Р Е Ш Е Н И Е

19/16.1.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: С.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №977 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са четири обективно съединени иска, съответно с правна квалификация чл.233, ал.1 от ЗЗД, чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД, по чл.86 от ЗЗД и по чл.236, ал.2 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Общото събрание на собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представляван от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК срещу Ю.Б.С., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че въз основа на Решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост на посочения по-горе адрес на 12.05.2011 год. между етажните собственици и ответникът Ю.Б.С. бил сключен Договор за наем, по силата на който ищците отдали под наем на ответника следните помещения, представляващи етажна собственост: 1. Магазин, находящ се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул. „***“ №26 в гр.Шумен, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.666.481.1.29 по кадастралната карта на гр.Шумен, с вход от към ул.“***“, състоящ се от две помещения с обща площ 12.22 кв.метра, ведно с находящите се в него движими вещи; 2. Обособено помещение – предверие към входно стълбище за жилищните етажи с площ 6 кв.метла, находящо се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул.“***“ №26 със същия идентификатор. Държането върху посочените имоти било предадено на ответника на 12.05.2011 год., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Договорената месечна цена, съгласно т.2 от Договора била в размер на 100 лева за първия обект и 50 лева – за втория или общо в размер на 150 лева, като същата следвало да бъде заплащана до 25-то число на месеца. В исковата молба твърдят, че от м.май 2013 год. ответникът спрял плащането на дължимите месечни наемни вноски, по повод на което било взето решение на Общото събрание на собствениците на етажната собственост от 05.10.2015 год. да бъде отправено писмено предизвестие до наемателя с нотариална покана в срок до един месец да заплати дължимите суми по договора, с предупреждение, че в случай, че не изпълни задължението си с изтичане на срока на предизвестието следва да освободи помещенията. Твърдят, че въпреки полученото от ответника предизвестие до момента на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си и не е освободил помещенията.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника: 1. Да им предаде държанието върху Магазин, находящ се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул. „***“ №26 в гр.Шумен, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.666.481.1.29 по кадастралната карта на гр.Шумен, с вход от към ул.“***“, състоящ се от две помещения с обща площ 12.22 кв.метра, ведно с находящите се в него движими вещи и Обособено помещение – предверие към входно стълбище за жилищните етажи с площ 6 кв.метра, находящо се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул.“***“ №26 със същия идентификатор; 2.Да им заплати сумата от 4560 лева, представляваща дължима наемна цена по договор за наем от 12.05.2011 год. за времето от 01.05.2013 год. до 12.11.2015 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; 3.Да им заплати сумата от 203 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД, представляващо размера на законната лихва върху сумата от 4560 лева за периода от 12.11.2015 год. до 19.04.2016 год.; 4.сумата от 600 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода от 12.12.2015 год. до 12.04.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, смитано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител - адв.Н. В. Н. от ШАК, като поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен изцяло. С допълнителна молба е направено изменение на периода, за който се претендират посочените суми по втория и третия предявен иск. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени доказателства. В отговора ответникът оспорва представителната власт на ищците, като счита, че не са били спазени изискванията на закона при избора на представляващ етажната собственост. В тази връзка счита предявения иск за недопустим. В същото време не отрича факта, че между него и ищцовата страна са налице валидни облигационни отношения по сключен Договор за наем. Твърди, че при сключване на договора не са му били предоставени документи, удостоверяващи правото на собственост на ищците, поради което дълго време не могъл да регистрира търговския обект. В същото време излага, че помещението не било пригодено за търговски обект, което наложило множество разходи от негова страна за извършени ремонтни и други дейности на обща стойност 9000 лева. Твърди, че постигнали договореност с оглед на така осъществените от негова страна разходи същите да бъдат приспаднати от дължимите наемни вноски. Прави възражение за прихващане на дължимите наемни вноски със сумата от 9000 лева, представляваща направени от негова страна разходи за ремонт на наетите помещения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.И. Г. Т. от ШАК, който поддържа отговора и направените с него искания. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявените искове и да им присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били в облигационни отношения, като въз основа на Решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост на посочения по-горе адрес на 12.05.2011 год. между етажните собственици и ответника Ю.Б.С. бил сключен Договор за наем, по силата на който ищците отдали под наем на ответника следните помещения, представляващи етажна собственост: 1. Магазин, находящ се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул. „***“ №26 в гр.Шумен, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.666.481.1.29 по кадастралната карта на гр.Шумен, с вход от към ул.“***“, състоящ се от две помещения с обща площ 12.22 кв.метра, ведно с находящите се в него движими вещи; 2. Обособено помещение – предверие към входно стълбище за жилищните етажи с площ 6 кв.метла, находящо се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул.“***“ №26 със същия идентификатор. Владението върху посочените имоти било предадено на ответника на 12.05.2011 год., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. В т.2 от Договора била договорена наемна цена в размер на 100 лева за първия обект и 50 лева – за втория или общо в размер на 150 лева, като същата следвало да бъде заплащана до 25-то число на месеца. От м.май 2013 год. ответникът спрял плащането на дължимите месечни наемни вноски, по повод на което било взето решение на Общото събрание на собствениците на етажната собственост от 05.10.2015 год. да бъде отправено писмено предизвестие до наемателя с нотариална покана в срок до един месец да заплати дължимите суми по договора, с предупреждение, че в случай, че не изпълни задължението си с изтичане на срока на предизвестието следва да освободи помещенията. Нотариалната покана е била връчена на ответника на 12.11.2015 год. В посочения срок същият не заплатил посочената в поканата сума.

Не се спори между страните по делото, че към датата на завеждане на иска, респективно към датата на първото съдебно заседание по делото ответникът продължава да ползва имота, предмет на договора за наем.

По силата на Договор за поръчка от 19.05.2011 год. ответникът е възложил на трето лице – А. А. С. извършване на ремонтни дейности в наетия имот на обща стойност 9000 лева.

На 28.10.2011 год. между страните бил подписан Споразумителен протокол към Договор за наем от 12.05.2011 год., по силата на който страните приели за установено, че ответникът е извършил ремонтни дейности в обекта на обща стойност 5000 лева, като от общо дължимата от ответника сума за наемни вноски за периода от 12.05.2011 год. до 28.10.2011 год. е била приспадната сумата от 400 лева, представляваща част от извършените ремонтни дейности на основание чл.5, ал.2 от Договора, като страните се договорили, че остатъка от дължимата към 28.10.2011 год. наемна цена е в размер на 350 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от приетите като писмени доказателства по делото: Договор за правна защита и съдействие от 19.04.2016 год., ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка от 27.04.2016 год. за заплатена държавна такса, Договор за наем от 12.05.2011 год., Приемо-предавателен протокол от 12.05.2011 год., Схема №9129/02.07.2013 год., Протокол от 10.05.2011 год., нотариална покана, Разписка №13680/12.11.2015 год., Протокол от 14.12.2015 год., Протокол от 05.10.2015 год., Писмо от Община Шумен – 2 бр., Регистрационна карта на сграда, Договор за поръчка от 19.05.2011 год., Разписка – 9 бр., Удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. № 25-52484/04.07.2016 год., копие на молба рег. № 94-00-548/01.07.2016 год., 9 бр. квитанции, 5 бр. приходен касов ордер и заверено копие на приходо-разходна книга за материалите в склада на жилищен блок №155/156, Споразумителен протокол към Договор за наем от 12.05.2011 год. и заверено копие на Акт за узаконяване № 14/19.02.2002 год., Удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. № 25-52484/04.07.2016 год., писмо от Главния архитект на Община Шумен № 94-00-548/22.08.2016 год.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на неплатения наем за периода от 01.05.2013 год. до 12.11.2015 год. е 4270 лева, че размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД върху неплатения наем за периода от 12.11.2015 год. до 12.04.2016 год. е 181.84 лева, че размерът на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода 12.12.2015 год. – 12.04.2016 год. е в размер на 600 лева, както и че е било извършено прихващане от наемната цена на направени от ответника ремонти и подобрения в размер на 400 лева. В съдебно заседание уточнява, че размерът на дължимия наем за периода 01.05.2013 год. – 12.12.2015 год. е 4420 лева, а на обезщетението по чл.86 от ЗЗД за периода от 12.12.2015 год. до 12.04.2016 год. – 151.32 лева.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че част от описаните ремонтни работи и подобрения съответстват като видове на описаните в исковата молба ремонтни работи и подобрения, а други се явяват „скрити“ работи, както и че стойността на посочените при огледа видове СМР е 8170 лева.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен иск, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения между тях договор за отдаване под наем ищците са отдали под наем на ответника посочените имоти, находящи се в гр.Шумен, бул.“***” №26, вх.2. Договорът за отдаване под наем е бил сключен на 12.05.2011 год., като в деня на неговото сключване имотите са били предадени на ответника, за което е бил изготвен и подписан от страните приемо-предавателен протокол. В клаузата на чл.3 от Договора е било уговорено, че същият се сключва без срок. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл.238 от ЗЗД всяка от страните е имала право да го прекрати чрез изпращане на едномесечно предизвестие до другата страна. В този смисъл от ищците на 05.11.2015 год. е била изпратена до ответника нотариална покана, с която са го уведомили за дължимите от негова страна суми и са го предупредили, че в случай, че не заплати същите в срок от един месец, следва да счита изпратената му покана за едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор, съгласно чл.238 от ЗЗД, след изтичане на което следва да им предаде помещенията. Същата е била получена от ответника на 12.11.2015 год. Следователно, доколкото липсват доказателства след тази дата да са постъпвали каквито и да е плащания от страна на ответника, с оглед разпоредбата на чл.238 от ЗЗД договорът следва да се счита за прекратен на 12.12.2015 год. Следователно от тази дата за ответника е възникнало и задължението да върне на ищците държането върху отдадените му под наем помещения. Съдът с определение в съдебно заседание от 06.07.2016 год., след изявление на страните, е приел за безспорен факта, че към датата на завеждане на иска, респективно към датата на първото съдебно заседание по делото ответникът продължава да ползва имота, предмет на договора за наем. По делото липсват каквито и да е доказателства това да е било сторено от негова страна и след тази дата, поради което предявения иск с правно основание чл.233 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъден ответника да предаде на ищците държането върху наетите с Договор от 12.05.2011 год. помещения.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща на наемодателя наемната цена, свързана с ползването на наетата вещ. В чл.2 от сключения между страните договор от 12.05.2011 год. е била договорена обща месечна наемна цена за двете наети помещения в размер на 150 лева, платими до 25-число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася плащането на наемната цена. Страните не спорят по въпроса, че отношенията между тях във връзка с плащане на наемната цена преди 01.05.2013 год. са напълно уредени и че предмет на настоящия спор са задълженията, възникнали след тази дата.

Имайки предвид, че по изложените по-горе причини настоящият състав приема, че договорът за наем е бил едностранно прекратен с едномесечно предизвестие, изпратено от ищците до ответника и че същото е възпроизвело прекратително действие, считано от 12.12.2015 год., се налага извода, че ответникът е следвало да заплати дължимите наемни вноски за периода от 01.05.2013 год. до 12.12.2015 год. Видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза с последните извършени от ответника плащания са били заплатени задълженията до 01.05.2013 год., като дължимите след тази дата наемни вноски не са били заплатени. Общо дължимата от страна на ответника сума е в размер на 4420 лева. Доколкото първоначално предявената от ищците претенция е в размер на 4560 лева и липсва изменение на иска с оглед заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, то искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 4420 лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При преценка на третия обективно съединен иск, касаещ акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът съобрази от правна страна следното:

От представените и приети писмени доказателства по делото, а така също и заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посочената по-горе сума от 4420 лева, включваща дължими наемни вноски за периода 01.05.2013 год. – 12.12.2015 год. не е била изплатена на ищците. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. При преценка на началния момент на забавата съдът взе предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представения по делото Договор за наем от 12.05.2011 год. се установява по безспорен начин, че страните са уговорили срок за плащане на наемната цена до 25 число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася плащането на наемната цена, поради което следва да се приеме, че от този момент е възникнало и задължението за плащане на дължимата цена. В същото време обаче претенцията на ищците за заплащане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД обхваща периода 12.12.2015 год. /датата на прекратяване на договора за наем/ – 12.04.2016 год., поради което и претенцията следва да бъде уважена именно за този период.

При преценка размера на дължимото обезщетение за забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съобразявайки посочения по-горе размер на законната лихва, периода, за който се претендира, стойността на дължимата и неплатена главница, дава заключение, че общия размер на обезщетението за забава в настоящия случай за периода 12.12.2015 год. – 12.04.2016 год. е 151.32 лева.

В същото време, имайки предвид, че ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 203 лева и липсва искане за изменение на иска, то същия следва да бъде уважен за сумата от 151.32 лева, като за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Поради изпадането си в забава, длъжникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на четвъртия обективно съединен иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД предвижда задължение за наемателя да заплаща обезщетение, в случай че продължи ползването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя. В настоящия случай, с изпращането на едномесечното предизвестие до ответника ищците недвусмислено са му заявили, че в случай, че не заплати дължимото от негова страна задължение, следва поради прекратяване на договора за наем считано от датата на изтичане на едномесечния срок, да им върне държането на наетите помещения. Както бе посочено и по-горе страните не спорят, че както към датата на завеждане на исковата молба, така също и към датата на първото съдебно заседание по делото, имотите не са били предадени на ищците. Съгласно задължителната практика на ВКС при прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение на задължението по чл.233 от ЗЗД е на наемателя и ако същият продължи ползването на имота, то той дължи обезщетение и следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от наемния договор – чл.236, ал.2 от ЗЗД. От страна на ответника не са представени доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че доколкото ответникът е продължил ползването на наетите помещения и след датата на прекратяване на договора – 12.12.2015 год., респективно след като е имало ясно изразено несъгласие за това от страна на ищците, то той дължи обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло като бъде осъден ответника да заплати на ищците обезщетение за ползване на наетите помещения за периода от 12.12.2015 год. до 12.04.2016 год. в размер на 600 лева. По отношение на размера на иска съдът съобрази и заключението на изготвената съдено-счетоводна експертиза, което напълно съвпада и с претендирания от страната размер.

По отношение направеното от страна на ответника възражение за прихващане, съдът намира същото за неоснователно, поради следните правни съображения:

Ответникът претендира прихващане на дължимите от негова страна задължения със заплатени суми за извършени ремонтни дейности и подобрения в общ размер на 9000 лева. От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че такива са били извършени в наетите имоти и че същите са на обща стойност 8170 лева.

В същото време обаче в разпоредбата на чл.5 от Договора за наем от 12.05.2011 год. страните са се договорили, че наемателят няма право да извършва основен ремонт и или промяна на конструкция и фасада на помещението без писмено съгласие на наемодателя, като при нужда от подобен ремонт на помещението страните се договарят с допълнителен анекс към настоящия договор, да се споразумеят относно вида на ремонта, начина на финансирането му, начина на изпълнението му и изпълнителя, като част от необходимите финансови средства, но не повече от 400 лева, могат да бъдат за сметка на дължимия наем, а останалата част се поеме за сметка на наемателя. От материалите по делото и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 400 лева, представляваща част от извършени от ответника ремонтни и други дейности в обекта са били приспаднати от дължимите от негова страна наемни вноски, дължими за периода преди 01.05.2013 год. В този смисъл между страните на 28.10.2011 год. е бил подписан Споразумителен протокол към Договор за наем от 12.05.2011 год., в който същите са се договорили, че сумата от 400 лева, съгласно чл.5, ал.2 от Договора за наем се приспада от общо дължимото до този момент задължение от ответника, като остатъка от задължението е в размер на 350 лева, което последният се е задължил да заплати в срок до 01.11.2011 год. Не са налице условията за прихващане на задължението на ответника с друга сума, представляваща направени от негова страна разходи за ремонтни работи, доколкото в договора изрично е било уговорено, че приспадане, респективно прихващане може да бъде извършено единствено със сума в размер до 400 лева, а и такова е било извършено между страните още през 2011 год. При преценка на възражението съдът съобрази и обстоятелството, че при сключване на договора за наем /чл.4 от същия/ страните са се договорили, че наемодателите предават имота в състоянието в което се намира в момента на подписване на договора, като наемателят има право да извършва текущи ремонти съобразно нуждите си и за дейността, която ще развива, за своя сметка, като няма право на обезщетение от страна на наемодателя за направените подобрения и вложените материали и труд.

С оглед на изложеното съдът намира възражението за прихващане за неоснователно и недоказано.

По отношение на направеното от ответната страна възражение за недопустимост на иска, с оглед липсата на представителна власт на представляващата етажната собственост, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства, установи, че лицето П. Д. Г. е избрана за председател на Етажната собственост и член на управителния съвет, състоящ се от трима члена, с Решение на общо събрание на собствениците, обективирано в Протокол от 05.10.2015 год. С оглед на изложеното се налага извода, че както управителния съвет, така също и неговия председател са били избрани при спазване разпоредбите на чл.19 и сл. от ЗУЕС. В същото време, дори да е било налице каквото и да не нарушение на реда на провеждане на общото събрание или на процедурата по вземане на решения, включително и свързани с избора на представителни органи, то ответникът не e активно легитимиран да обжалва посочените по-горе решения или да иска тяхната отмяна, съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗУЕС.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 966.57 лева, представляващи разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото част от исковете са отхвърлени частично, то ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 26.81 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД Ю.Б.С., с ЕГН**********,*** да предаде на Собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представлявани от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК държането върху следните недвижими имоти, наети по силата на Договор за наем от 12.05.2011 год.: 1. Магазин, находящ се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул. „***“ №26 в гр.Шумен, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.666.481.1.29 по кадастралната карта на гр.Шумен, с вход от към ул.“***“, състоящ се от две помещения с обща площ 12.22 кв.метра, ведно с находящите се в него движими вещи; 2. Обособено помещение – предверие към входно стълбище за жилищните етажи с площ 6 кв.метра, находящо се на приземния етаж във втори вход на жилищна сграда на бул.“***“ №26 със същия идентификатор.

ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД Ю.Б.С., с ЕГН**********,*** да заплати на Собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представлявани от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК сумата от 4420 лева /четири хиляди четиристотин и двадесет лева/, представляваща дължими и неплатени наемни вноски по Договор за наем от 12.05.2011 год. за периода от 01.05.2013 год. до 12.12.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 27.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения размер от 4560 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД Ю.Б.С., с ЕГН**********,*** да заплати на Собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представлявани от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК сумата от 151.32 лева /сто петдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава плащането на дължимата главница от 4420 лева за периода от 12.12.2015 год. до 12.04.2016 год., като отхвърля иска в останалата му част за разликата до първоначално предявения размер от 203 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД Ю.Б.С., с ЕГН**********,*** да заплати на Собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представлявани от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща дължимо обезщетение за ползване на наетите имоти по Договор за наем от 12.05.2011 год. за периода от 12.12.2015 год. до 12.04.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 27.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Ю.Б.С., с ЕГН**********,*** да заплати на Собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представлявани от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК сумата от 966.57 лева /деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Собствениците на сграда в етажна собственост с адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №26, вх.Б, представлявани от П. Д. Г., с ЕГН**********, чрез адв.Н. В. Н. от ШАК да заплатят на Ю.Б.С., с ЕГН**********,*** сумата от 26.81 лева /двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: