение на имот № 039007. Съдът констатира от договор № ДО-112/23.06.2016 г., че Община Хитрино предоставила за временно възмездно ползване на „Агросъвет“ ООД гр. Шумен два недвижими имота, единият от които – процесният. По делото е представено заявление вх. № 11/31.07.2015 г. по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г., депозирано пред ОСЗ – Хитрино от „К.Т.Н.“ ООД, като същото заявило, че не желае да участва в масиви за ползване с описаните имоти, като под № 10 фигурира имот № 039007. Видно от писмо вх. № 26-00-321/23.11.2015 г. е, че ответното дружество предложило на Община Хитрино на основание чл. 14, ал. 1, б.“б“ от договора, същият да бъде прекратен по взаимно съгласие. По делото е представена анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, изд. от ОД „Земеделие“ на 29.02.2016 г. на ответното дружество. Приложен е и анкетен формуляр вх. рег. № 190/09.02.2016 г., в който ответникът описал използваната от него земя, като обсъждания недвижим имот не фигурира.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по счетоводни документи на ищеца е налице отразяване на задължение на ответника към Община Хитрино в размер на 14619,23 лв., а по документи на ответника не е налице такова отразяване. Вещото лице сочи, че не са извършвани плащания от страна на ответното дружество. Излага, че размерът на обезщетението за забава /мораторна законна лихва/ върху главно парично задължение в размер на 14619,23 лв. за периода 01.09.2015 г. – 18.01.2016 г. възлиза на 569,59 лв. Вещото лице заключава, че счетоводните книги и регистри на Община Хитрино са водени редовно. Платените депозити за участие в търг, обявен със Заповед № РД-58/12.02.2016 г. на кмета на Община Хитрино са извършени от „Агросъвет“ ООД и от Г.Г., като търгът е спечелен от търговеца. Цената по договор за наем за процесния имот, сключен през 2016 г. е платена от „Агросъвет“ ООД.

Според заключението по изготвената съдебно-агротехническа експертиза от 26.09.2016 г. обсъжданата нива не се е обработвала през 2016 г., а понастоящем това се извършва от „Агросъвет“ ООД. През 2016 г. никой правен субект не е заявил очертаване на имота в системата за идентификация на земеделските парцели към МЗХ. Вещото лице заключава, че размерът на евросубсидиите за обработка на 93,546 дка земи в землището на с. Каменяк през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е по 42,00 лв. на декар или общо 3928,93 лв. Размерът на акциза за обработка на 93,546 дка земи в землището на с. Каменяк през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е съответно 205,80 лв. и 235,45 лв. Заключава, че размерът на средната печалба на земеделски производител от 1 дка земеделска земя в землището с. Каменяк през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е, както следва: за стопанската 2014/2015 г. – пшеница – 45,45 лв./декар, царевица – 29,70 лв./декар; ечемик – 18,80 лв./декар; слънчоглед – 24,58 лв./декар и рапица – 94,60 лв./декар; за стопанската 2015/2016 г. – пшеница – 46,35 лв./декар, царевица – 04,00 лв./декар; ечемик – 19,00 лв./декар; слънчоглед – 33,60 лв./декар и рапица – 123,64 лв./декар.

Разпитаните в съдебно заседание като свидетели С. . и К.И. излагат, че през м. февруари 2016 г. от ищцовата страна бил проведен търг, спечелен от „Агросъвет“ ООД, за сключване на договор за наем на земеделски земи – две ниви, едната от които процесната, но договор бил сключен едва през м. юни същата година. Причина за това било обстоятелството, че за тази стопанска година имотът бил заявен за ползване в информационната система на МЗ от „К.Т.Н.“ ООД.

Свидетелят Н. Ж. – търговски пълномощник на ответното дружество, сочи, че през 2014 г. нивата била засята с пшеница и ожъната през 2015 г. След 30.08.2015 г. не били извършвани никакви дейности, тъй като смятали договора за прекратен. През м. март, свидетелят забелязал машини, собственост на „Агросъвет“ ООД да обработват имота. Ж., след предявяване на оспореното заявление заявява, че подписът под заявител на същото е на управителя на „К.Т.Н.“ ООД.

От приложеното ч.гр.д. № 187/2016 по описа на ВТРС се установи, че ищецът Община Хитрино подал по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 28.01.2016 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 71/01.02.2016 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 303,78 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 12.03.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от Община Хитрино по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „К.Т.Н.” ООД гр. В. Търново в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 71/01.02.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на ВТРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими. В тази насока, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че не е налице такова тъждество поради посочване в заявлението по чл. 417 от ГПК, в графа допълнителни изявления, че предмет на договора за наем е имот № 03900, а не № 039007. Освен, че се касае за техническа грешка, при описание на претендираното парично вземане е посочено – неизплатено задължение по договор за наем № 0035/25.11.2013 г., което е напълно достатъчно за индивидуализиране на главното вземане.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на 14619,23 лв., представляваща парично задължение за плащане на наемна цена по договор за наем № 0035/25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане и за парична сума в размер на 569,66 лв., представляващо парично задължение за плащане на обезщетение за забава върху сума в размер на 14619,23 лв. за периода 01.09.2015 г. – 18.01.2016 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 187/2016 г. на ВТРС и събраните в настоящото исково производство.

На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността на заявление вх. № 11/31.07.2015 г., депозирано от „К.Т.Н.“ ООД пред ОСЗ - Хитрино.

По постановеното извършване на проверка на посочения документ:

Ответникът оспорва автентичността на заявлението, като твърди, че същият не е подписан от К.Ц., в качеството ѝ на представляваща дружеството. При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на свид. Н. Ж. Ответната страна, носеща доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че материализираното в обсъждания документ изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател, не установи по никакъв начин това. Напротив, търговският пълномощник на „К.Т.Н.“ ООД посочи, че заявлението е подписано именно от Ц.. Ето защо, съдът приема, че следва да бъде признато за недоказано, че оспореното заявление вх. № 11/31.07.2015 г., депозирано от „К.Т.Н.“ ООД пред ОСЗ - Хитрино е истински (автентичен) документ.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:

Доказа се (а и не се спори по делото), че между страните по настоящото производство възникнало валидно наемно правоотношение. По силата на сделката, Община Хитрино предоставила на „К.Т.Н.” ООД гр. В. Преслав за временно възмездно ползване недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Каменяк, обл. Шумен, между които и нива с площ 117,897 дка, в местността „***“, имот № 039007. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и предоставил на ответника земите, предмет на договора. Последният, в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на имотите в уговорения размер, който за процесния такъв възлизал на 14619,23 лв. годишно. Не се спори, също така, че дружеството не платило дължимата наемна цена за стопанската 2015/2016 г., чийто падеж бил на 30.08.2015 г.

Ответникът сочи, че не платил цената поради обстоятелството, че действието на договора за наем било прекратено на основание чл. 14, ал. 1, б.“в“ от договора, считано от 01.09.2015 г. поради неплащане на наемната вноска от наемателя. Съдът намира този довод за неоснователен. В цитираната клауза от сделката е предвидена хипотеза на прекратяване на договора от страна на наемодателя, едностранно, без писмено предизвестие при неспазване на дата за внасяне на наема. Тоест, страните са предвидили в полза на Община Хитрино потестативно право да развали договора в случай на неизпълнение на конкретно задължение на наемателя. Прекъсването на облигационната връзка между страните не настъпва автоматично, а следва да е налице волеизявление от страна на наемодателя, с което същият упражнява това свое потестативно право. В конкретния случай, не е налице заявена воля от Община Хитрино в тази насока, поради което не може да се приеме, че договора е прекратен, считано от 01.09.2015 г. Не е налице прекратяване на договора и по взаимно съгласие, тъй като ищцовата страна не е отговорила на отправеното предложение от дружеството на 23.11.2015 г. в тази насока.

Предвид горното, следва да се приеме, че срока на действие на процесния договор за наем е уговорения между страните – до 30.09.2016 г.

„К.Т.Н.“ ООД обосновава неизпълнение на задължението си за плащане на наемната цена с обстоятелството, че през стопанската 2015/2016 г. не ползвало процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД, основно задължение на наемодателя по договора за наем е да предостави на наемателя вещта за временно ползване. В случая, не се спори, че Община Хитрино изпълнила това свое задължение. Обстоятелството, че впоследствие наемателят ползва или не предоставения му имот е ирелевантно и не се отразява на задължението му да плаща наемната цена. Именно поради това, е ирелевантно обсъждането на приетите по делото доказателства, установяващи това обстоятелство. Също без значение по делото се явява обстоятелството, че през м. февруари 2016 г. наемодателят провел търг, насочен към сключване на нов договор за наем на процесния имот. Независимо от тази процедура, страните по делото все още са били обвързани от договора за наем от 25.11.2013 г., тоест, наемателят е разполагал с възможността да ползва земеделската земя. Още повече, доказа се, че договорът за наем между Община Хитрино и новия наемател бил сключен едва през м. юни 2016 г. и последният започнал да ползва имота чак през м. октомври 2016 г. – след изтичане на срока на процесния договор.

На следващо място, ответникът счита, че не дължи плащане на наемната цена поради факта, че на 11.02.2014 г. ищецът продал на трето лице земеделските земи, предмет на процесния договор за наем, с изключение на имот № 039007. За „К.Т.Н.“ ООД не представлявало интерес да обработва единствено описания имот, поради което Община Хитрино не изпълнила свое основно задължение по сделката – за му предостави всички имоти за ползване. Настоящият състав намира и това възражение за неоснователно. Разпоредителната сделка е сключена през м. февруари 2014 г., ответникът ползвал процесния недвижим имот през стопанската 2014/2015 г., тоест, явно е имал интерес от обработването на земеделския имот. Освен това, считайки, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на наемодателя, „К.Т.Н.“ ООД е разполагало с възможността да предприеме действия за разваляне на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД. Същият, обаче, едва в настоящото производство, след изтичане на срока на действие на договора, твърди такова неизпълнение на задълженията на другата страна, обосноваващо неизпълнение на задължението му за плащане на наемната цена.

Предвид всичко изложено, намирайки възраженията на ответника за неоснователни, съдът счита, че страните по делото били обвързани от действието на сключения между тях договор за наем № 0035/25.11.2013 г. през целия уговорен в него срок – до 30.09.2016 г. Не се спори по делото, че „К.Т.Н.“ ООД гр. В. Търново не изпълнило задължението си за плащане на уговорената наемна цена за стопанската 2015/2016 г. за ползване на процесния недвижим имот.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на Община Хитрино от „К.Т.Н.” ООД гр. В. Търново за парична сума в размер на 14619,23 лв., представляващо парично задължение за наемна цена за ползване на недвижим имот, представляващ нива с площ 117,897 дка в местността „***, съставляващ имот № 039007 по КВС на с. Каменяк, обл. Шумен, по договор за наем № 0035 от 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че „К.Т.Н.“ ООД гр. В. Търново не изпълнило в срок задължението си за плащане на уговорената наемна цена за ползването на процесния недвижим имот. Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 569,66 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение за 14619,23 лв. за периода от 01.09.2015 г. до 18.01.2016 г.

Относно предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане от ответника:

„К.Т.Н.“ ООД прави такова с дължимите от него на основание суми, представляващи наемна цена и обезщетение за забава, на размера на дължимото от ищеца обезщетение за пропуснати ползи по чл. 237, ал. 3 вр. чл. 82 от ЗЗД поради лишаване от ползването на останалите недвижими имоти, предмет на договора за наем от 25.11.2013 г. – 16327,66 лв. Предвид приетото по-горе относно основателността на претенциите на ищцовата страна, съдът дължи произнасяне по възражението. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ЗЗД, договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето. Според алинея трета на цитирания текст, наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползването на наетия имот преди изтичане на наемния срок, поради прехвърляне на имота. Установи се, че на 11.02.2014 г., тоест след сключване на процесния договор за наем, Община Хитрино продала на трето лице пет недвижими имота, предмет на наемното правоотношение с „К.Т.Н.“ ООД, с изключение на процесния такъв. Тъй като договор за наем № 0035/25.11.2013 г. е с достоверна дата, са приложими цитираните по-горе разпоредби. Ответникът претендира обезщетение за пропуснати от него ползи от ползването на недвижимите имоти, изразяващи се в неполучаване на евросубсидии и национални доплащания; неполучаване на акцизи и неполучаване на минимална печалба от земеделска продукция. Или, същият въвежда като предмет на делото и следва да докаже наличието на пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ищеца. Пропуснатата полза представлява неосъществило се увеличение на имуществото на кредитора. Установяването ѝ винаги се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива единствено на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Само ако бъде доказано, че имуществото на кредитора би се увеличило, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. Тоест, следва да бъде установено наличието, респ. липсата на сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора в хипотезата на обичайно развитие на правоотношението, при което да може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума му действително би настъпи положителна промяна. В настоящият случай, съдът намира това за недоказано. По делото, по никакъв начин не бе установено ответното дружество да е получавало евросубсидии и национални доплащания, да е депозирало декларации за държавна помощ за намалена акцизна ставка, нито вида земеделска продукция, която е щяло да обработва. Ето защо, възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Община Хитрино направените разноски по настоящото исково производство в размер на 1320,99 лв. и по заповедното производство в размер на 303,78 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността (автентичността) на Заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. вх. № 11/31.07.2015 г., депозирано в Общинска служба „Земеделие“ с. Хитрино от „К.Т.Н.“ ООД гр. Велико Търново.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Т.Н.” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. В.Т., адрес на управление: гр. Велико Търново 5000, общ. В. Търново, обл. В. Търново, ул. „***” № 11, представлявано от К.И.Ц. и ОБЩИНА ХИТРИНО с БУЛСТАТ ***, с адрес с. Хитрино, общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. „***“ № 45, представлявана от Н.Б.И. че съществува вземане на Община Хитрино от „К.Т.Н.” ООД гр. В. Търново в размер на 14619,23 лв. (четиринадесет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и 23 стотинки), представляващо парично задължение за наемна цена за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г. по договор за наем № 0035 от 25.11.2013 г. на земеделска земя с обща площ от 117,897 дка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 71/01.02.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на ВТРС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Т.Н.” ООД гр. Велико Търново и Община Хитрино, че съществува вземане на Община Хитрино от „К.Т.Н.” ООД гр. В. Търново в размер на 569,66 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и 66 стотинки), представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 14619,23 лв. за периода от 01.09.2015 г. до 18.01.2016 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 71/01.02.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на ВТРС.

ОТХВЪРЛЯ депозираното на основание чл. 103, ал. 1 вр. чл. 237, ал. 3, вр. чл. 82 от ЗЗД, от „К.Т.Н.“ ООД гр. Велико Търново срещу Община Хитрино възражение за прихващане с дължимите от „К.Т.Н.“ ООД на Община Хитрино суми – 14619,23 лв., представляваща парично задължение за наемна цена за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г. по договор за наем № 0035 от 25.11.2013 г. и 569,66 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 14619,23 лв. за периода от 01.09.2015 г. до 18.01.2016 г., на дължимо от Община Хитрино обезщетение за пропуснати ползи поради лишаване от ползването на пет недвижими имота, предмет на договор за наем № 0035/25.11.2013 г., изразяващи се в неполучаване на евросубсидии и национални доплащания; неполучаване на акцизи и неполучаване на минимална печалба от земеделска продукция за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА „К.Т.Н.“ ООД гр. В. Търново да заплати на Община Хитрино направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1320,99 лв. (хиляда триста и двадесет лева и 99 стотинки).

ОСЪЖДА „К.Т.Н.“ ООД гр. В. Търново да заплати на Община Хитрино, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 187/2016 г. на ВТРС в размер на 303,78 лв. (триста и три лева и 78 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: