Р Е Ш Е Н И Е
345/5.6.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 04 (четвърти) май Година 2017
В
публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар
Т. Т.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 10 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В исковата си молба до съда Р.Н.К., Г.С.Г.
и Ж.С.Х. твърдят, че са наследници на С. Г. К. с ЕГН **********. Последният и
ответникът „***“ АД гр. Шумен се намирали в трудово правоотношение, като
наследодателят им изпълнявал длъжността „технически ръководител“. На 12.09.2015
г., около 07,20 часа, на път II-73,
в района на бензиностанция „Кастрол“ настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на управлявания от К. лек автомобил
„УАЗ 31514“ с рег. № Н **** АН, в резултат на което същият починал. С
разпореждане на ТП на НОИ – Шумен № 75/28.09.2015 г. описаното ПТП било
признато за трудова злополука. Ненавременната смърт на С. К. се отразявала
изключително негативно на съпругата му и децата му, като след първоначалния
изключителен шок и понастоящем търпели болки и страдания. Ищците получили от „****“
АД обезщетения по сключен договор за застраховка от работодателя в размер по
16520,00 лв. за всеки. Считат, че справедливият размер за обезщетяване на
търпените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на К. възлиза на
60000,00 лв. за всеки от наследниците, като от този размер следва да се
приспадне платеното им обезщетение от застраховател. Всеки от ищците моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да му
заплати сума в размер на 43480,00 лв., представляваща разликата между
претърпените от всеки от тях неимуществени вреди и изплатеното му
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите.
Признава обстоятелствата, че наследодателят на ищците е претърпял трудова
злополука по време на съществувало между страните трудово правоотношение, в
резултат на която е настъпила неговата смърт, както и че на ищците са изплатени
застрахователни обезщетения в посочения в исковата молба размер. Оспорвайки
исковете по същество, излага, че размерът на претенциите е силно завишен. Сочи,
че работникът е допринесъл за трудовата злополука, действайки с груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, несъобразявайки се с правилата
за движение по пътищата. Приема, че процентът на съпричиняване
от страна на работника следва да бъде определен на 50%. Поради това, дължимото
обезщетение на всеки от ищците, определено от ответника на 30000 лв. за ищцата К.
и по 25000 лв. за Г. и Х., следва да бъде намалено, като бъде отчетена степента
на съпричиняване от страна на работника. Поради това,
моли всеки от исковете да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
направените деловодни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: не се спори между страните, че между „***” АД гр. Шумен и С. Г.
К. съществувало трудово правоотношение. По силата на същото, последният работила
при ответника на длъжността „технически ръководител”. Съдът констатира от
представения протокол № 17/28.09.2015 г., съставен от комисия, назначена от
ръководителя на НП на НОИ гр. Шумен, че комисията извършила разследване на
злополука, станала на 12.09.2015 г. Констатирано било, че злополуката е станала
на посочената дата, около 07,20 часа на път II-73, км 15+585, между гр. ****. С. К. и
друг работник на „***“ АД Д. П. са пътували към работното си място в гр. Шумен,
като се придвижвали с лек автомобил марка „УАЗ 31514“ с рег. № Н **** АН,
управляван от К.. В описания участък от пътя, при движение с несъобразена
скорост с пътните условия /мокър път/, метереологичните
условия /дъжд/ и интензивността на движението, водачът на МПС губи контрол над
автомобила, който се завърта и навлиза в лентата за насрещно движение, където е
ударен от товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. №
А **** МА. При удара, С. К. и Д. П. почиват на място. По силата на разпореждане
№ 75/28.09.2015 г. на ТП на НОИ гр. Шумен, на осн.
чл. 60, ал. 1 от КСО е прието, че описаната злополука се приема за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. На 12.09.2015 г. било образувано ДП № 112/2015
г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.С
постановление от 04.08.2016 г. на прокурор в ШОП, наказателното производство
било прекратено. По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт №
24/14.09.2015 г. съст. от длъжностното лице по
гражданското състояние в Кметство Ивански, в който е отразено, че С. К. е
починал на 12.09.2015 г. Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.
№ 340/15.09.2015 г., изд. от Община С. е, че ищците Р.Н.К., Г.С.Г. и Ж.С.Х. са
законни наследници на починалия, съответно – съпруга и низходящи от първи ред.
Съдът констатира от удостоверение № УРИ
869000-5517/03.05.2017 г., изд. от ОД на МВР гр. Шумен, че К. бил правоспособен
водач на МПС категория В и категория М от 03.12.1981 г.
Според заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на
настъпилото на 12.09.2015 г. на път II-73, в района на бензиностанция „Кастрол“
пътнотранспортно произшествие е следния: товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. № А **** МА, управляна
от Ц. Г. се движил през светлата част на денонощието по пътя в посока от гр.
Шумен към гр. Карнобат. Времето било облачно, видимостта добра, пътното платно
било мокро, без неравности, разделено на две ленти, всяка с ширина по 3,5
метра. При приближаване до бензиностанция „Кастрол“,
намираща се вдясно спрямо посоката на движение на товарния автомобил,
срещуположно в насрещната лента за движение бил спрял лек автомобил марка „Опел
Астра“ с рег. № СО **** АР, с намерение на водача да
навлезе в бензиностанцията с ляв завой. След него се приближавал лек автомобила
марка „УАЗ 469“ с рег. № Н **** АН, управляван от С. К.. Последният употребил
аварийно спирачки, но не успял да преустанови своевременно движението зад
спрелия лек автомобил марка „Опел Астра“. Спирайки,
управлявания от наследодателя на ищците автомобил се завъртял обратно на
часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 145 градуса и навлязъл
в насрещната лента за движение. Водачът на товарния автомобил употребил
аварийно спирачки, но в момента на активното спиране, товарният автомобил
ударил с предната си част дясната задна и странична част и спирайки, повлякъл пред себе си лек
автомобил „УАЗ 469“ до пълното преустановяване на движението. Вследствие на
така описаното произшествие, била причинена смъртта на С. К. и пътника в
неговия автомобил Д. П.. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на
участниците в ПТП-то била следната: на товарния автомобил – 60 км/час, ана управлявания от К. автомобил – 54,3 км/час. Заключава,
че К. имал пряка видимост към движещия се пред него и преустановил движението
лек автомобил марка „Опел Астра“ в продължение на не
по-малко от 150 м, като е имал възможност и следвало да поддържа дистанция не
по-малко от 43,6 метра /стойност на опасната зона за спиране/, като при това би
успял да спре аварийно след преустановилия движението си автомобил.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели К.Г. (съпруга на ищеца Г. Г.), Х.Х.
(съпруг на ищцата Ж. Х.) и Б.Б. (брат на ищцата Р. К.) излагат, че смъртта на С. К. била
изключително шокираща за семейството му. Същият и ищцата К. били съпрузи повече
от тридесет години, като цялото семейство било много сплотено. Макар че децата
му напуснали гр. С. където живели К., те били в постоянна връзка помежду си.
Наследодателят на ищците бил стожер на семейството, осигурявал финансите в
същото, помагал и на децата си, като свид. Г. към
12.09.2015 г. била бременна. Отношенията между всички членове на семейството
били отлични, основани на обич, доверие и взаимопомощ. Семействата на Г. и Х.
често гостували на родителите си в гр. С.. Внезапната смърт на К. се отразил
крайно негативно на всеки от ищците. Съпругата му и понастоящем не
превъзмогнала загубата на най-близкия си човек, като постоянно посещавала
гробищния парк в града. Смъртта на К. се отразила на ищцата К. и финансово,
като същата не била в състояние и да полага грижи за животни, както преди.
Децата на починалия също се променили в резултат от шокиращата му смърт, като
се затворили в себе си и не преодолели психическата травма.
Предвид
така визираната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от
КТ, за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Касае се за безвиновна, гаранционна
отговорност, която се носи от работодателя, тъй като в негова тежест е да
организира трудовия процес, използването на работната сила и осигуряване на
безопасни условия за това. В случаите, когато в резултат на трудовата злополука
е настъпила смърт, активно легитимирани да претендират обезщетение за
претърпени вреди са наследниците на починалия работник.
Не се спори по делото, че С. К.
работил при ответника на длъжността „технически ръководител”. Т.е., между наследодателя
на ищците и ответника съществувало трудово правоотношение. Доказа се, че през
времетраенето на това правоотношение, К. претърпял злополука, имаща трудов
характер, както и че в резултат на същата настъпила смъртта на работника.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че на ищците, в качеството им на
наследници на починалия застраховател платил обезщетение въз основа на сключен
договор за застраховка с работодателя в размер на по 16520,00 лева.
По делото бе
доказано наличието на претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците в
резултат на трудовата злополука и настъпилата смърт на наследодателя им. Размерът на вредите, за които
работодателят отговаря по чл. 200 от КТ се определя съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД – подлежат на обезщета всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост с оглед на всички
обстоятелства, които са от правно значение за приложението на този принцип. Тоест,
съдът следва да вземе предвид степента на родство, обстоятелството дали ищците
и починалия са едно семейство, дали са живели в едно домакинство, емоционалните
страдания, продължителността и интензитета им, социалното положение и
обществените условия в страната. Установи се, че ищците са съпруга и деца на С.
К., като последният живял в едно домакинство със съпругата си, като осигурявал
нейната издръжка и помагал за тази на децата си. Емоционалните страдания на
всеки от ищците са били интензивни и продължителни, като при установяване на
тези обективни факти е без значение мястото, където живеят емоционално близките
родител и дете. При тези обстоятелства, с оглед възрастта на ищците,
обществените условия и практиката на съда при сходни случаи, следва да се
определи обезщетение за претърпените от Р.К. неимуществени вреди в размер на
60000,00 лв., а за претърпените от Г.Г. и Ж.Х. – в
размер по 50000,00 лв.
Съдът намира, че
възражението на ответника за наличие на съпричиняване
от страна на наследодателя на ищците се явява основателно. Според нормата на
чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Трайна е съдебната практика, че небрежността ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е
мислел да ги предотврати. Това е форма на вината, която представлява степен на
небрежността, изразяваща се в поведение, което и ай-небрежният не би извършил.
В конкретния случай, съдът намира, че С. К. извършил тежки нарушения на
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП като не съобразил
скоростта си на движение с атмосферните условия, със съС.ието на пътя, с интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре, когато възникне опасност за движението. Освен
това, като водач, той бил длъжен да се движи на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Следва да се отбележи, че наследодателят на ищците е водач на МПС с много дълъг
стаж – считано от 1981 г., както и че пътувайки години наред по маршрут гр. С.
– гр. Шумен и обратно, бил отлично запознат с обстоятелството, че в района на
бензиностанция „Кастрол“ е предвидена възможност за отбивка към същата от автомобилите и от двете ленти на
пътното платно. Поведението на К. е единствената причина, довела до
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като за неговото субективно
отношение към извършените нарушения се съди по техния характер, предвид
законовото задължение на водачите на МПС да познават и спазват правилата на
движение. Предвид всичко изложено, съдът намира, че С. К. проявил груба
небрежност при управляване на МПС и допринесъл за трудовата злополука, като
следва да се определи процент на съпричиняване от
същия в размер на 60%. Поради това, в съответствие с разпоредбата на чл. 201,
ал. 2 от КТ, определените по-горе обезщетения за всеки от ищците следва да
бъдат намалени с по 60%, като размерите им се редуцират, както следва: за Р.К.
то следва да възлиза на 24000,00 лв., а за Г.Г. и Ж.Х.
– на по 20000,00 лв.
Според разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от
КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В настоящият
случай се доказа, че всеки от ищците получил застрахователно обезщетение,
изплатено му от застраховател въз основа на сключен от ответника договор за
застраховка. Ето защо, всяко от така определените от съда обезщетение за претърпяните от всеки от ищците неимуществени вреди следва
да бъде намалено с размера на полученото от обезщетение – с по 16520,00 лева.
Предвид всичко изложеното дотук, съдът намира, че трите претенции с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ се явяват частично основателни и доказани. „***”
АД гр. Шумен следва да бъде осъдено да заплати следните суми: на Р.К. сума в
размер на 7480,00 лв.; на Г.Г. – в размер на 3480,00
лв. и на Ж.Х. – в размер на 3480,00 лв. Исковете в останалата им част, до
пълния предявен размер – по 43480,00 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Тъй като отговорността на
работодателя намира основанието си в основния принцип на правото – никой да не
вреди другиму, а ако вреди, да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, лихвата върху дължимата сума се
присъжда от момента на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Поради това,
ответникът следва да заплати цитираните суми, ведно със законната лихва,
считано от 12.09.2015 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете, както следва: на Р.К. в размер на
518,96 лв., на Г.Г. – в размер на 241,44 лв. и на Ж.Х.
в размер на 241,44 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищцата Р.К. следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1570,38 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
всеки от ищците Г.Г. и Ж.Х. следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на по 1744,87 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело в размер общо на 577,60 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ******, със седалище гр.
Шумен, адрес на управление гр. ******, представлявано от Д. С. Д., да заплати на основание чл. 200, ал. 1
от КТ на Р.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат –
мл. адв. В.П. *** сумата 7480,00 лева (седем
хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в качеството ѝ на законен наследник на С. Г. К. с
ЕГН **********, от смъртта на последния в трудова злополука, настъпила на
12.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2015
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 43480,00 лв.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ******, със седалище гр.
Шумен, адрес на управление гр. ******, представлявано от Д. С. Д., да заплати на основание чл. 200, ал. 1
от КТ на Г.С.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат –
мл. адв. В.П. *** сумата 3480,00 лева (три
хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в качеството му на законен наследник на С. Г. К. с ЕГН **********,
от смъртта на последния в трудова злополука, настъпила на 12.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2015 г. до окончателното
й изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до пълния предявен размер – 43480,00 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ******, със седалище гр.
Шумен, адрес на управление гр. ******, представлявано от Д. С. Д., да заплати на основание чл. 200, ал. 1
от КТ на Ж.С.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат –
мл. адв. В.П. *** сумата 3480,00 лева (три
хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в качеството ѝ на законен наследник на С. Г. К. с
ЕГН **********, от смъртта на последния в трудова злополука, настъпила на
12.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 43480,00
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „*** ” АД гр. Шумен да
заплати на Р.Н.К. направените деловодни разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 518,96 лв. (петстотин и осемнадесет лева и 96 стотинки).
ОСЪЖДА „*** ” АД гр. Шумен да
заплати на Г.С.Г. направените деловодни разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 241,44 лв. (двеста четиридесет и един лева и 44 стотинки).
ОСЪЖДА „*** ” АД гр. Шумен да
заплати на Ж.С.Х. направените деловодни разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 241,44 лв. (двеста четиридесет и един лева и 44 стотинки).
ОСЪЖДА Р.Н.К. да заплати на „*** ”
АД гр. Шумен направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 1570,38 лв. (хиляда петстотин и седемдесет лева и 38
стотинки).
ОСЪЖДА Г.С.Г. да заплати на „*** ”
АД гр. Шумен направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 1744,87 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и 87
стотинки).
ОСЪЖДА Ж.С.Х. да заплати на „*** ”
АД гр. Шумен направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 1744,87 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и 87
стотинки).
ОСЪЖДА „***” АД гр. Шумен да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата 577,60 лв. (петстотин
седемдесет и седм лева и 60 стотинки) – държавна такса
по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия: